О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
София, 07.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3066/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. И. М. като пълномощник на М. Б. М., М. И. Т., В. И. Д., П. К. М., Р. В. М., Т. В. Б., М. В. Б., С. Н. С., Т. Н. Д., В. Б. М., Л. З. М., Е. О. Г., О. Л. А. и П. О. А. срещу въззивно решение № 1820 от 13.03.2019 г. по в.гр.д. № 4658/2018 г. на Софийски градски съд, ІІІ-В състав. В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че при постановяване на своето решение въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, а други е преценил неправилно, поради което е направил необосновани изводи относно релевантни за спора факти; в нарушение на разпоредбата на чл. 17, ал.2 ГПК е упражнил косвен съдебен контрол върху реституционно решение на ОСЗ – общ. Нови Искър, от което ищците извеждат претендиранато право на собственост, без да вземе предвид, че същото е постановено въз основа на влязло в сила съдебно решение, което обаче е противопоставимо и обвързва ответника като правоприемник на държавата; направил е извод, че са били налице пречки по смисъла на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху спорния имот, без да изясни фактическото състояние в имота към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ; неправилно е разпределил доказателствената тежест между страните, като е възложил на ищците – жалбоподатели в настоящото производство да доказват, че имотът се владее от ответното дружество без основание; приел, че имотът е придобит от ответното дружество на основание чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ без по делото да са представени доказателства, че имотът е бил държавна собственост; не е дал отговор на заявените с въззивната жалба оплаквания и доводи за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателите поставят няколко правни въпроса, за които твърдят да са обусловили изхода по спора и да осъществяват основанията на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване: 1/ Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и да направи самостоятелен анализ, и има ли такова задължение въззивната инстанция като съд по същество на спора, когато във въззивната жалба са наведени оплаквания и доводи за необоснованост на първоинстанционното решение поради необсъждане на събрани по делото доказателства. 2/ Следва ли съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 ЗС, да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца, когато отхвърля искането за предаване на владението поради недоказаност на предпоставките за уважаването му. Дали при мотиви за основателност на претендираното от ищците право на собственост по предявен иск по чл. 108 ЗС съдът дължи уважаване на иска в установителната му част, дори да го отхвърли като недоказан в осъдителната. 3/ Разрешенията на ТР № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС за недопустимост на косвения съдебен контрол по почин на държавата, когато върху реституционния акт е проведен пряк съдебен контрол, приложими ли са и за гражданскоправни субекти, които са придобили права върху имота от държавата след началото на реституционния процес. Представлява ли ответникът по иска по чл. 108 ЗС страна в административното производство по издаване и обжалване на административния акт, ако е правоприемник на държавата и правоприемството е настъпило в хода на реституционното производство – след подаване на заявление за възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ. 4/ Подлежи ли на възстановяване свободната и незаета от обществено мероприятие площ, и към кой момент следва да са налице проведени мероприятия по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ. 5/ Как се разпределя доказателствената тежест между страните по правния спор, когато едната от тях представя констативен нотариален акт за установяване на своето качество на собственик, а насрещната страна представя решение за възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, придружено със скица, на което законът признава силата на констативен нотариален акт за собственост. Каква е доказателствената тежест на ответник по иск по чл. 108 ЗС, който твърди, че е придобил имота по правоприемство от държавата, и че върху имота е налице застрояване по смисъла на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ. 6/ Има ли правен интерес ответникът по ревандикационен иск, който не твърди да има качеството на собственик на имота към момента на обобществяването му, да оспорва конститутивния административен акт на ОСЗ, от който черпят право на собственост ищците, и при наличието на официални документи, удостоверяващи правото на собственост на ищеца по иск с правно основание чл. 108 ЗС ищецът длъжен ли е да доказва правата на праводателя си, или е длъжен само ако ответникът оспори тези права. 7/ Следва ли въззивният съд да допусне събиране на гласни доказателства, поискани от ищците и недопуснати от първоинстанционния съд, когато с въззивната жалба е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи на първата инстанция. 8/ Наличието на застрояване в имот, за който е издадено решение на ОСЗ в реституционна процедура, към признаване на право на собственост ли е относимо или към възстановяване на право на собственост по смисъла на ЗСПЗЗ, и пречка ли е – за признаване на правото на собственост на заявителя по ЗСПЗЗ, за уважаване на иска по чл. 108 ЗС в установителната част; в какви предели е допустимо гражданският съд да извърши косвен контрол на решението на административния орган по ЗСПЗЗ в частта, с която е възстановено право на собственост. Допустимо ли е съдът при извършване на косвен съдебен контрол на административния акт- решение по ЗСПЗЗ, да се позовава на тълкувателно решение, което с последващо тълкувателно решение е обявено за изгубило сила.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация „Автотрансснаб” АД със седалище и адрес на управление в гр. София изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на въззивното решение по поставените правни въпроси.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 263840 от 09.11.2017 г. по гр.д. № 44178/2015 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от М. Б. М., М. И. Т., В. И. Д., П. К. М., Р. В. М., Т. В. Б., М. В. Б., С. Н. С., Т. Н. Д., В. Б. М., Л. З. М., Е. О. Г., О. Л. А. и П. О. А. против „Автотрансснаб” АД искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост на ищците и осъждане на ответника да им предаде владението върху недвижим имот с площ 1.220 дка, четвърта категория, находящ се в строителните граници на махала „И.”, м.”Л.”, имот № …., к.л. …. от помощен план, изработен през 2004 г., попадащ върху част от ПИ с идентификатор № …. в кв. 3, УПИ …., УПИ …. и УПИ …. по действащия ЗРП на местността НПЗ – И. – Запад, одобрен със заповед № РД-50-09-215 от 13.09.1989 г., и ИПЗР за кв. …., …., одобрен през 2004 г.
Жалбоподателите в настоящото производство са наследници на Б. М. И., поч. през 1983 г., който е бил собственик на една нива от 1.4 дка в м. ”Л.- Г.”. С решение № 248 от 21.09.2010 г. на ОСЗ- общ. Нови Искър на наследниците на Б. М. И. е възстановено правото собственост върху нива от 1.220 дка в м. ”Л.”, съставляваща имот № …., к.л …. от помощен план, изработен през 2004 г. Това решение е постановено на основание съдебно решение № 627 от 25.03.2010 г. по адм.д. № 7725/2009 г. на Административен съд- София град, с което е отменена заповед на кмета на община Надежда от 27.02.2007 г. за определяне на застроени и незастроени части от имот № …., с която като свободни от застрояване са определени 168 кв.м, а като застроени- 1087 кв.м, и вместо това е постановено друго, с което застроената площ е определена в размер на 35 кв.м, а останалите 1 220 кв.м. са определени като свободни от застрояване.
По делото е установено и не е било спорно между страните, че възстановеният на ищците имот попада в границите на недвижим имот с идентификатор …. по КККР с площ 34 дка. Установено е, че той е предоставен през 1988 г. със заповед на министъра на транспорта в оперативно управление на ПСП ”Автотрансснаб”- София. Съставен е АДС № 45 от 18.07.1988 г., с който са актувани за държавни терен от 34 дка, заедно с построените върху него административна сграда, столова, портиерна, десет склада, кран, асфалтова настилка, районно осветление и ограда. След извършен оглед на имота на с идентификатор …. назначената по делото съдебно – техническа експертиза е установила, че в него са налични общо 24 сгради, асфалтова настилка, озеленяване, улично осветление, релсов кран и огради – вътрешни и обща за целия имот. Има прекарано ел. захранване, водопровод и канализация; оформени са вътрешни алеи, като около някои от постройките са обособени пешеходни зони. Възстановеният на ищците имот попада върху частта, заета от асфалтови настилки и озеленяване.
При така установените факти по делото и с оглед заявеното от ответника „Авторансснаб” АД с отговора на исковата молба възражение за материална незаконосъобразност на реституционното решение, от което ищците черпят права, въззивният съд е приел, че тъй като същото е позитивно и не е било обжалвано по реда на чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, косвеният съдебен контрол по реда на чл. 17, ал.2 ГПК върху него е допустим. Упражнявайки такъв контрол съдът е приел, че собствеността върху имота е възстановена на ищците в нарушение на материалния закон, тъй като върху него е реализирано мероприятие на държавата, съставляващо пречка по смисъла на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяването му на бившите собственици. Поради това решението на ОСЗ, на което ищците основават правата си, като постановено в нарушение на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ, не ги легитимира като собственици с възстановено по реда на ЗСПЗЗ право на собственост.
С решение № 627 от 25.03.2010 г. по адм.д. № 7725/2009 г. на Административен съд – София град, издадената от кмета на община Надежда заповед по чл. 11, ал.4 ППЗСПЗЗ, с която е одобрено решение на техническата служба за определяне на застроената и незастроената част от заявения за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ имот, е била отменена, и въпросът е решен по същество, като застроената площ е определена в размер на 35 кв.м, а незастроената – на 1 220 кв.м.
Тезата на ищците е, че това решение е противопоставимо на ответното дружество като правоприемник на държавата, тъй като то е придобило собствеността върху процесния имот на основание чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ след като те са подали заявление за възстановяване на правото си на собственост. Поради това въпросът дали имотът е застроен или незастроен, като разрешен в производство по пряк съдебен контрол на административния акт – заповед на кмета по чл. 11, ал.4 ППЗСПЗЗ, не може да се пререшава от гражданския съд по реда на чл. 17, ал.2 ГПК, тъй като на основание чл. 302 ГПК това решение е задължително за него.
В тази връзка жалбоподателите поставят въпросите дали разрешенията на ТР № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС за недопустимост на косвения съдебен контрол по почин на държавата, когато върху реституционния акт е проведен пряк съдебен контрол, са приложими и за гражданскоправни субекти, които са придобили права върху имота от държавата след началото на реституционния процес, и дали в случая ответното дружество има качеството на страна в административното производство по издаване и обжалване на административния акт, ако е правоприемник на държавата и правоприемството е настъпило в хода на реституционното производство – след подаване на заявление за възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ.
В решение № 195 от 10.11.2016 г. по гр.д. № 2396/2016 г. на ВКС, І г.о.; решение № 67 от 10.04.2014 г. по гр.д. № 5615/2013 г. на ВКС, І г.о., решение № 96 от 27.06.2016 г. по гр.д. № 4487/2014 г. на ВКС, ІІ г.о., на които се позовават жалбоподателите, е възприето принципното становище, че косвеният съдебен контрол за законосъобразност върху административни актове по чл. 17, ал.2 ГПК е допустим в случаите, когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Под участници в производството по издаване и обжалване на административния акт законът има предвид лицата, които са обвързани от административния акт или от постановеното съдебно решение, когато същият е бил оспорен – страните по делото и техните правоприемници.
В решение № 52 от 03.11.2011 г. по т.д. № 325/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., е изразено разбирането, че при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества по ТЗ внесеното в капитала на образуваното дружество имущество от уставния фонд на държавната фирма става собственост на дружеството от момента на вписване на акта за преобразуването му.
В случая по делото са събрани доказателства за това, че ДФ „Автотрансснаб”- София е преобразувана в еднолично търговско дружество с наименование „Автотрансснаб” ЕООД с Разпореждане № 41 от 06.11.1991 г. на Министерски съвет. Дружеството е вписано в Търговския регистър с решение от 28.02.1992 г. по ф.д. № 520/89 г. на Софийски градски съд.
При тези данни настоящият състав намира, че поставените от жалбоподателите въпроси, касаещи допустимостта и обхвата на косвения съдебен контрол, са относими към изхода на делото и налагат допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, за да се провери съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с посочената от жалбоподателите практика на ВКС.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1820 от 13.03.2019 г. по в.гр.д. № 4658/2018 г. на Софийски градски съд, ІІІ-В състав.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 159 лв. и представят доказателство за внасянето й.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: