О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
София, 23.04.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 07 април две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело № 56 /2020 г.
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. А. Х. против решение № 144 от 08.10.2019 г. по гр.д.№ 250/2019 г. на Окръжен съд-Търговище, с което е потвърдено решение № 70/11.07.2019 г. по гр.д.№ 250/2019 г. на РС-Омуртаг. С последното е признато за установено по отношение на касатора, че всяка от ищците А. Б., Н. А. Х., А. А. Х. и Х. А. Б. /Х. Б./ притежават по 1/12 ид.ч.от дворно място с площ 650 кв.м., съставляващо имот …. от кв. …. по плана на [населено място], [община], за който е отреден УПИ …. с площ 750 кв.м. Изменен е на основание чл. 537, ал.2 ГПК н.а. № …. г. като го отменя в частта, с която А. Ш. С. е призната за собственик на основание давност над 7/12 ид.ч. от правото на собственост върху същия имот.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради това, че е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Касаторът, чрез назначеният си служебен пълномощник твърди, че е бил ограничен при събиране на доказателствата и поради това е нарушено правото му на защита, въззивният съд не отговорила на оплакванията в касационната жалба, не е съобразил, че е собственик на самостоятелно правно основание покупко-продажба на целия имот. Счита, че съдът се е произнесъл в повече от поисканото.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са формулирани четири въпроса, по които се твърдят основанията по чл. 280, ал.1, т. 1-3 ГПК, но не е посочена или цитирана никаква съдебна практика или практика на Конституционния съд.
Ответниците по касация А. Б., Н. А. Х., А. А. Х. и Х. А. Б. /Х. Б./ оспорват жалбата и допускането до касационен контрол. Считат решението правилно, а основанията за допускане – необосновани.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Страните са наследници – деца на А. Х. С., починал на 27.10.2001 г. и А. Ш. С., починала на 12.09.2017 г. Четирите ищци са техни дъщери, а ответника е техен син. От показанията и на тримата разпитани свидетели се установява, че бащата на А. му дал двор, върху който той и съпругата му А. си построили къща. Бракът между тях е сключен 1967 г. Живели в имота до 1991 г., когато се изселили в Турция, където и двамата починали. Дъщерята А. се изселила в Турция още през 1978 г., А. и Х. заминали с родителите си. Х. се изселила в Турция през 1989 г. Н. за няколко месеца се преселила в Турция, но се върнала в България. Живее в същото село, но в друга къща със съпруга си, но до преди няколко години държала ключ за къщата и се грижила за нея. С н.а. № …. г. на нотариус Св. Г. майката на страните А. С. е призната за собственик на основание давност на целия имот и с н.а. № …. г. го продала на ответника.
С исковата молба, четирите ищци молят да се признае за установено, че те са собственици по наследство на по 1/12 ид.ч. и да се отмени нот. акт, издаден по обстоятелствена проверка за разликата над 7/12 ид.ч.
РС е уважил така предявеният иск, като е приел, че майката на страните не е придобила по давност придобитите от тях по наследство от баща им по 1/12 ид.ч. Като последица от това е отменил констативният нот. акт за разликата над 7/12 ид.ч., т.е. за частите над притежаваната от майката идеална част от прекратената СИО и наследствената й 1/12 ид.ч.
Въззивният съд е потвърдил решението, като е приел същата фактическа обстановка. Приел е за безспорно, че имота е придобит по давност от съпрузите-наследодатели при условията на СИО, предвид действието на чл. 103 СК от 1068 г. и пар.4 от ПР на СК от 1985 г. и т.2 от ПП-8-80 и, че майката не е придобила частите на дъщерите си, тъй като е била само техен дължател предвид възникване на съсобствеността на основание наследяване и не е манифестирала намерение за своене на техните части по начин, че те да възприемат, че отблъсква тяхното владение. Н. се е грижила за имота и едва след прехвърлянето му през 2009 г. Х. го заключил и не допуска сестрите си в него. Съдът е приел, че възражението на ответника за придобиване по давност като добросъвестен владелец не може да се обсъжда, тъй като е заявено за първи път пред въззивната инстанция. Допълнително е посочено, че той не е и добросъвестен владелец, тъй като е знаел че майка му не е единствен собственик на имот.
Първият въпрос, по който се иска допускане до касация е : Когато въззивният съд се позовава на фактическите положения, установени от първа инстанция, като не отстранява допуснати процесуални нарушение, то въззивния съд допуска ли ново процесуално нарушение или мултиплицира същото?
Нито в жалбата, нито в изложението, касаторът сочи какви процесуални нарушения е извършила първата инстанция, които втората не е поправила. В т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК е прието, че въззивната инстанция не следи служебно за допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения. Разяснено е, че въззивната инстанция следва да поправи процесуалните нарушения, които е допуснала първата инстанция, когато има изрично оплакване във въззивната жалба за тях, тъй като тя макар и инстанция по същество, действа при условията на ограничен въззив, съгласно чл. 269 ГПК. Изключение от това правило са случаите, когато е дадена неправилна правна квалификация, трябва да се приложи императивна правна норма или да се защитят интересите на страна, за която законът задължава съда да следи служебно / деца, поставени под запрещение в предвидените от закона случаи/, в които случай е задължен служебно да назначи експертиза, да извърши оглед или освидетелствуване / т.3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК. Във въззивната жалба, Х. е твърдял единствено, че съдът необосновано е приел, че имота е наследствен и, че няма мотиви за това, че той е собственик на имота на самостоятелно основание. Съдът е посочил, че страните не са спорели, че имота е наследствен, а това е безспорно установено и от свидетелите, които единодушно заявяват, че имота е бил даден от бащата на наследодзателя на съпрузите, които си построили къща в него. Ответникът се позовава на покупко-продажба от майка му, но ищците оспорват констативният нот.- акт, с който е призната за собственик по давност на целия имот. Договорът за продажба е деривативно придобивно основание и ако прехвърлителят не е собственик, той не може да прехвърли имота, предмет на сделката. Въззивната инстанция е изложила мотиви, че имота е станал СИО, защото е владян от двамата съпрузи, а от смъртта на съпруга до 2009 г., когато се е снабдила с нот. акт преживялата съпруга не е изминал изискуемият се от чл. 79 ЗС десет годишен срок. Въззивният съд е изложил мотиви и за това, че майката не е доказала, че е завладяла частите на дъщерите си, придобити по наследство от баща им. По делото не е доказано, че тя е упражнявала фактическа власт върху целия имот за себе си. Следователно оплакванията във въззивната жалба са обсъдени и при липса на други твърдения за процесуални нарушения, въпросът не кореспондира на данните по делото и не определя изхода от спора. Затова по него не се допуска касационно обжалване.
Вторият въпрос – при нарушение на правилата за събиране на доказателства от първата инстанция и съществуващата забрана за събиране на доказателства от въззивния съд, то следва ли да се обезсили първоинстанционното решение. Хипотезите, при които въззивната инстанция обезсилва решението и връща делото за ново разглеждане на първата инстанция са посочени в т. 5 и т.6 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК. Такава хипотеза не е налице по делото. Пред РС, касаторът не е заявил възражение за придобиване по давност като добросъвестен владелец. За първи път пред въззивната инстанция не може да се направи такова възражение – т.4 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Касаторът не е бил лишен от правото на защита – назначен му е особен представител поради това, че няма известен адрес в страната, а живее в Турция. По тези съображения и по втория въпрос не се допуска касация.
Третият въпрос е: пропускът на въззивният съд да се произнесе по „този въпрос“ винаги ли е съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила. Не е посочено по кой въпрос не се е произнесъл въззивния съд, Ако въпросът е свързан с предходния – за обезсилване на решението от въззивната инстанция, то по същите съображения не се допуска касационно обжалване и по този въпрос.
Четвъртият въпрос е „произнасянето на съда „свръх петитум“ винаги ли е процесуално нарушение. Произнасянето свръх петитум води до недопустимост на решението, защото нарушава диспозитивното начало. Съдът обаче се е произнесъл в рамките на искането, формулирано в петитума. Вярно е, че ищците са четири и всяка от тях претендира по 1/12 ид.ч., т.е. общо 4/12 ид.ч., но са поискали отмяна на констативният нот. акт, с който майка им е призната за собственик на основание придобивна давност за разликата над 7/12 ид.ч., каквато е била идеалната й част от имота, придобита след прекратяване на СИО и по наследство от съпругът й. Съдът не се е произнесъл „свърх петитум”, а в рамките на поисканото с петитума на исковата молба.
Поради това, че формулираните въпроси не кореспондират на фактите по делото и не определят изхода от спора, по тях не се допуска касационно обжалване и на другите заявени основания по чл. 280, ал.1 т. 2 и т.3 ГПК.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 144 от 08.10.2019 г. по гр.д.№ 250/2019 г. на Окръжен съд-Търговище по касационна жалба, подадена от Х. А. Х..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: