О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 530
София, 21.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1990/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. А. Д. като процесуален представител на Д. П. П. срещу въззивно решение № 912 от 07.02.2019 г. по в.гр.д. № 7560/2018 г. на Софийски градски съд. В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на направените от въззивния съд фактически изводи по спора, допуснато нарушение на императивни правни норми и на съдопроизводствените правила.
Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване е обосновано с твърдението за наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК по следните правни въпроси: „1/ Може ли въобще необосновано /и оттук в частност/ съд- в случая Софийски градски съд, да приеме като решаващ факт, че договорът по делото е за „поемане на издръжка и грижи” /гледане/, а не за тяхното гарантиране, щом фактите сочат обратното – че поетото е „като му гарантира”. 2. Може ли въобще безмотивно- от каква и коя словесна формулировка /и оттук в частност/ съд – в случая Софийски градски съд, да приеме като решаващ факт, че договорът за издръжка и гледане е за „полагането на издръжка и гледане”, а не за тяхното гарантиране. 3/ Може ли въобще /и оттук в частност/ съд- в случая Софийски градски съд, абсолютно неразбираемо чрез фразата ”видно от словесната формулировка” да смесва и да не отграничава по договора в н. акт № …. г. „подпомагане” и „гледане” в издръжката и гледането, с „гарантиране” или „като гарантира”. 4. Може ли въобще противозаконно /и оттук в частност/ съд- в случая Софийски градски съд, да приема като решаващ факт, че договор за издръжка и грижи /гледане/ е за полагането на издръжка и гледане, изцяло или частично, а не за тяхното гарантиране, като изхожда не от смисъла му, а от словесната формулировка на договора, т.е. от неговата буква. 5. Може ли въобще абсолютно неразбираемо по въпроса каква е гаранцията /и оттук в частност/ съд – в случая Софийски градски съд, да приема какво е гарантирано с нея-„сносен и спокоен живот и да му осигури храна, облекло, квартира, отопление, осветление, почистване и грижи при болест и немощ лично или чрез друго лице. 6. Може ли въобще /и в частност съд/- в случая Софийски градски съд, необосновано, безмотивно, противозаконно, а и без да изясни служебно заради императивността на уреждащите това материалноправни норми, включително и фактите за липсващо съгласие – особено и във връзка с „гаранцията”, цена и форма, като по този начин – с единността на договор за издръжка и гледане, да не отграничи, смеси и изключи въобще други белези на конкретен договор, включително и за издръжка и гледане – като така отрече, че договорът може да е и смесен, с различни части – за минало и бъдеще време, съответно за издръжка и гледане, продажба, дарение. 7/ Може ли без да направи констатация за пълно или частично съвпадение на изводите с тези на първата инстанция въззивният съд въобще / а оттук и в частност/ – в случая Софийски градски съд, да потвърждава обжалвано пред него първоинстанционно решение. 8/ Може ли съд въобще /и оттук в частност/ – в случая Софийски градски съд , безмотивно и в противоречие с материалноправния императив на чл. 130, ал.2 ЗСВ и материалноправния свръхимператив на чл. 121, ал.4 от КРБ, да не изтъкне свои разбирания по основанията в т.2, 3, 4 и 5 от въззивната ни жалба, и особено соченото в касационната и въззивните жалби липсващо съгласие, и така произволно да приеме, че правилно първоинстанционният съд бил зачел нотариален акт № 90/95 г. за частите между страните по делбата”.
Ответниците по касация В. Н. В. и Г. Н. В. не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 307004 от 05.01.2018 г. по гр.д. № 6311/2004 г. на Софийски районен съд, с което е допусната съдебна делба между В. Н. В., Г. Н. В. и Д. П. П. по отношение на следния недвижим имот: апартамент № 9, находящ се на VІ етаж в [жилищен адрес] на [улица] [населено място],[жк], състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, с обща площ 101.87 кв.м, заедно със зимнично помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, при следните квоти на съделителите: 5/12 ид. части за В. Н. В., 5/12 ид. части за Г. Н. В. и 1/6 ид. част / 2/12/ за Д. П. П..
За да постанови резултат въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че процесният недвижим имот е придобит чрез покупко – продажба през 1974 г. от Г. П. А. по време на брака му с Д. Д. А.. Д. А. е починала през 1992 г. и е оставила за наследници по закон своя съпруг Г. А. и две деца – П. Г. П. и Ю. Г. В.. С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № …. г. Г. П. А. прехвърлил на своята дъщеря собствените си 4/6 ид. части от посочения апартамент, срещу грижите, които приобретателката е полагала за прехвърлителя досега, и срещу поетото от Ю. В. задължение „да подпомага в издръжката и да гледа прехвърлителя Г. А. докато е жив, като му гарантира един сносен и спокоен живот, и му осигури храна, облекло, квартира, отопление, осветление, почистване и грижи при болест и немощ, било лично, било чрез трето лице”.
Срещу предявения от Ю. Г. В. иск за делба на процесния апартамент ответницата Д. П. П./ наследник по закон на П. Г. П.-сина на общия наследодател, поч. през 1994 г./, е противопоставила възражение, че договорът, с който Г. А. е прехвърлил на своята дъщеря Ю. В. собствените си 4/6 ид. части, е нищожен, тъй като в частта, с която имотът се прехвърля срещу положени грижи в минало време има характер на продажба, но липсва съгласие между страните относно цената, а в частта за времето след сключване на договора представлява договор за гаранция, но липсва форма, съгласие, начин и вид на гарантирането.
Това възражение е обсъдено от въззивния съд и е намерено за неоснователно. Съдът е приел, че договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, както за минало, така и за бъдеще време, е единен договор. Специфичното при такъв договор е, че грижите и издръжката до датата на сключването му са вече престирани и са приети от прехвърлитела такива, каквито са дадени. Посочил е, че страните по договора са свободни да уговарят свои насрещни права и задължения с оглед своя интерес, доколкото това не е забранено от закона и не противоречи на добрите нрави. Въззивният съд е изложил подробни мотиви в отговор на доводите на ответницата за нищожност на обсъждания договор поради липса на съгласие за реално осигуряване на необходимите грижи и издръжка в пълен обем, като е приел, че страните по сделката сами определят обема и съдържанието на задължението на приоберателя за гледане и издръжка, като и че в случая използваната в договора словесна формулировка недвусмислено сочи на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, а не на някакъв друг вид договор /за гаранция, както поддържа жалбоподателката/.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, тъй като същите не кореспондират както със съдържанието на обжалвания съдебен акт, така и със събраните по делото доказателства. По съществото си те изразяват несъгласието на жалбоподателката с направения от въззивния съд извод относно вида на сключения между общия наследодател Г. А. и неговата дъщеря Ю. В. договор, който съдът е квалифицирал като такъв за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Въпросите се основават на ограничително и превратно тълкуване на думата ”гарантира”/ която в употребимия български език има значението и на „осигурявам”,”поемам отговорност”/, а не на цялостното съдържание на акта и употребените в него думи и изрази, чрез които е очертано задължението на приобретателя, и които съответстват на типичното съдържание на задължението за издръжка и гледане, впрочем ясно и еднозначно посочено в договора – „ да подпомага в издръжката и да гледа прехвърлителя Г. А. докато е жив”.
Не се подкрепя от данните по делото твърдението на жалбоподателката, че въззивният съд не е изложил мотиви въз основа на кои думи и изрази приема, че договорът е именно за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, а не друг вид договор- напр. за гаранция. Съдът е изложил подробни съображения относно предмета на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, съдържанието на насрещните престации, свободата страните сами да определят обема и съдържанието на задължението за издръжка и гледане чрез използването на думи и изрази, които ясно и точно отразяват тяхната воля, и с оглед на така изразеното принципно становище е приел, че конкретният договор по съдържание и форма отговаря на тези характеристики.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 912 от 07.02.2019 г. по в.гр.д. № 7560/2018 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: