О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
София, 08.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 70/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от П. И. М. в качеството му на частен съдебен изпълнител, рег. № 881 в КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд Смолян, срещу определение № 1303 от 10. 12. 2018 г. по ч. гр. д. № 400/2018 г. на Смолянския окръжен съд. С него е потвърдено определение от 15. 11. 2018 г. на съдията по вписванията при Смолянския районен съд, с което е отказано издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания, за периода от 27.06.2001 г. до момента на подаване на искането за сграда с идентификатор ………. по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-20/20.04.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК. Излагат се съображения за неправилност на определението.
Иска се определението да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса дали за да бъде издадено удостоверение по чл. 47 ПВ за наличие или липса на тежести за период, предхождащ одобряването на кадастралната карта, е задължително описанието на имота в заявлението да бъде съобразено с регулационния му статут през същия период, както и към заявлението да бъде приложено удостоверение за идентичност на имота с оглед осъществените вписвания.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да потвърди определението на съдията по вписванията, с което е отказано издаване на исканото удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания, за периода от 27.06.2001 г. до момента на подаване на искането на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ……….. по КККР на [населено място], съставът на въззивния съд е приел, че съгласно чл.47, ал.2 ПВ заявлението за издаване на удостоверение за определен имот трябва да съдържа данните, посочени в чл.46, ал.2 ПВ – на лицата, до които се отнася справката, и на техните преки праводатели, както и данните по чл. 6, ал.1, б. „в” ПВ на недвижимия имот. Прието е, че в случая имотът е бил индивидуализиран с идентификатор по одобрената кадастрална карта и административен адрес, което позволява да се направи справка за вписванията за периода след одобряване на кадастралната карта, но не и за предходен период съобразно старите планове, поради което за издаване на исканото удостоверение е било необходимо да се представят доказателства за идентичност на имота, посочен в заявлението, с оглед описанието му в книгите на СВ преди одобряване на кадастралната карта. Съдът е посочил, че съгласно чл. 16 ЗЧСИ, вр. чл. 431, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител има право на достъп до информация в съдебните и административни служби за имотите на длъжника и възможност да извършва справки, да получава сведения, да иска извлечения от документи, свързани с издирване и уточняване имуществото на длъжника, поради което е могъл да се снабди с удостоверение за идентичност и да го представи, при това без да дължи държавна такса. Тъй като дадените от съдията по вписванията указания в тази насока не са били изпълнени, съдът е приел, че постановеният отказ за издаване на удостоверение за вещни тежести за периода от 27.06.2001 г. е законосъобразен.
С определение № 28 от 31. 01. 2019 г. по ч. гр. д. № 67/2019 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК по идентичен случай, е прието, че при подаване на заявление за издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за тежести и права, което се издава за определен имот, индивидуализиран по различен начин в представените към искането документи, е необходимо да бъдат приложени доказателства за неговата идентичност /скици, схеми, скици-проекти, извлечения от кадастралната карта и/или от кадастралните регистри, удостоверения, копия от данни и материали и други/, които позволяват нейното установяване. Съдията по вписванията не разполага с възможност да извършва проверка на идентичността като събира доказателства в тази насока, поради което тяхното ангажиране в производството следва да се възложи в тежест на молителя. Това становище е възприето и в определение № 39 от 14.02.2019 г. по ч.гр.д. № 54/2019 г. на ВКС, ІІ г.о., определение № 46 от 13.03.2019 г. по ч.гр.д. № 62/2019 г. на ВКС, І г.о., и определение № 40 от 14.02.2019 г. по ч.гр.д. № 61/2019 г. на ВКС, ІІ г.о., и се поделя от настоящия състав.
Наличието на непротиворечива практика на ВКС по поставения правен въпрос, която е в същия смисъл, в който се е произнесъл и въззивният съд, изключва основанието на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното с частната касационна жалба въззивно определение.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1303 от 10. 12. 2018 г. по ч. гр. д. № 400/2018 г. на Смолянския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: