О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
София, 08.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 3763/2019 по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Т. И. Г. и С. К. Г. против определение № 148 от 05.07.2019 г. по гр. д. № 2337/2019 г. на ВКС, I г.о. С него е оставена без разглеждане молбата им за отмяна на основание чл. 304, ал. 1, т. 1 ГПК на решение № 2567 от 14.05.2014 г. по гр.д. № 18633/2012 г. на Варненския районен съд, потвърдено с решение № 1696/20.11.2014 г. по в. гр. д. № 1874/2014 г. на Варненския окръжен съд, с което е прието за установено по предявения от Н. Г. М. и Т. Н. С. иск, че молителите не са собственици на поземлен имот с идентификатор …. по кадастралната карта на СО „М.”, кв. „Вл. В., с площ 563 кв. м., и е отменен н. а. № …. г. в тази му част.
Жалбоподателите излагат съображения за неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснованост. С искане определението да бъде обезсилено и делото върнато на съдебния състав за произнасяне по същество на спора.
Ответниците по частната жалба не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да се произнесе, Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да остави без разглеждане подадената от Т. И. Г. и С. К. Г. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 2567 от 14.05.2014 по гр. д. № 18633/2012 г. на Варненския районен съд, предходният състав на ВКС, I г.о., е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като изложените и посочени в молбата за отмяна и допълненията към нея твърдения, не покриват фактическия състав на нито едно от визираните в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна. На първо място е посочил, че решението на Конституционния съд на Република България, постановено след влизането в сила на съдебното решение, не е сред предвидените в процесуалния закон изчерпателно изброени основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1-7 ГПК. Това решение не представлява и новооткрито обстоятелство и писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК /т.е. такова, което е съществувало преди постановяване на решението, но страната не е могла да го представи въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото- ТР № 138/01.12.1967 г., гр.дело № 106/67 г., ОСГК/. Същото е постановено след приключване на съдебното дирене по делото, в което е постановено влязлото в сила съдебно решение и не съдържа данни за осъществяването на релевантни за конкретния спор факти и обстоятелства. На следващо място е приел, че молителите в молбата си за отмяна поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на влязлото в сила решение на Варненския районен съд, които биха били релевантни в производство за проверка на допустимостта и правилността на акта по реда на инстанционния контрол, но не и в извънинстанционното производство по отмяна.
Обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 306, ал. 1 ГПК молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Производството за отмяна на влезли в сила решения е извънинстанционно производство, като основанията, на които може да се иска отмяната по този ред са изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК, поради което приложното му поле не може да се разширява.
В случая соченото от молителите основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е подкрепено с твърдения за наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Доводът за очевидната неправилност на атакуваното решение не сочи на горните хипотези, а представлява основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, но не и основание за отмяна на влязлото в сила решение. Твърдението на молителите за очевидна неправилност на влязлото в сила решение се основава на съображенията относно релевантните за спора факти и събраните по делото доказателства, преценявани от съда при решаване на спора, като исканата отмяна при повторна преценка на същите такива е недопустима, тъй като по този начин се цели пререшаването на спора. Затова и изложените в молбата за отмяна твърдения правилно съставът на ВКС, I г.о. е приел, че са относими към касационното производство по обжалване на решението, каквото е и основанието „очевидна неправилност”, съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, но не и твърдения относно фактическия състав на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 10 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че преценката дали страната твърди нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК доказателства е относима към допустимостта на молбата за отмяна като част от преценката за надлежни твърдения, свързани с конкретния състав, а не към нейната основателност. Съображението е, че когато страната твърди наличие на обстоятелства и доказателства, наведени и представени в приключилото производство, тя всъщност излага оплаквания, представляващи евентуално касационни отменителни основания, които се вземат предвид при обжалване пред касационната инстанция, в случай, че решението подлежи на касационно обжалване и е допуснато до касация. В същата т. 10 на цитираното тълкувателно решение е прието и, че молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Ето защо, правилно съставът на ВКС, І г.о е оставил без разглеждане подадената молба за отмяна от 09.04.2019 г. на решение № 2567 от 14.05.2014 г. по гр.д. № 18633/2012 г. на Варненския районен съд, потвърдено с решение № 1696/20.11.2014 г. по в. гр. д. № 1874/2014 г. на Варненския окръжен съд, като недопустима.
По тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 148 от 05.07.2019 г. по гр. д. № 2337/2019 г. на ВКС, I г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: