О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 131/07.07.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на пети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Диана Ценева
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 2566 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е определение № 104/ 05.07.2017 г. по ч. гр. д. № 513/ 2017 г., с което друг състав на Върховния касационен съд е оставил без разглеждане частната жалба на Й. Т. Й. срещу определение № 583/ 30.11.2016 г. по ч. гр. д. № 661/ 2016 г. поради недопустим предмет.
Определението се обжалва от Й. Т. Й. с искане да бъде отменено. Д. е, че с обжалваното определение предходният състав на ВКС е оставил без разглеждане частна касационна жалба срещу неправилно определение. Направено е и искане за изменение на определението в частта по разноските.
От ответниците по частната жалба С. М. М. и Т. А. М. не постъпва отговор.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната жалба с допустим предмет. Случаят покрива чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Настоящият състав е компетентен да я разгледа. Така предвижда чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Налице е надлежна процесуална легитимация. Жалбоподател е лицето, чието право на частна жалба обжалваното определение отрича. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, но частната жалба е неоснователна. Съображенията са следните:
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, на обжалване с частна касационна жалба подлежат: 1. определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частните жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и 2. определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Пред предходния състав на ВКС е било обжалвано определение, с което апелативен съд е оставил без уважение частна жалба срещу определение за спиране на исковото производство. Апелативният съд е упражнил компетентност по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, но неговото определени е недопустим предмет на частна (касационна) жалба.
Първо, упражнявайки компетентността от чл. 274, ал. 2, изр. 1, in fine ГПК, съответният апелативен съд не действа като въззивна, а като контролно-отменителна инстанция. В производството по глава Х. ГПК той проверява валидността, допустимостта и правилността на определението, което окръжният съд е постановил като въззивна инстанция. Следователно частната (касационна) жалба, подадената до предходния състав на ВКС, няма за предмет „въззивно“ определение на апелативния съд, а такова е изискването от чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Второ, с изменението на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК (ДВ бр.50/ 2015 г.) законодателят възложи на съответния апелативен съд компетентност, която преди принадлежеше на Върховния касационен съд. Преди изменението от чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК не произтичаше законова възможност за инстанционен контрол на определението, с което ВКС извършваше същата проверка. Такава възможност не произтича и сега, само защото законодателят възлага тези дела на апелативните съдилища. В сегашната своя редакция чл. 274, ал. 2, изр. 1, in fine ГПК задава конкретна цел на законодателя – да разтовари Върховния касационен съд от определена категория дела с ниска степен на правна и фактическа сложност. Постигането на целта изключва корективното тълкуване на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, съгласно което контролно-отменителните определения на апелативния съд по чл. 274, ал. 2, изр. 1, in fine, вр. ал. 1 ГПК са допустим предмет на частна (касационна) жалба.
Трето, случаят не попада и в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Определението, с което съответният апелативен съд е потвърдил определението на въззивния съд за спиране на производството, има значение за основното (за исковото), а не за „друго“ производство.
Следователно обжалваното определение следва да бъде потвърдено, тъй като с него предходният състав на Върховния касационен съд е приложил правилно чл. 274, ал. 3 ГПК. Доводите за неправилност на определението на апелативния съд, които предходният състав на Върховния касационен съд е отказал да разгледа като последица от недопустимата частна (касационна) жалба, надхвърлят предмета на настоящото производство и не следва да се разглеждат. Предметът изчерпва въпросът за правилността на определението на предходния състав.
Искането за изменение на определението в частта по разноските подлежи на разглеждане от съда, който го е постановил (аналогия от чл. 248 ГПК).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Й. Т. Й. срещу определение № 104/ 05.04.2017 г. по ч. гр. д. № 513/ 2017 г. на Върховен касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва на предходния състав на Върховния касационен съд, за да се произнесе по искането за изменение на определението в частта по разноските.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.