О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
София, 14.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1972/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 1886 от 14.12.2017 г. по в.гр.д. № 2061/2017 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 2891 от 14.07.2017 г. по гр.д. № 8188/2015 г. на Варненския районен съд, постановено във фазата по извършване на съдебна делба, с което допуснатият до делба между съделителите Ю. В. Д., М. Г. М. и Т. Г. М. недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор …. по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] ведно с принадлежащите към него избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, е изнесен на публична продан.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от съделителката Ю. В. Д. чрез нейния пълномощник адв. Г. З.. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че вследствие допуснато нарушение на съдопроизводствените правила е била лишена от възможността да заяви възлагателна претенция по чл. 349, ал.2 ГПК.
Поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, по които се иска допускане на въззивното решение до касационно обжалване са следните: 1/ Съставлява ли процесуално нарушение лишаването на страна по делото от възможността да направи искане за възлагане на недвижим имот в първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата. 2/ Следва ли въззивната инстанция да се произнесе в своя акт дали е налице ограничаване на правото на страната да направи искане за възлагане на имота. 3/ Съставлява ли процесуално нарушение на въззивната инстанция несъобразяването и непроизнасянето относно нарушеното право на страната да направи искане за възлагане на имота пред първоинстанционния съд. 4/ Следва ли въззивната инстанция в постановения съдебен акт да изложи мотиви за преценка на доказателствата за ограничаване правото на страната да направи искане за възлагане. Твърдението е, че тези въпроси са обусловили крайния изход на делото и че същите попадат в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
В отговор на касационната жалба ответниците по касация Т. Г. М. и М. Г. М. изразяват становище, че не са налице основанията на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по повдигнатите от жалбоподателката въпроси.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С влязло в сила решение № 1880 от 14.05.2016 г. по гр.д. № 8188/2015 г. на Варненския районен съд е допусната съдебна делба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор …. по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] със застроена площ от 77.51 кв.м, ведно с принадлежащото към него мазе и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, между съделителите Ю. В. Д., М. Г. М. и Т. Г. М., при квоти 5/12 ид. части за Ю. Д. и по 7/24 ид. части за М. М. и Т. М..
За първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, насрочено за 20.04.2017 г., жалбоподателката Ю. В. е била редовно призована чрез нейния пълномощник на 20.02.2017 г. С молба от 19.04.2017 г. пълномощникът на жалбоподателката е уведомил съда, че поради заболяване не може да се яви в съдебно заседание и е поискал делото да бъде отложено за друга дата. Към молбата е представен болничен лист. В проведеното на 20.04.2017 г. открито съдебно заседание жалбоподателката не се е явила. Съдът е докладвал молбата от нейния пълномощник за отлагане на делото и е намерил същата за неоснователна, като е приел, че липсват предпоставките на чл. 142 ГПК, тъй като не са представени доказателства за невъзможност страната да се яви лично. Дал е ход на делото и е приел за разглеждане претенцията за възлагане на имота по реда на чл. 349, ал.2 ГПК, заявена от съделителката Т. М.. До приклюлчване на делото пред първата инстанция претенция за възлагане на имота от съделителката Ю. В., макар и след срока по чл. 349, ал.4 ГПК, не е заявявана. Довод за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, довело до лишаване на тази съделителка от възможността да направи искане за възлагане на имота, не е наведен във въззивната жалба. Единственото оплакване е за това, че първоинстанционният съд не е дал възможност на страните за доброволно уреждане на спора.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение по поставените от жалбоподателката въпроси, тъй като същите не кореспондират с данните по делото. В нито един момент от разглеждането пред първата и въззивната инстанция същата не е представила доказателства за това, че е била в обективна невъзможност да се яви лично в първото съдебно заседание , не е направила искане за възлагане на имота и не е посочила и поискала събиране на доказателства, че отговаря на изискванията на чл. 349, ал.2 ГПК, нито във въззивната жалба се съдържа оплакване за допуснато процесуално нарушение, довело до лишаване на жалбоподателката от възможността да заяви претенцията си по чл. 349, ал.2 ГПК. Константна е съдебната практика по приложението на чл. 269 ГПК, че въззивният съд се произнася служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед този изход на делото жалбоподателката Ю. В. Д./ Я. / следва да бъде осъдена да заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК на Т. Г. М. и М. Г. М. разноски по делото за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция в размер на 3 890 лв., с оглед заявеното с отговора искане за присъждането им и представения към него Договор за правна защитна и съдействие серия Б № 311373 от 04.04.2018 г.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1886 от 14.12.2017 г. по в.гр.д. № 2061/2017 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Ю. В. Д. /Я./ да заплати на Т. Г. М. и М. Г. М. разноски по делото за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция в размер на 3 890 лв./ три хиляди осемстотин и деветдесет лв./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: