О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 811
София, 30.10. 2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Тотка Калчева
Вероника Николова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 3523 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. „Ч. А.” [населено място] срещу Решение № 308 от 20.06.2014 год. по гр.д.№ 380/2014 год. на Плевенския окръжен съд с което е било потвърдено Решение № 82 от 16.01.2014 год. по гр.д.№ 1812/2013 год. на Плевенския районен съд. С това решение е бил уважен предявеният от А. Д. В. срещу Кооперацията иск с правно основание чл.58 ал.1 ЗК за отмяна на решенията на проведено на 15.03.2013 год. общо събрание (ОС).
Тезата на ответника-касатор пред инстанциите по същество е била, че искът е недопустим, като предявен след изтичането на 14-дневния преклузивен срок; че първоинстанционното решение е недопустимо, поради липса на правен интерес, предвид обстоятелството, че В. е изгубила качеството си на член-кооператор, поради изключването и на последващо Общо събрание; недопустимост на първоинстанционното решение поради произнасянето по непредявен иск – основания, които не са били въведени с исковата молба.
Доводите за недопустимост на иска, както и на първоинстанционния и въззивния актове се подържат и в касационната жалба и изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК.
При преценката относно основанията за допускане на касационно обжалване, съдебният състав взе предвид следното:
Допустимостта на касационния контрол К. „Ч. А.”основава на хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – преценката за допустимостта на иска, поради липса на правен интерес за ищцата е в противоречие с произнасянето по този въпрос на ІІ т.о. на ВКС с Решение № 152/30.10.2011 год. по т.д.№ 881/2010 год.; преценката на ПлОС за допустимостта на първоинстанционното решение, като постановено по непредявен иск е в противоречие с Решение № 107/31.05.2013 год. по т.д.№ 443/12 год. на ІІ т.о. и Решение № 108/31.05.2013 год. по т.д.№ 527/12 год. на ІІ т.о. По отношение на въпроса: „Приложима ли е хипотезата на чл.147 ГПК в настоящето съдебно производство в което съдът след преклузивни срокове по чл.146 ГПК е допуснал ищецът да твърди нови обстоятелства, да посочва и представя доказателства?” се сочат едновременно основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, които са взаимноизключващи се.
Нито една от сочените предпоставки за допускане на касационен контрол не е налице, поради следното:
Както бе посочено по-горе, ОС е проведено на 15.03.2013 год. Исковата молба е депозирана на 09.04.2013 год. Безспорно е, че ищцата В. не е присъствала на общото събрание, като с исковата молба тя е оспорила както редовното му свикване и призоваването си за него, така и факта на провеждането му. За да уважи иска, първоинстанционният съд е приел, че не е опровергано свикването и кворума на заседанието на Управителния съвет (УС) на 25.02.2013 год. взел решение за провеждане на извънредно общо събрание, но е доказано нередовното свикване и уведомяване на А. В. за него, както и факта, че на посочения ден и място, такова общо събрание не е било провеждано.
Сезиран с въззивната жалба на Кооперацията и произнасяйки се по отменителните основания, въведени с нея, съставът на ПлОС е приел, че В. е активно легитимирана да проведе иска, независимо, че на последващо ОС тя е била изключена, като член-кооператор; правният интерес е положителна процесуална предпоставка за провеждане на установителен иск, а искът по чл.58 ал.1 ЗК е конститутивен; липсва произнасяне по непредявен иск и по незаявени от В. основания за отмяна на решенията на ОС.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на първото от посочените основания, поради обстоятелството, че с цитираното решение, съставът на ІІ т.о. на ВКС се е произнесъл по процесуалните предпоставки за провеждане на установителен иск, а настоящият иск, както неколкократно бе посочено, е конститутивен. Липсва противоречие и със решенията на ІІ т.о. при преценката дали е налице произнасяне по непредявен иск и незаявени основания. Всъщност, твърдението за незаявени основания е защитна теза на Кооперацията и не кореспондира със съдържанието на ИМ и цитира извън контекста елементи от мотивите на съдилищата, обсъдили събраните по делото доказателства, установяващи липсата на редовно призоваване на В. и проверка на твърдението и, че реално не е било провеждано ОС на член-кооператорите. Що се касае до тезата за липса на активна легитимация, то следва да се отбележи, че нито в правната доктрина, нито в съдебната практика съществува противоречие по въпроса, че при иск за отмяна на решение на орган на кооперацията, членственото правоотношение следва да е налице към датата на приемането на оспореното решение, като последващото отпадане на членството е без значение.
Няма искане за присъждане на разноски от ответницата по касация.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 308 от 20.06.2014 год. по гр.д.№ 380/2014 год. на Плевенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.