О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 709
София, 18.08.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1122/2011 г.по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Р. С. като пълномощник на С. Ш. С. срещу решение № 1336 от 18.07.2011 г. по в.гр.д. № 803/2010 г. на Софийски апелативен съд. В жалбата са наведени доводи за недопустимост на въззивното решение като постановено по недопустим иск, евентуално- за неправилност на същото поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че решението следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправния въпрос, касаещ приложението на чл. 19 от ЗУЕС относно това допустимо ли за управител на етажната собственост да бъде избрано юридическо лице и дали то има правомощия да представлява етажната собственост, както и на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса дали ответникът като физическо лице следва да носи отговорност за задълженията на търговско дружество, чийто едноличен собственик е той. Позовава се на решение № 133 от 03.02.1998 г. по гр.д. № 582/97 г. на V г.о. на ВС.
Ответникът по касация [фирма] със седалище [населено място], чрез своя процесуален представител адв. Г. К., изразява становище, че не са налице сочените от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решението на Софийски градски съд, постановено на 26.05.2010 г. по гр.д. № 10 196/09 г., с което С. Ш. С. е осъден да заплати на [фирма] сумата 26 051.36 лв., неизплатени разходи по управлението и поддръжката на общи части на комплекс ” Б.” в [населено място], както и сумата 4 452.75 лв., представляваща лихва за забава върху всяко от дължимите плащания, формиращи главницата от датата на падежа до 19.06.2009 г. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че по силата на договор за покупко- продажба, оформен с нотариален акт № 14, т.ІІІ, нот. дело № 386 от 13.06.2006 г. ответникът С. Ш. С. се легитимира като собственик на търговски обект – кафе с открита тераса, находящо се в Бизнес- комплекс “Б.”, състоящо се от голяма зала с бар плот, четири санитарни възли с умивално, склад, заедно със зона за кафе и открита тераса, цялото със застроена площ 160 кв.м, ведно с 1.552 %ид. части от общите части на сградата и 1.756% ид. части от правото на собственост върху УПИ, в който е построена сградата. Дружеството- ищец е избрано за управител на сградата на общо събрание на собствениците на недвижими имоти в този комплекс на 20.02.2006 г. На това събрание е бил приет и правилник за вътрешния ред в комплекса, с който са регламентирани вида и естеството на общите разходи и начина на определяне на размера и заплащането им от всеки от съсобствениците. На 28.02.2007 г. е бил сключен договор, с който Етажната собственост на Бизнес – център “Б.” възложил, а [фирма] се задължил, да изпълнява срещу възнаграждение функциите на управител на етажната собственост и да предоставя на ЕС услуги по поддръжка и управление на общите части в Бизнес- центъра. Със същото решение ЕС упълномощила дружеството да я представлява пред трети лица и пред отделните собственици, включително по събиране на дължимите месечни вноски, както и за извършване на предвидените в закона съдебни действия по принудителното им събиране. С решение на Общото събрание на ЕС от 21.04.2008 г. управителят на дружеството е бил упълномощен и задължен да предприеме действия срещу неизрядните платци.
От м. януари 2007 г. ответникът С. С. преустановил заплащането на начислените му индивидуални разходи, а по негова молба от 12.05.2008 г. задълженията му във връзка с разходите за управление и поддръжка на общите части, били фактурирани на [фирма], на което той е едноличен собственик на капитала. С помощта на съдебно- счетоводна експертиза по делото е било установено, че за периода 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г. са били издадени фактури за разходи за функционирането и поддръжката на ЕС с получател С. Ш. С. на стойност 10 159.49 лв. с включено ДДС, за периода 01.01.2008 г. до 31.08.2009 г. с получател “Х.- 92 – за сумата 15 891.87 лв.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че ищецът [фирма] е активно легитимиран да претендира заплащането на разходите, които е извършил от свое име и за своя сметка за общите части на сградата. По силата на т.1.4 от Договора от 28.02.2007 г. за управление и поддръжка на общите части и обектите в БК ”Б.” ищецът е бил упълномощен да представлява Етажната собственост в съдебни спорове с неизрядни платци. Предявеният от него против ответника иск има за предмет именно заплащане на припадащата се част от разходите за общи части, направени от ищеца от негово име по функционирането и поддържането на етажната собственост, съгласно чл. 1.2.1 и 1.2.2 от този договор. Намерил е за неоснователни възраженията на ответника, че част от разходите не са били необходими за поддържане на общите части, като е посочил, че за извършените разходи ищецът е изготвял ежемесечни справки, одобрени от Общото събрание на ЕС, като никой от собствениците, в това число и ответникът, не се е противопоставил на извършването им, нито е атакувал решенията на Общото събрание. Формирането на вноските на отделните собственици и разпределението на разходите между тях е направено в съответствие с решенията на общото събрание за това. Намерил е за неоснователно възражението на ответника, че не дължи сумите, за които са били издадени фактури на името на фирмата му, като е посочил, че в качеството си на собственик ответникът дължи на основание чл. 41 ЗС съответната част от направените разходи.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по първия от поставените от касатора правни въпроси допустимо ли за управител на етажната собственост да бъде избрано юридическо лице с оглед разпоредбата на чл. 19 ЗУЕС и дали то има правомощия да представлява етажната собственост. Съгласно чл.11, ал.1, т.11 ЗУЕС, общото събрание на ЕС може да приеме решение за възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на юридическо или физическо лице срещу възнаграждение, като определя и конкретни правомощия на управителния съвет /управителя/, които могат да бъдат възложени за изпълнение на тези лица. Именно тази хипотеза е налице по настоящото дело. При наличието на договор от 28.02.2007 г., с който на ищеца са възложени за изпълнение функциите по поддръжка и управление на общите части в Бизнес – центъра, като същият е и упълномощен да представлява етажната собственост пред трети лица и пред етажните собственици, включително и във връзка със събирането на дължимите месечни вноски, въпросът дали управителят на етажната собственост може да бъде юридическо лице, не е обуславящ изхода на спора.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и по втория въпрос- дали ответникът като физическо лице, следва да отговаря за задълженията на търговското дружество, чийто едноличен собственик е той. Разпоредбата на чл. 41 ЗС възлага заплащането на разноските, необходими за поддържането или за възстановяването на общите части, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание, в тежест на собствениците съобразно дела им в общите части. Поради това като собственик на самостоятелния търговски обект, ответникът като физическо лице отговаря на собствено основание за направените разноски за поддържането и функционирането на етажната собственост, а не за задължение търговското дружество [фирма], независимо, че за част от периода по искане на ответника разходите са фактурирани на името на дружеството. В този смисъл решение № 133 от 03.02.1998 г. по гр.д. № 582/97 г. на V г.о. на ВС, на което се позовава касаторът, третиращо отговорността на съдружниците за задължения на дружеството, е неотносимо към настоящия казус и не може да обоснове твърдяното противоречие при разрешаване на повдигнатия правен въпрос.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1336 от 18.07.2011 г. по в.гр.д. № 803/2010 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: