О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
София, 08.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 3987/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
С определение № 159 от 18.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2571/2018 г. на ВКС, ІІ г.о., е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх. № 5064 от 19.03.2018 г., подадена от Ц. С. И.- председател на управителния съвет на Етажна собственост на сграда, находяща се на адрес [населено място], [улица], против въззивно определение № 826 от 09.03.2018 г. по гр.д. № 4899/2017 г. на Софийски апелативен съд, и е прекратено производството по делото.
В срока по чл. 275 ГПК това определение е обжалвано с частна жалба от Ц. С. И.. В жалбата са наведени доводи за неправилност на същото и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят поддържа, че неправилно съставът на ВКС е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 43, ал.1 ЗУЕС, поради което е направил необоснован и незаконосъобразен извод, че след като съдебното решение по него не подлежи на касационно обжалване, то по аргумент от чл. 274, ал.4 ГПК не подлежи на обжалване и определението на апелативния съд, с което се потвърждава определението на въззивнен съд, с което е което въззивната жалба е оставена без разглеждане на основание чл. 267, ал.1 във връзка с чл. 262, ал.2 ГПК и чл. 43, ал.5 ЗУЕС.
В отговор на частната жалба ответната страна Е. А. Ш.- Ц. изразява становище, че обжалваното определение е обосновано и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 20944 от 15.12.2016 г. по гр.д. № 72367/2014 г. на Софийски районен съд е отменен акт на жалбоподателя Ц. С. И. в качеството му на председател на управителния съвет на етажната собственост, изразяващ се в непредоставяне на книгата на етажната собственост за вписване на наемателите на апартамента, собственост на ищцата Е. А. Ш., и непредоставяне на достъп на ищцата до данните, вписани за собствения й апартамент.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от Ц. С. И.. С определение № 19848 от 27.07.2017 г. по в.гр.д. № 9384/2017 г. на Софийски градски съд въззивната жалба е оставена без разглеждане на основание чл. 267, ал.1 във вр. с чл. 262, ал.2 ГПК и чл. 43, ал.5 ЗУЕС. Прието е, че съгласно изричната разпоредба на чл. 43, ал.5 ЗУЕС съдебното решение на районния съд по искове за отмяна на актове на управителя на етажната собственост е окончателно и не подлежи на по- нататъшно обжалване.
Прекратителното определение е обжалвано с частна жалба от Ц. С. И.. С определение № 826 от 09.03.2018 г. по в.ч.гр.д. № 4899/2017 г. на Софийски апелативен съд същото е потвърдено.
Това определение е обжалвано от Ц. С. И. с частна касационна жалба пред ВКС. За да остави същата без разглеждане, съставът на ВКС е приел, че определението на Софийски апелативен съд не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 274, ал.4 ГПК, тъй като същото е постановено по дело, по което решението не подлежи на въззивно и касационно обжалване. Приел е, делото е образувано по иск на Е. А.- Ц. за отмяна като незаконосъобразен на акт на Ц. С. И. в качеството му на председател на управителния съвет на етажната собственост, изразяващ се в отказ да й бъде предоставена книгата на етажната собственост за справка и вписване на данните на наемателите на собствения й апартамент. Този иск намира правно основание в разпоредбата на чл. 43, ал.1 ЗУЕС, съгласно която всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразен акт на управителния съвет/управителя/, а според ал.5 постановеното решение на районния съд е окончателно.
Обжалваното определение е правилно.
Правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на изложените от ищеца фактически твърдения и заявен петитум. В случая твърденията на ищцата, че ответникът в качеството си на председател на управителния съвет е отказал неколкократно да й предостави достъп до книгата на етажната собственост за справка по партидата на собствения й апартамент и за вписване на наемателите, и искането за отмяна като незаконосъобразни на тези негови актове, осъществени чрез бездействие, несъмнено сочат на иск по чл. 43, ал.1 ЗУЕС. Въпросът подлежи ли на отмяна по този ред отказът на управителя да предостави на собственика книгата за етажната собственост за справка и за собственоръчно вписване на наемателите, и изобщо кой извършва вписване в книгата на данните по чл. 7, ал.2 ЗУЕС, е относим към основателността на претенцията, а не към нейната правна квалификация. Компетентен да се произнесе по молбата за отмяна на актове на управителния съвет /управителя/ е районния съд, а съгласно изричната разпоредба на чл. 43, ал.5 ЗУЕС неговото решение е окончателно.
Съгласно чл. 274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Необжалваемостта на решението по дело по чл. 43 ЗУЕС пред ВКС обуславя недопустимост на касационното обжалване и на определенията по това дело. Като е достигнал до същия извод, съставът на ВКС е приложил точно процесуалния закон.
По тези съображения обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 159 от 18.09.2018 г. по ч.гр.д. №[ЕИК] г. на ВКС, ІІ г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: