О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 710
София, 16.08.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 184/2011 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 240 от 26.10.2010 г. по в.гр.д. № 348/2010 г. на Старозагорския окръжен съд е потвърдено решение № 512 от 15.05.2010 г. по гр.д. № 5294/09 г. на Старозагорския районен съд, с което е признато за установено по отношение на Г. П. Г. и И. М. Г., че учреденото в тяхна полза на 16.01.1996 г. с нотариален акт № 92, т.І, нот. дело № 184/1996 г. на нотариуса при Старозагорския районен съд право на строеж върху 48.65 кв.м, което включва да се построи един апартамент № “Г”-ІІІ на първия етаж, със застроена площ 44.23 кв.м, състоящ се от : антре, баня – тоалетна, дневна с кухненски бокс, спалня и тераса, при граници: изток- стълбищна клетка, запад- двор, север- калкан, юг- апартамент № В-ІІІ, заедно с принадлежащото избено помещение № 11 с площ 2.68 кв.м и 4.42 кв.м. от общите части на сградата, която ще се построи съгласно одобрен архитектурен проект в дворното място от 440 кв.м, находящо се в [населено място], [улица]-183, урегулирано в парцел ІV, целият от 445 кв.м, с неуредени регулационни отношения за 5 кв.м, за имоти пл.№ 3623 и 3625 в кв. 90 а по плана на града, е погасено по давност в полза на собствениците на земята К. М. М., Д. Д. М., М. И. И., А. Г. Д., С. Е. С., Т. М. П. и П. С. П., като неупражнено в продължение на 5 години.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. А. Ж. като пълномощник на Г. П. Г.. В жалбата са наведени доводи за недопустимост на въззивното решение като постановено по недопустим породи липса на правен интерес установителен иск, евентуално- за неправилност на същото поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса от кой момент започва да тече давността за погасяване на правото на строеж, като поддържа, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 124 от 23.04.1990 г. по гр.д. № 15/90 г. на ВС, І. г.о. Счита, че са налице и предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите еднакъв ли е критерият за определяне на началния момент на давностния срок по чл. 67 ЗС за получателя на правото на строеж- строител, с учредена от собствениците на дворното място суперфиция и за физическо лице- добросъвестен приобретател на право на строеж за построяване на конкретен имот в строяща се от изпълнителя сграда,и по въпроса може ли да се прилагат материалноправните норми на З./ отм./ към отношения по узаконяване на съществуваща постройка към 1996 г.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът А. Г. Д. изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
Останалите ответници не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че с нотариален акт № 76, т.ХХІІІ, нот. дело № 6797/95 г. ищците, респ. техните праводатели, са учредили в полза на [фирма]- Стара З. право на строеж на жилищни обекти и гаражи в сграда, която ще се построи съгласно одобрен архитектурен проект в собственото им дворно място от 440 кв.м, находящо се в [населено място], [улица]-183, представляващо УПИ ІV- 3623,3625 в кв. 90а по плана на града. С договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 92, т.І, дело № 184/96 г. [фирма] продало на Г. П. Г. по време на брака му с И. М. Г. правото на строеж на един апартамент № “Г”- ІІІ, на първия етаж, със застроена площ 44.23 кв.м, ведно с принадлежащото му избено помещение № 11 с площ 2.68 кв.м. и 4.42. С влязло в сила решение по гр.д. № 79/06 г. по описа на Старозагорския районен съд е било признато за установено по отношение на [фирма], че учреденото в негова полза право на строеж е погасено по давност в полза на ищците като собственици на земята поради неупражняването му в 5 годишен срок, а с влязло в сила решение по т.д. № 118/06 г. на Старозагорския районен съд е бил развален сключеният с нотариален акт № 76/27.12.1995 г. между ищците и [фирма] договор за учредяване на право на строеж. По одобрения архитектурен проект е било предвидено да се построи жилищна сграда на три етажа плюс първи и втори мансардни етажи, избени помещения и гаражи. С помощта на съдебно- техническа експертиза е било установено, че строителството е започнало – извършени са изкопни работи, фундаменти и основи, изградени са гаражите и избените помещения, първия жилищен етаж, тухлена зидария на зидовете на втория етаж.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че до изтичане на 5- годишния давностен срок по чл. 67 ЗС сградата не е била завършена до степен “груб строеж” съобразно легалната дефиниция на това понятие, дадена в § 5, т.46 на ДР на ЗУТ- не е изграден изцяло вторият етаж, не са извършени никакви строителни работи по изграждането на третия етаж и двата мансардни етажи, не е изграден и покривът. Оттук е направил извод, че правото на строеж на ответниците за построяването на апартамент № “Г”- ІІІ на първия етаж на сградата, не е упражнено в срока по чл. 67 ЗС и е погасено по давност. Приел е, че при сгради в режим на етажна собственост правото на строеж има за обект едно единно цяло, което включва самостоятелните обекти по чл. 37 ЗС и общите части на сградата, включително и покрива по смисъла на чл. 38 ЗС, поради което едва със завършването на постройката в груб строеж правото на строеж се счита упражнено и възникват останалите правомощия от неговото съдържание.
Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение за проверка на неговата допустимост. Твърдението на касатора, че ответниците са във владение на имота, поради което за ищците липсвал правен интерес от предявяването на иск по чл. 67 ЗС, който е установителен по своя характер, не се подкрепя от данните по делото.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените от касатора въпроси от кой момент започва да тече давността за погасяване на правото на строеж и еднакъв ли е критерият за определяне на началния момент на давностния срок по чл. 67 ЗС за получателя на правото на строеж – строител, с учредена от собствениците на дворното място суперфиция и за физическо лице- добросъвестен приобретател на право на строеж за построяване на конкретен имот в строяща се от изпълнителя сграда. Отговор на тези въпроси е даден с Тълкувателно решение № 1 от 04.05.2012 г. по тълк. дело № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС, с което се преодоля съществуващата до тогава противоречива съдебна практика по приложението на чл. 67 ЗС. С него е прието, че когато правото на строеж се учредява с договор между страните, срокът за упражняването му започва да тече от момента на сключване на договора или от момента, в който страните са уговорили, че ще породи действие. Последващото прехвърляне на правото на строеж от суперфициаря на трето лице не обвързва собствениците на земята и по отношение на приобретателя не започва да тече нов срок за упражняване на правото на строеж, защото той не може да има повече права от своя праводател. Петгодишният давностен срок по чл. 67 ЗС тече от един и същи момент както за първоначалния титуляр на учреденото право на строеж, така и за лицата, на които той впоследствие прехвърля това право за отделни обекти в сградата. В същия смисъл е и произнасянето на въззивния съд, поради което няма основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и по въпроса може ли да се прилагат материалноправните норми на З./ отм./ към отношения по узаконяване на съществуваща постройка към 1996 г., тъй като този въпрос също е разрешен по задължителен за всички съдилища начин с цитираното по- горе ТР № 1/ 04.05.2012 г. по тълк.д. № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС. С него е прието, че правото на строеж се счита упражнено не когато са построени отделните обекти – гаражи, магазини, апартаменти, офиси и др., а при завършването на цялата сграда в груб строеж. В този момент се придобива и собствеността върху обектите, за които носители на правото на строеж са различни лица, защото са изградени и общите части. Изключение от това правило е допустимо само в хипотезата на чл. 152, ал.2 ЗУТ- когато разрешението за строеж е издадено за отделни етапи /части/ на строежите, които могат да се изпълняват и ползват самостоятелно, а за жилищните сгради и за отделни етажи от сградата – при условие, че се завърши архитектурно-пространственото и фасадното оформяне на всеки етап от строителството, каквато хипотеза в случая не е налице. Обстоятелството, че през 1996 г. е бил издаден акт за узаконяване на “Жилищна сграда партер и първи етаж кота 5.20” не обосновава извод, че към този момент е имало сграда, завършена до степен груб строеж, тъй като по делото е безспорно установено, че правото на строеж е било учредено на [фирма] за построяване на сграда по одобрен архитектурен проект, предвиждащ три етажа, първи и втори мансардни етажи, избени помещения и гаражи.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед този изход на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на А. Г. Д. разноски по водене на делото пред ВКС в размер на 150 лв. , установени с представения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 240 от 26.10.2010 г. по в.гр.д. № 348/2010 г. на Старозагорския окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. П. Г. да заплати на А. Г. Д. направения от последния разноски по делото пред ВКС в размер на 150 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: