О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
София, 07.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1433/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 296 от 21.11.2017 г. по в.гр.д. № 353/2017 г. на Окръжен съд – Добрич е потвърдено решение № 40 от 03.05.2017 г. по гр.д. № 519/2015 г. на Районен съд- Тервел в частта, с която [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], е осъдено да предаде на Д. Т. Г. владението върху недвижим имот, представляващ нива с № 015029 по картата на възстановената собственост на землището на [населено място], общ. Тервел, м. ” Ч.”, с площ от 50.999 дка.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от [фирма] чрез процесуалния представител на дружеството адв. Р. А.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е извършил цялостен въззивен контрол върху първоинстанционното решение, като е ограничил предмета на въззивната жалба само да постановеното решение по иска по чл. 108 ЗС, приемайки неправилно, че в частта й, касаеща иска за прогласяване нищожност на договора за продажба от 2006 г. като сключен от лице без представителна власт, жалбата е процесуално недопустима поради липса на правен интерес за дружеството от обжалване, тъй като то не е страна по този иск.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по въпроса за задължението на въззивната инстанция да се произнесе по всички въведени в предмета на делото възражения, които са от значение за изхода на спора, поради противоречието му със задължителната практика на ВКС- ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г. и ППВС № 1/1953 г. Поддържа, че допускането на касационното обжалване е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с оглед точното и еднакво прилагане на нормите, регулиращи търговските взаимоотношения в страната. Позовава се и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, изр. последно ГПК.
В отговор на касационната жалба ответникът по касация Д. Г. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 40 от 03.05.2017 г. по гр.д. № 519/2015 г. на Районен съд – Тервел е прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал.2, предл.2 ЗЗД – поради липса на съгласие, договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 100, т.ІV, дело № 476/2006 г. на нотариус с рег. № 191 по регистъра на НК, с който Д. Т. Г., действащ чрез пълномощник, продава на [фирма] собствената си земеделска земя- нива с площ 50.999 дка, находяща се в землището на [населено място], общ. Тервел, м.”Ч.”, с кадастрален № 015029 по картата на възстановената собственост. Със същото решение другият ответник- [фирма] е осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде владението на този имот на ищеца Д. Т. Г..
Първоинстанционното решение е обжалвано с въззивна жалба в неговата цялост от ответника [фирма]. Жалбата е бланкетна и не съдържа конкретни оплаквания за неправилност на постановеното решение.
С определение № 863 от 14.09.2017 г. по в.гр.д. № 353/2017 г. Окръжен съд- Добрич е оставил без разглеждане въззивната жалба от [фирма] срещу частта от първоинстанционното решение, с която прогласена нищожността на договора за покупко- продажба от 29.09.2006 г., и е прекратил въззивното производство в тази част. Това определение е връчено на жалбоподателя [фирма] на 25.09.2017 г. чрез неговия процесуален представител и няма данни да е било обжалвано по реда и в сроковете по чл. 274 и сл. ГПК, както е указано в него.
Предвид това настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения от жалбоподателя правен въпрос за задължението на въззивната инстанция да се произнесе по всички въведени в предмета на делото доводи и възражения на страните. Значението му за изхода на спора се обосновава с това, че въззивният съд не е упражнил контрол върху първоинстанционното решение в частта, с която е прогласена нищожността на договора за покупко- продажба, но след като в тази част въззивната жалба е приета за недопустима и производството пред въззивната инстанция – частично прекратено, за въззивния съд не е възникнало задължение да се произнася по този иск. Доводите, развити в касационната жалба, относно наличието на правен интерес за жалбоподателя да обжалва първоинстанционното решение и в тази част, макар да не е страна по договора, чиято нищожност е прогласена, не могат да се обсъждат, тъй като те са относими към правилността на постановеното от въззивната инстанция прекратително определение, което подлежи на самостоятелно обжалване, съгласно чл. 274, ал.1, т.1 ГПК в определения от закона преклузивен срок. В случая същото като необжалвано е влязло в сила и правилността му не може да се проверява инцидентно. Влизането в сила на определението за частично прекратяване на делото във въззивната инстанция има за последица влизане в сила на първоинстанционното решение в тази част. Това е съобразено от въззивния съд при постановяване на обжалваното въззивно решение по иска по чл. 108 ЗС, предявен против касатора.
Във връзка с основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК касаторът не е посочил конкретен правен въпрос, свързан с тълкуването и прилагането на конкретна правна норма, разрешаването на който от касационната инстанция би допринесло за „регулиране на търговските взаимоотношения в страната”.
Неоснователно е и поддържаното от касатора основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване „очевидната неправилност” предполага въззивното решение да е постановено при грубо нарушение на материалния или процесуалния закон, което е пряко установимо от мотивите и което да е повлияло на съдържанието на съдебния акт, напр. прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството и др. Обжалваното въззивно решение не разкрива никой от изброените по – горе пороци.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 296 от 21.11.2017 г. по в.гр.д. № 353/2017 г. на Окръжен съд – Добрич.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: