О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
София, 27.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 4776/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Е. М. като процесуален представител на Етажната собственост на сграда „Порт Палас”,[жк]в к.к.”Слънчев ден” [населено място], представлявана от председятеля на УС Св. Р., против въззивно определение № 688 от 05.11.2018 г. по ч.гр.д. № 548/2018 г. на Варненския апелативен съд.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
Допускането на определението до касационно обжалване е обосновано с твърдение за наличие на основания за това по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроси, касаещи процесуалното представителството на етажните собственици по предявен от тях иск с правно основание чл. 109 ЗС срещу етажен собственик и по-конкретно представлява ли управителят на етажната собственост етажните собственици по силата на чл. 23, ал.4 ЗУЕС или е необходимо изрично упълномощаване съгласно чл. 23, ал.4, изр. посл. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал.2 ГПК- очевидна неправилност
В отговор на частната касационна жалба насрещната страна „Порт Палас Варна” ЕООД, изразява становище, че обжалваното определение е обосновано и законосъобразно и не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки за допускането му до касационна проверка по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 1733 от 05.07.2018 г. по гр.д. № 283/2017 г. на Окръжен съд- Варна, с което на основание чл. 129, ал.3 ГПК е прекратено производството по делото. Съдът е приел, че въпреки неколкократното удължаване на срока, ищецът не е изпълнил дадените му с разпореждане № 1460 от 22.02.2018 г. указания за отстраняване нередовности на исковата молба, а именно: да се посочат имената, адресите и ЕГН на всички етажни собственици, от името на които е предявен иска; след това уточнение всеки от ищците да потвърди с писмена молба, изходяща лично от него, извършеното от адв. М. действие по подаване на исковата молба без представителна власт и всички извършени от нея до момента процесуални действия; да уточни противоречията в обстоятелствената част и петитума на исковата молба.
Настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
В решение № 123 от 21.06.2013 г. по гр.д. № 940/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., на което се позовава жалбоподателят, е прието, че представителната власт на управителния съвет /управителя/ на етажната собственост по чл. 23, ал.3 ЗУЕС е ограничена само до предвидените в закона действия, свързани с ползването и управлението на общите части на сградата. Прието е също, че в производство по предявен иск за установяване, че определено помещение в сградата представлява обща част, както и при възражение по предявен иск, че спорния обект е обща част, управителният съвет /управителят/ не разполагат с правомощието да представляват собствениците на самостоятелни обекти в сградата, доколкото спорът не касае извършването на действия на обикновено управление. Иницииращите производството етажни собственици могат да действат лично или да се представляват от техния управител, респ. управителен съвет /чиито функции са извършване на управителни действия вътре в самата етажна собственост и извършване на представителни действия от името и за сметка на собствениците/ при действията на обикновено управление, или въз основа на изричното им упълномощаване от общото събрание на етажната собственост за действията, които надхвърлят рамките на обикновеното управление.
По настоящото дело управителят на етажната собственост основава наличието на представителна власт по отношение на етажните собственици на т. 7 от протокол от 03.08.2015 г. на общото събрание на етажната собственост, в която е обективирано решение на общото събрание за извършване на проверка относно правния статут на общите части и съответно да се наеме адвокатска кантора, която да даде правно становище, и в случай, че интересите на собствениците са накърнени, председателят на управителния съвет да предприеме съответните юридически и съдебни действия. Както първоинстанционният, така и въззивният съд не са обсъдили това доказателство и не са изложили съображения защо приемат, че това решение на общото събрание не поражда за управителя представителна власт за предявяване на иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника, също етажен собственик, да преустанови действията си, с които ограничава ползването и достъпа на останалите етажни собственици до посочените в исковата молба съоръжения и помещения, както и да упълномощи адвокат, който да осъществява процесуалното представителство на етажните собственици пред съда.
Съгласно чл. 23, ал.4 ЗУЕС председателят на управителния съвет/ управителят/представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон. Разпоредбата изисква упълномощаване на председателя на управителния съвет/ управителя/ от общото събрание за осъществяване на процесуално представителство пред съд по искове срещу трети лица. Като се има предвид, че чл. 6, ал.1 ЗУЕС вменява в задължение на собствениците на самостоятелни обекти в сградата в етажна собственост да не пречат на другите собственици, ползватели и обитатели в сградата да използват общите части на сградата, да не причиняват вреди на други обекти и на общи части на сградата, и да не завземат общи части на сградата, следва да се приеме, че предявяването на иск с правно основание чл. 109 ЗС срещу етажен собственик за прекратяване извършването на неоснователни действия, с които пречи на останалите етажни собственици да използват общите части на сградата според тяхното предназначение, попада в обхвата на делата по чл. 23, ал.4, предл. 1 ЗУЕС, по които етажните собственици се представляват от управителя, без за това да е необходимо изричното му овластяване от общото събрание. Въпросът дали посочените обекти имат статут на обща част или представляват самостоятелни обекти на правото на собственост, касае съществото на спора и не може да обуслови изводи относно наличието или липсата на представителна власт на управителя за предявяване на иска. Дори предявяването на този иск да се квалифицира като действие, надхвърлящо пределите на обикновеното управление на етажната собственост, то в случая е налице взето решение на общото събрание на етажните собственици за предприемане на юридически и съдебни действия за защита на техните права по отношение на общите части, което е равнозначно на упълномощаване по смисъла на чл. 23, ал.4 ЗУЕС, доколкото за това упълномощаване законът не поставя изискване за форма и съдържание. Изводът на въззивния съд, че искът е предявен от лице без представителна власт, е в противоречие с разпоредбата на чл. 23, ал.4 ЗУЕС и с практиката на ВКС.
На следващо място, управителят на етажната собственост е изпълнил указанията на съда да представи списък на етажните собственици с посочване на техните имена, адреси и ЕГН, ЛНЧ- за чуждите граждани, и ЕИК за юридическите лица. След като съдът приема, че управителят на етажната собственост не е техен представител, е следвало да конституира етажните собственици като страни и да даде на тях, а не на управителя, указания и срок за потвърждаване на извършените от тяхно име процесуални действия, и в зависимост от изпълнението на тези указания да прецени дали са отстранени нередовностите на исковата молба. Като не е процедирал по този начин, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Неправилни са и указанията за отстраняване нередовности на исковата молба породи противоречие между обстоятелствена част и петитум, тъй като такова не е налице. В исковата молба ясно са изложени обстоятелствата, на които се основава искът-посочени са обектите, за които ищците твърдят да са общи части на сградата, както и действията, с които ответникът препятства възможността им да ги ползват по предназначение. Заявеният петитум за осъждане на ответника да преустанови действията си, с които препятства ползването и достъпа им до тези общи части, кореспондира с така изложените фактически твърдения и съдът не е имал основание да изисква от ищците да уточнят дали твърдят, че ответникът не е отнел владението върху общите части, а само пречи да упражняват правото си на ползване в пълен обем, или напротив – отнел е владението и оспорва правото им на собственост, а те претендират осъждането му да им предаде владението.
В обобщение на изложеното, обжалваното въззивно определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото на основание чл. 129, ал.3 ГПК поради неотстраняване на нередовности на исковата молба следва да бъдат отменени като неправилни, и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 688 от 05.11.2018 г. по ч.гр.д. № 548/2018 г. на Варненския апелативен съд.
ОТМЕНЯ въззивно определение № 688 от 05.11.2018 г. по ч.гр.д. № 548/2018 г. на Варненския апелативен съд и потвърденото с него определение № 1733 от 05.07.2018 г. по гр.д. № 283/2017 г. на Окръжен съд-Варна, с което на основание чл. 129, ал.3 ГПК е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд- Варна за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: