О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
гр. София, 15.11.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 427/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 7488/14.08.2018 г. от А. Г. Я. и М. Г. Я., чрез адв. М. Б. за допълване на определение № 429 от 07.08.2018 г. по гр. д. № 427/2018 г. по описа на ВКС, I г. о., в частта за разноските, като бъдат присъдени направените от доверителите му разноски по делото за касационната инстанция.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор /становище/ от Д. С. С., И. С. С. и Д. И. К., чрез адв. И. Н., в който е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, както и че представеният договор за правна помощ не е безспорно доказателство за получаване на сумата, ако не е представен някакъв вид достоверен документ от счетоводен характер – разписка и пр.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид:
С определение № 429 от 07.08.2018 г. по гр. д. № 427/2018 г. по описа на ВКС, I г.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване по подадената от С. Д. С., Д. С. С., И. С. С. и Д. И. К., чрез адв. И. Н. касационна жалба против решение № 2968 от 28.04.2017 г. по в.гр.д. № 6500/2017 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решението на Софийски районен съд, постановено на 06.03.1995 г. по гр.д. № 912/1993 г., и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от С. Д. С., Д. С. С., И. С. С. /наследници на първоначалния ищец по делото С. И. С./, Д. И. К., К. К. С., А. К. С., Т. А. Д. и К. А. Д. против М. Г. Я. и А. Г. Я., лично и като наследник на Д. С. Я. , иск с правно основание § 4”и” ПЗР на ЗСПЗЗ/ редакция ДВ бр. 48/1993 г./ за възстановяване правото на собственост върху недвижим имот, представляващ дворно място с площ 1 5175 кв.м, съставляващо парцел VІІ- 415 в кв. 16 по плана на [населено място]- Б., м. ”Б. път”, както и с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху същия имот, с актуален регулационен статут ПИ с идентификатор 68134.1939.466, находящ се в [населено място], [улица], с площ 858 кв.в, и ПИ с идентификатор 68134.1939.637, с площ 723 кв.м. С това определение съдът не се е произнесъл по заявеното с отговора на касационната жалба искане на ответниците А. Г. Я. и М. Г. Я. за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция.
Молбата за допълване на определението е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Видно от данните по делото, молителите А. Г. Я. и М. Г. Я. са подали отговор на касационната жалба, изготвен от адв. М. Беленска, към който е приложен договор за правна защита и съдействие от 11.08.2017 г. От това доказателство се установява, че за оказване на правна защита и съдействие страните са договорили и молителите са заплатили на адвоката възнаграждение в размер на 3 000 /хилядатри хиляди/ лв. В писмения отговор изрично е направено искане за присъждане на тези разноски.
Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, отбелязването, че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено, съдържащо се в договора за правна защита и съдействие, има характер на разписка /л. 35/ и е достатъчно за доказване на действително направените разноски. Договорът е редовен, представена е и разписка от 03.07.2017 г. от която е видно, че са реална заплатени. Поради това настоящият състав намира за неоснователни възраженията за недоказаност на действително направените разноски.
Основателно е направеното в отговора по чл. 248, ал. 2 ГПК възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Като взе предвид, че производството пред ВКС е било по чл. 288 ГПК, което има за предмет проверка за наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, без спорът да се разглежда по същество и да се проверява правилността на решението, както и че по допускане на касационно обжалване ВКС се произнася в закрито заседание, без да се призовават страните и техните пълномощници, настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед характера на производството и фактическата и правна сложност на делото, поради което на основание чл. 78, ал. 5 ГПК намира, че същото следва да бъде намалено до размера на сумата от 2 220 лв., при отчитане на минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като на молителите следва да бъдат присъдени разноски общо в размер на 2 200 / две хиляди и двеста/ лв.
Водим от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл. 248, ал. 1 ГПК ДОПЪЛВА определение № 429 от 07.08.2018 г. по гр. д. № 427/2018 г. по описа на ВКС, I г. о., като ОСЪЖДА Д. С. С., И. С. С. и Д. И. К. да заплатят на А. Г. Я. и М. Г. Я. разноски за адвокатска защита за производството по чл. 288 ГПК по делото пред ВКС в размер на 2 220 лв. /две хиляди двеста и двадесет лв./, определени на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: