О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 585
София 28.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1501/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 7049 от 23.10.2017 г. по в.гр.д. № 2004/2017 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № ІІ-79-74 от 26.01.2016 г. по гр.д. № 40112/2012 г. на Софийски районен съд в обжалваната му част, с която И. А. И. е осъден да заплати на основание чл. 31, ал.2 ЗС във вр. с чл. 344 ГПК на Т. И. И. сумата 4 440 лв., представляваща обезщетение за лишаване от право да ползва допуснатия до делба съсобствен недвижим имот за периода 14.02.2011 г. до 14.03.2015 г. , както и на основание чл. 86 ЗЗД да й заплати сумата 1 855.07 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от И. А. И.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на същото поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е основал изводите за основателност на претенцията на показанията на разпитания по делото свидетел, без да обсъди същите съгласно изискванията на чл. 172 ГПК съвкупно с останалите събрани по делото доказателства, и без да отчете неговата заинтересованост от изхода на делото, както и че е отказал да събере доказателства, които се явяват нови, тъй като е узнал за тях след приключване на производството пред първата инстанция, с което е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и го е лишил от възможността да защити правата си.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, приподписано от адв. В. Т.- П., касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 172 ГПК, в частност обективирана в решение № 338 от 20.11.2013 г. по гр.д. № 1269/2012 г. на ІV г.о.
В отговор на касационната жалба ответницата по касация Т. И. И. изразява становище, че не е налице твърдяното от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят в настоящото производство и ответницата по касация Т. И. са бивши съпрузи. Бракът им е прекратен с развод със съдебно решение на Софийски районен съд, влязло в сила на 14.02.2011 г.
С решение № ІІ-79-108 от 16.09.2014 г. по гр.д. № [ЕГН] г. на Софийски районен съд е допуснато извършването на съдебна делба между двамата по отношение на следния недвижим имот: апартамент, находящ се в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес]01, заедно с принадлежащото към него избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.
В първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата съделителката Т. И. е предявила по реда на чл. 344 ГПК искане за присъждане на обезщетение за лишаването й от ползване на принадлежащата й идеална част от жилището за периода 14.02.2011 г. до 18.03.2015 г./ датата на съдебното заседание/. Представила е нотариална покана, връчена на ответника на 11.08.2010 г./ преди влизане в сила на решението за развод/, с която го кани да й заплаща обезщетение за ползване на нейната част от имота, тъй като е лишена от възможността да го ползва лично. Пред първата инстанция е разпитан свидетел- син на страните, който е заявил, че майка му многократно е правила опити да получи ключ от жилището, но ответникът не отварял вратата, както и че самият свидетел е правил опити да се свърже с него по телефона, но последният не отговарял на обажданията му. В протокола от съдебното заседание е записано изявлението на свидетеля, че не може да посочи телефонния номер на своя баща.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд подробно е обсъдил показанията на този свидетел и е приел, че същите са логични и непротиворотиворечи, не се опровергават от други доказателства, събрани по делото, както и че по делото няма данни свидетелят да е в лоши отношения със своя баща, заради които да свидетелства в негова вреда. Поради това е дал вяра на същите и въз основа на установените чрез тях обстоятелства, касаещи ползването на съсобствения имот през процесния период, е приел, че ищцата е била лишена от възможността да го ползва съобразно притежаваните от нея права.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос по приложението на чл. 172 ГПК, свързан със задължението на съда да обсъди показанията на роднините с оглед всички обстоятелства по делото, като съобрази и евентуална тяхна заинтересованост в полза на едната или другата страна, е от значение за изхода на делото, но не се установява същият да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. В решение № 159 от 29.12.2017 г. по гр.д. № 203/2017 г. на ВКС, І г.о., както и в решение № 338 от 20.11.2013 г. по гр.д. № 1269/2012 г. на ВКС, ІV г.о., на които се позовава касаторът, е прието, че заинтересоваността на свидетеля в полза или вреда на някоя от страните се преценява с оглед всички данни по делото, при отчитане възможната му необективност, както и че преценката следва да бъде обоснована с оглед на всички събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му. В случая при преценка на показанията свидетеля А. И.- син на страните, въззивният съд се е съобразил с тази практика. По делото няма данни за влошени отношения на свидетеля с неговия баща, или други доказателства, които да поставят под съмнение достоверността и обективността на дадените показания.
В касационната жалба са наведени доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с отказа на въззивния съд да събере доказателства за това, че ищцата е учредила право на ползване върху съсобствения имот на свидетеля А. И., но във връзка с тези доводи в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК няма формулиран правен въпрос, а съгласно т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция, с оглед съблюдаване принципите за равнопоставеност на страните и състезателно начало, няма нито правото, нито задължението да извежда такъв от съдържанието на касационната жалба.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7049 от 23.10.2017 г. по в.гр.д. № 2004/2017 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: