О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
София, 16.01.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2898 /2019 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Л. П. против решение № 116 от 05.04.2019 г. по гр.д.№ 827/2018 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е обезсилено решение № 19 от 01.03.2018 г. по гр.д.№ 402/2017 г. на РС-Панагюпище и е прекратено производството по предявеният иск.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Основните доводи са свързани с това, че според касатора, искът е допустим ако е предявен от лице, което е заявило имота. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че за да е допустим иска е необходимо имота да е възстановен на едно лице и да е отказано възстановяване на друго лице.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е формулиран въпроса налице ли е правен интерес за предявяване на иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ от лице, на което е признато и възстановено правото на собственост, но не е издадена скица към решението и ответник – община, която се позовава на придобивното основание по чл. 19 ЗСПЗЗ и на чл. 45в, ал.7 ППЗСПЗЗ. Излага съображения, че въззивното решение противоречи на ТР № 1/1997 г. , т.2 и на т. зА от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС. Касаторът се позовава и на Р № 133 от 17.20.2010 г. по гр.д.№ 106/2009 г. на ВКС, І гр.о. и на Р № 247/2011г. от 28.02.2012 г. по гр.д.№ 1212/2010 г. на ВКС, ІІ гр.о.
Ответниците по касация Община Стрелча оспорва жалбата и допускане до касация, защото за процесния имот бил постановен отказ за възстановяване правото на собственост на касатора, поради което моли да не се допуска касационно обжалване.
Ответникът Министерство на земеделието и храните не е подало отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: Ищецът е наследник на Л. Г. П., починал на 23.09.2006 г., а той е един от наследниците на Г. И. П., починал на 06.12.2017 г. Л. П. е заявил за възстановяване на наследници на Г. И. П. общо 23 дка, като по т.6 е заявена нива от 12 в м. „С.”. Правото на възстановяване е доказано с протокол за внасяне в ТКЗС от 1946 г. и заявление-декларация от 16.03.1946 г., в което имота е вписан. С решение № 166 от 12.06.1995 г., раздел І е признато правото на възстановяване за всички заявени имоти с обща площ 23 дка, като по т. 7 е описан имота от 12 дка в м.” С.”. С раздел ІІ, т.6 е възстановено правото на собственост върху този имот в съществуващи реални граници, но те не са описани. С раздел ІІІ от решението е постановен отказ за друг имот от 1 дка в м. „С. курия”. Скица за процесния имот от 12 дка. в м.” С.” не е издадена. Искането за издаване на такава през с молба от 30.08.2016 г. е оставено без уважение и този отказ е потвърден с решение по адм.д. № 994/2016 г. на Адм.С-Пазарджик поради наличие на спор за правото на собственост, който следва да се разреши по исков ред.
Фирмата, която обслужва Общинската служба земеделие е установила, че имота, предмет на решението е № …. Според становището на ОСЗ и двамата ответници, очертанията на този имот се покриват със следните имоти: имоти …. – дървопреработвателна горска площ за нуждите на горското стопанство, собственост на Министреството на земеделието и горите – ДЛ, имот № …. – полски път за нуждите на селското стопанство и имот № …. – гора в земеделски земи – общинска частна собственост, която е актувана от Общината на основание чл. 19 ЗСПЗЗ. СТЕ е установила същото за имоти …. и за имот …., но за имот ….– полски път, вещото лице е установила, че такъв на место не преминава през имота, а и стария и новия път фактически минават на юг от имота. Свидетелските показания установяват, че наследодателят е имал голяма нива в посочената местност, която е внесена от него в ТКЗС, то я е работило, а след реституцията на имота през 19995-1998 г. ищецът е работил нивата до момента, когато не е допуснат там от служител на горското стопанство.
РС е уважил предявения иск, като е приел, че наследодателя на ищеца Г. И. П. към момента на образуване на ТКЗС е бил собственик на процесната нива.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск е недопустим, защото процесния имот не е заявен по две преписки. Заявен е само от прекия наследодател на ищеца, но общината и държавата чрез МЗХ се легитимира като собственик на друго основание.
Настоящата инстанция намира, че следва да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК поради неправилно прилагане от въззивния съд на ТР № 1/1997 г. и т. 3А от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС. Другите две решения, на които се позовава касатора / Р № 133 от 17.20.2010 г. по гр.д.№ 106/2009 г. на ВКС, І гр.о. и на Р № 247/2011г. от 28.02.2012 г. по гр.д.№ 1212/2010 г. на ВКС, ІІ гр.о./ съставляват казуална съдебна практика, която е обобщена и уеднаквена с второто ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, поради което противоречието на въззивното решение с тях не е основание за допускане до касация.
Съгласно приетото в т. 2 от ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВС, оспорване принадлежността на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред на основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е допустимо при висящо или бъдещо производство по чл. 14, ал. 1-3 от ЗСПЗЗ. С т. 3А от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС се прие, че е недопустим установителен иск, предявен на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, ако в полза на ищеца не е било подадено заявление в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ или не е бил предявен иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ до 12.05.2007 г.
В конкретния случай процедурата по възстановяване на собствеността върху процесния имот не е приключила, тъй като към решението по чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ не е издадена скица. Същевременно на основание чл. 19 ЗСПЗЗ, общината може да придобие само имоти, които са подлежали на реституцшия по ЗСПЗЗ, но не са заявени. Съгласно чл. 10, ал.5 ЗСПЗЗ, на възстановяване по ЗСПЗЗ, с решение по чл. 14, ал.1 т.1 от този закон подлежи правото на собствениците върху залесени и самозалесили се земеделски земи, включително и върху земеделските земи, за които собствениците не са възмездени и те са включени в Държавния горски фонд. Изключение от това правило е уредено само за горските разсадници и полезащитните горски пояси. Основният спор между страните е за това дали наследодателят на ищеца е притежавал процесния имот на местото, на което е ситуиран сега, индивидуалиризан като имот …. Правата на ответниците зависят от отговора на този въпрос. Положителен отговор на този въпрос изключва основанието по чл. 19 ЗСПЗЗ за общината и възможността да се включи в държавния горски фонд, като неподлежащ на реституция.
Така обжалваното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по формулираният правен въпрос за наличието на правен интерес от предявяване на иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ от лице, на което е признато и възстановено правото на собственост, но не е издадена скица към решението против община, която се позовава на придобивното основание по чл. 19 ЗСПЗЗ и държавата чрез Министерство на земеделието, горите и храните, респективно за допустимостта на такъв иск..
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 116 от 05.04.2019 г. по гр.д.№ 827/2018 г. на Пазарджишки окръжен съд по касационна жалба, подадена от Г. Л. П..
Указва на касатора да внесе държавна такса в едноседмичен срок от съобщението в размер на 25 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: