О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
София, 09.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 4154/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Подадена е касационна жалба от Ц. Д. Н. чрез неговия процесуален представител адв. Г. С. срещу въззивно решение № 4116 от 21.06.2018 г. по гр.д. № 2168/2018 г. на Софийски градски съд. В касационната жалба е направено искане за спиране изпълнението на въззивното решение по реда на чл. 282, ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира молбата за спиране на изпълнението за въззивното решение за неоснователна по следните съображения:
Атакуваното с касационната жалба въззивно решение е постановено при повторно разглеждане на делото от въззивния съд. С него е потвърдено решението на Софийски районен съд, постановено на 27.07.2015 г. по гр.д. № 34077/2014 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от Ц. Д. Н. против С. Т. М. и М. М. Д. искове с правно основание чл. 109, ал.1 ЗС за осъждане на ответниците да предоставят на ищеца ключ от складово помещение, разположено на партера до асансьора в сграда- етажна собственост, находяща се в [населено място], [улица], район „Изгрев”, като ищецът е осъден на основание чл. 78, ал.3 ГПК да заплати на ответниците сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство и за производството пред ВКС по гр.д. № 5128/2016 г. на І г.о.
На принудително изпълнение, съгласно чл. 404, т.1 ГПК подлежат невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища, с които съдът се произнася по съществото на спора. В случая въззивното решение не съдържа осъдителен диспозитив, а в частта за разноските същото е с характер на определение, което не е влязло в сила и не подлежи на принудително изпълнение по аргумент от чл. 404, т.1, изр.1 ГПК. След като при подаване на касационната жалба обжалваното решение не съставлява годно изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т.1 ГПК, то същото не подлежи на спиране при условията на чл. 282, ал.2-6 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ц. Д. Н. за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 4116 от 21.06.2018 г. по гр.д. № 2168/2018 г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: