Определение №68 от 8.4.2019 по ч.пр. дело №78/78 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 68

София, 08.04.2019 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 78/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Д. И. Н. срещу определение № 125 от 26.09.2018 г. по гр.д. № 3117/2018 г. на В., ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от нея молба за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.2 ГПК на влязлото в сила решение № 145 от 06.06.2016 г. по в.гр.д. № 39/2016 г. на Окръжен съд- Добрич. В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на определението и се иска неговата отмяна. Жалбоподателката поддържа, че подадената молба за отмяна отговаря на изискванията за редовност, тъй като съдържа коректни и обосновани твърдение за наличието на основанието по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:
Жалбоподателката в настоящото производство е подала молба за отмяна на влязлото в сила решение № 145 от 06.06.2015 г. по в.гр.д. № 39/2016 г. на Окръжен съд – Добрич, постановено във втората фаза на делбата, с което след отмяна на първоинстанционното решение спорът е решен по същество, делбата двуетажна масивна вилна сграда е извършена по реда на чл. 353 ГПК чрез разпределяне на съделителите на обособените по централната й вертикална ос самостоятелни жилища съобразно трайно установения им начин на ползване. Като се е позовал на заклбючението на приетата по делото тройна съдебно – техническа експертиза, съдът е приел, че вилната сграда е била проектирана като двуфамилна с равностойни по площ и функция източна и западна част, всяка със самостоятелни входове откъм дворното място.
Искането за отмяна на това решение е обосновано от молителката с твърдението, че заключението на съдебно- техническата експертиза е невярно, като неистинността му била доказана с изрично постановения отказ на главния архитект на [община] за допускане на делба на сградата, представено още в първата инстанция.
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че молителката не твърди и не сочи доказателства неистинността на заключението на вещите лица да е установена по надлежния съдебен ред, както изисква разпоредбата на чл. 303, ал.1, т.2 ГПК- с влязла в сила присъда на наказателния съд или с влязло в сила решение на гражданския съд по чл. 124, ал.5 ГПК. Приел е, че наведените в молбата доводи за необоснованост на заключението и противоречието му с останалите събрани по делото доказателства не удовлетворяват изискването за редовност на молбата за отмяна, тъй като по съществото си те представляват оплаквания за неправилност на решението, които не могат да бъдат обсъждани в това производство.
Обжалваното определение е правилно.
Съгласно чл. 306, ал.1 ГПК, молбата за отмяна следва да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. В случаите, когато молбата се основава на твърдения за неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, на престъпно действие на страна и/или на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото/ чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК/, молителят следва да представи и писмени доказателства за установяване на тези обстоятелства по надлежния съдебен ред – чрез влязла в сила присъда или влязло в сила съдебно решение по чл.124, ал.5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство. Общото твърдение, че заключението на експертизата е неистинско, без да се представят доказателства неистиността му да е била установена по надлежния съдебен ред, не кореспондира с изискването на закона за редовност на молбата за отмяна. В този смисъл са и разясненията, дадени в т.10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС.
По тези съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 125 от 26.09.2018 г. по гр.д. № 3117/2018 г. на ВКС, ІІ г.о.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top