О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
гр. София, 08.04.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1525/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 1098/22.02.2019 г. от К. К. И., чрез адв. Д. Д. за допълване на определение № 49 от 01.02.2019 г. по гр. д. № 1525/2018 г. по описа на ВКС, I г. о., в частта за разноските, като бъдат присъдени направените от доверителя му разноски по делото за касационната инстанция.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от Г. Н. Л. и Л. Г. Т., чрез адв. П. И. З., в който е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, както и че по делото не са налице доказателства, че ответникът е понесъл каквито и да било разноски и не са налице доказателства за тяхното реално заплащане на процесуалния представител. Същите касаят процесуално представителство по делото, а не единствено изготвяне на отговор по касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид:
С определение № 49 от 01.02.2019 г. по гр. д. № 1525/2018 г. по описа на ВКС, I г. о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване по подадената от Г. Н. Л. и Л. Г. Т., чрез адв. П. И. З. касационна жалба против решение № 3943 от 21.07.2017 г. по в.гр.д. № 331/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград, в частта с която е признато за установено по отношение на К. К. И., че Г. Н. Л. не е собственик на 1/2 ид. част от сграда с идентификатор …… по КККР на [населено място], с площ по документи 18 кв.м, с предназначение ”хангар, депо, гараж”, с административен адрес [населено място],[жк], срещу входа на бл. 89. С това определение съдът не се е произнесъл по заявеното с отговора на касационната жалба искане на ответника К. К. И. за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция.
Молбата за допълване на определението е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Видно от данните по делото, молителят К. К. И. е подал отговор на касационната жалба, изготвена от адв. Д. Д., към който е приложено пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 20.12.2017 г. и списък по чл. 80 ГПК. От това доказателство се установява, че за оказване на правна защита и съдействие страната е договорила и молителя е заплатил на адвоката възнаграждение в размер на 600 /шестстотин/ лв. В писмения отговор изрично е направено искане за присъждане на тези разноски.
Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, отбелязването, че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено, съдържащо се в договора за правна защита и съдействие, има характер на разписка /л. 28/ и е достатъчно за доказване на действително направените разноски. Договорът е редовен, представено е пълномощно и списък по чл. 80 ГПК и разписка от 03.07.2017 г. от която е видно, че са договореното възнаграждение е изплатено изцяло и в брой в деня на подписването му. Поради това настоящият състав намира за неоснователни възраженията за недоказаност на действително направените разноски и на ответникът по касационната жалба се следват сторените разноски.
Наведеното с отговора на молбата възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може да бъде намалено, ако не съответства на фактическата и правна сложност на делото, като пределът за намаляване е до минимално определения размер на възнаграждението по чл.36 от Закона за адвокатурата. В случая предявеният иск е за собственост върху реална част от недвижим имот с цена 1290,40 лв. Минималното адвокатско възнаграждение по дела относно вещни права върху недвижими имоти е 600 лв. – чл. 7, ал. 6 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а минималното възнаграждение за отговор на касационна жалба с изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК е 500 лв. – чл.9, ал.3 от същата наредба. Ответникът е заплатил 600 лв. адвокатско възнаграждение за изготвен от пълномощника отговор на касационната жалба и на основанията за допускане на касационно обжалване. Отговорът е подробно мотивиран. С оглед предметът на спора /за собственост/, разгледан от съдилищата, включва множество факти, осъществени в продължителен период от време и редица правни доводи, свързани с тях. Поради това не може да се приеме, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. С оглед на това заплатеният от ответника адвокатски хонорар от 600 лв. за касационното производство не е прекомерен.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
На основание чл. 248, ал. 1 ГПК ДОПЪЛВА определение № 49 от 01.02.2019 г. по гр. д. № 1525/2018 г. по описа на ВКС, I г. о., като ОСЪЖДА Г. Н. Л. и Л. Г. Т. разноски за адвокатска защита за производството по чл. 288 ГПК по делото пред ВКС в размер на 600 лв. /шестстотин/ лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: