О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
София, 08.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 4604/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. П. Ю. като процесуален представител на М. А. Д., К. А. Ш. и Л. К. Ш., срещу определение № 189 от 25.10.2018 г. по ч.гр.д. № 3580/2018 г. на ВКС, ІІ г.о. С него е оставена без разглеждане като недопустима подадената от М. А. Д., К. А. Ш. и Л. К. Ш. чрез адв. Ю. частна жалба вх. № 6523/05.07.2018 г. против определение № 325 от 18.06.2018 г. по гр.д. № 4959/2017 г. на ВКС, І г.о.
В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да остави без разглеждане частната жалба като процесуално недопустима, съставът на ВКС е приел, че с нея се атакува определение по чл. 288 ГПК, което не е от категорията на посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК, подлежащи на обжалване, тъй като това не е предвидено изрично в процесуалния закон, нито определението има характер на преграждащо по смисъла на закона.
Обжалваното определение е обосновано и законосъобразно. Съгласно чл. 274, ал. 1, т.1 и 2 ГПК подлежат на обжалване определенията, които преграждат по- нататъшното развитие на делото и тези, за които това е изрично посочено в закона. Определенията по чл. 288 ГПК не попадат в кръга на визираните в т. 2, тъй като законът не е предвидил изрично възможност за тяхното обжалване. Определението, с което съдът се произнася в отрицателен смисъл по въпроса за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, не може да се квалифицира и като преграждащо по- нататъшното развитие на делото, тъй като с него не се преценява допустимостта на касационната жалба от гледна точка на изискванията, необходими за валидно сезиране на ВКС, а се извършва проверка за наличието на установените в чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК критерии за селекция на жалбите. С разпоредбата на чл. 296 ГПК, уреждаща хипотезите, при които решенията влизат в сила, недопускането на касационната жалба за разглеждане по същество е приравнено по правни последици на неуважаването на касационната жалба. При недопускане на касационната жалба до разглеждане/ чл. 296, т.3 ГПК/ законодателят не е свързал момента на влизане в сила на въззивното решение с възможност за обжалване на определението по чл. 288 ГПК, каквото условие се съдържа по отношение на основанията по чл. 296, т. 2 ГПК, което сочи, че третира определенията по чл. 288 ГПК като окончателни.
Като е достигнал до същия извод и е оставил без разглеждане като недопустима подадената от М. А. Д., К. А. Ш. и Л. К. Ш. частна жалба срещу определение по чл. 288 ГПК, съставът на ВКС е приложил точно процесуалния закон. Затова обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 189 от 25.10.2018 г. по ч.гр.д. № 3580/2018 г. на ВКС, ІІ г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: