О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
София, 05.12.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2663 /2019 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. К. М. и Х. К. М. против решение № 30 от 25.03.2019 г. по гр.д.№ 43/ 2019 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2158 от 12.12.2018 г. по гр.д.№ 699/2018 г. на Окръжен съд-Варна. С последното е отхвърлен предявеният от касаторите иск по чл. 124, ал.1 ГПК да се признае за установено по отношение на Община Варна, че тя не е собственик на недвижим имот, представляващ реална част с площ от 1711 кв.м. от имот с идентификатор …. по Кадастралната карта на [населено място],[жк], местност „Б.-юг“, целият с площ от 4360 кв.м. при граници на реалната част: ПИ с ид…., ПИ с ид…. и останалата част от ПИ с ид…. по КК на [населено място] и при граници на целия имот: ПИ № …., …., …., …., …. и …., при твърдения за придобиване на собствеността от ищците въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода от 1983г. до датата на предявяване на иска /29.03.2018г./
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – ЗСПЗЗ, защото не е установено, че процесния имот е бил земеделска земя, за допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата и необоснованост на извода, че процесния имот е бил земеделска земя, която не принадлежи на никое физическо и юридическо лице, поради което е станала собственост на осн. чл. 25 ЗСПЗЗ на Община Варна.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са формулирани три въпроса: Първия е „могат ли да бъдат придобити по давност имоти, за които не е установено да са били част от кооперативното земеползване или одържавени или отнети по друг начин и поради което такива земи не подлежат на възстановяване, респективно за тях не се прилага разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и дали те могат да се включат във фонда по чл. 19 и чл. 25 ЗСПЗЗ”. По този въпрос се твърди противоречие със съдебната практика / чл. 280, ал.1 т.1 ГПК /. Втората група въпроси, за които се твърди основанието по чл. 280, алр.1 т.3 ГПК включва два въпроса: 1. следва ли да се приеме, че са били в територия, стопанисвана от ТКЗС, респективно ДЗС земеделски земи, за които липсват данни да са били предмет на кооперативно земеползване само поради факта, че върху тях е било предоставено право на ползване и 2. стават ли собственост на общината земеделски земи, върху които е било предоставено правото на ползване, но същите не са били предмет на кооперативно земеползване и не са реституирани или изкупени от ползвател по някой от предвидените в пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ способи.
Ответникът по касация Община Варна не е подала отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното:
Процесната реална част с площ 1711 кв.м., която сега е част от имот с идентификатор …. по кадастралната карта на [населено място],[жк], местност „Б….-юг“, целият с площ от 4360 кв.м. е бил имот № …. по плана на имотите от 1991 г., записан на името на К. М. Х., починал на 24.02.1992 г., чийто наследници са ищците. В очертанията на имот 1338 е включен имот 952 по плана от 1983 г. на имотите, раздадени за ползване. Видно от удостоверение № 334 от 06.12.1983 г., с решение на Общ.НС № 40/682-5-2 от 22.11.1983 г., на К. М. Х. е предоставен за ползване 1 дка хавра при описани граници на основание Постановление на МС № 11/02.03.1982г., а по плана от 1083 г. имот 952 е записан на негово име. Наследодателят на ищците е направил искане за изготвяне на оценка с оглед заплащане на земята на основание пар.4а ЗСПЗЗ на 19.09.1994 г. Оценка е изготвена на 20.09.1994 г. и връчена на ползвателя, но определената сума не е платена в срок, а и след изтичането му. Затова имота не е придобит от наследодателят на ищците на основание пар. 4а ЗСПЗЗ. Поради това, че имот 1338 не е заявен за възстановяване от никого, границите му са заличени, а площта му е включена в общ имот …., записан на общината поради това, че е земеделска земя, която не принадлежи нито на ФЛ или на ЮЛ. / чл. 25 ЗСПЗЗ/ Съставен е АЧОС № 5214 от 12.03.2010 г. на основание чл.2, ал.1 т.7 ЗОбС / като имот, придобит по начин, предвиден в закон/ Общината се позовава на чл. 25 ЗСПЗЗ.
РС е приел, че ищците имат правен интерес от предявяване на отрицателният установителен иск, тъй като се позовават на владение върху имота от 1983 г. до предявяване на иска и твърдят, че са го придобили по давност. Искът обаче е приет за неоснователен поради това, че на основание чл. 25 ЗСПЗЗ имота е станал общинска собственост тъй като е земеделска земя, не е изкупен по реда на пар.4а ЗСПЗЗ и не е заявена за възстановяване. Предвид мораториума, установен с пар.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, ищците не са могли да го придобият по давност.
Въззивният съд е възприел тези изводи, За да приеме, че имота е земеделска земя, съдът се е позовал на това, че е бил предоставен за ползване и се намира в терени по пар.4 ЗСПЗЗ.
По първия въпрос – могат ли да бъдат придобити по давност имоти, за които не е установено да са били част от кооперативното земеползване или одържавени или отнети по друг начин и поради което такива земи не подлежат на възстановяване, респективно за тях не се прилага разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и дали те могат да се включат във фонда по чл. 19 и чл. 25 ЗСПЗЗ” се твърди противоречие с решение № 109 от 25.05.2016 г. по гр.д.№ 356/2016 г. и решение № 249 от 04.07.2011г. по гр.д.№ 621/2010 г. на ВКС, І гр.о. С тези решения и цитираните в тях се приема, че могат да бъдат придобивани по давност имотите, за които е запазено владението в реални граници, когато владеещите ги не са станали членове на ТКЗС, върху тях не е установено кооперативно земеползване, поради което те не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респективно за тях не се прилага и разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ. Щом тези земи не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, те не могат да бъдат включени във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ, в който влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове.
Цитираните решения и споделената с тях съдебна практика са неприложими към настоящия казус. Имотът, предмет на отрицателният установителен иск е бил предмет на предоставяне за ползване по Постановление на МС № 11/02.03.1982г. Съгласно чл. 15 от това постановление, а така е и в другите нормативни актове, визирани в пар.4 ЗСПЗЗ, за ползване се предоставят от ИК на ОбщНС изоставени, нископродуктивни, маломерни, наклонени и други неизползвани земи на аграрно промишлените стопанства и другите селскостопански организации. Предоставените за ползване земи не са били в регулацията или строителните граници на населените места, не са такива, върху които собствениците са запазили владението си в реални граници, поради което за тях не се прилага чл. 10 от примерния устав на ТКЗС. Имотът, предмет на настоящото дело е включен в околовръстния полигон / место където няма регулационен план/ през 2000 г. и в планът за новообразуваните имоти, одобрен със заповед № РД-1-7706/ 04.12.2002 г., заснет е в кадастралната карта, одобрена през 2008 г. и след създаване на селищно образование е одобрен общ устройствен план за тази територия със заповед от 03.09.2012г. Следователно към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ и на пар.4а ЗСПЗЗ имота е бил земеделски и за него се е прилагала процедурата по пар.4а ЗСПЗЗ, което се установява и по представените доказателства за започване на процедура по изкупуване. Цитираната практика касае имоти, които са били в строителните граници на населеното место, поради което владението върху тях е запазено в съществуващите им граници, т.е. те не са станали кооперативна собственост, поради което не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ. Поради това, че съдебната практика, на която се позовават касаторите е неприложима към спора, не е налице основание за допускане на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
Първият въпрос, за който се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК – следва ли да се приеме, че са били в територия, стопанисвана от ТКЗС, респективно ДЗС земеделски земи, за които липсват данни да са били предмет на кооперативно земеползване само поради факта, че върху тях е било предоставено право на ползване не обуславя допускане до касация на това основание. Както вече се посочи, посочените нормативни актове в пар.4 ЗСПЗЗ определят вида и характера на земите, предоставени за ползване, а ЗСПЗЗ определя специална процедура за трансформиране на правото на ползване в право на собственост или ако тя не се приложи, за реституция на тези земи, а ако и тази процедура не се приложи, законодателят е определил с нормата на чл. 25, ал.1 изр.1 ЗСПЗЗ тези имоти да преминат в патримониума на общините. Хипотезата е аналогична на тази по чл. 6 ЗС в редакциите до изменението на ЗС / ДВ бр. 33/1996 г. и влизане в сила на ЗДС и ЗОБС, но касае земеделските земи, за кото се прилага ЗСПЗЗ. Касае се за приложение на правни норми, които не се нуждаят от тълкуване, а поредността на прилагане на процедурите е определена в закона. Затова не е налице основанието по чл. 288, ал.1 т.3 ГПК по отношение на поставеният въпрос.
По отношение на последният въпрос – стават ли собственост на общината земеделски земи, върху които е било предоставено правото на ползване, но същите не са били предмет на кооперативно земеползване и не са реституирани или изкупени от ползвател по някой от предвидените в пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, също не са налице основанията по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Първо: не се установява, че процесния имот не е бил предмет на кооперативно земеползване. Напротив, налага се обратния извод щом е бил предоставен за ползване по Постановление на МС № 11/02.03.1982г. по аргумент от чл. 15 от същото. Второ: нормата на чл. 25, ал.1 изр.1 ЗСПЗЗ е ясна – земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Тя не съдържа изключения. На трето място: отговор на поставеният въпрос се съдържа в съдебната практика, например Решение № 203 от 18.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1703/2016 г., I г. о., ГК и Решение № 194 от 8.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1016/2017 г., I г. о., ГК, които не изключват приложението на чл. 25 ЗСПЗЗ по отношение на земите по пар.4 ЗСПЗЗ, когато са обособени имотите по планът за новообразуваните имоти и е приключила процедурата по изкупуване и възстановяване на собствеността. Поради изложените аргументи не се допуска касационно обжалване и по третия поставен въпрос.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 30 от 25.03.2019 г. по гр.д.№ 43/ 2019 г. на Варненски апелативен съд по касационна жалба, подадена от И. К. М. и Х. К. М.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: