О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
София, 03.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 4800/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 8609 от 11.10.2019 г., подадена от К. М. К., срещу определение № 185 от 01.10.2019 г. по гр.д. № 4444/2018 г. на ВКС, І г.о. С него са върнати като недопустимо подадените от К. М. К. частни жалби вх. № 7195 от 13.08.2019 г., вх. № 7304 от 19.08.2019 г., вх. № 7305 от 19.08.2019 г. и вх. № 7601 от 02.09.2019 г., всички насочени срещу определение № 160 от 29.07.2019 г. по гр.д. № 4444/2018 г. на ВКС, І г.о., с което е оставена без уважение молба вх. № 5575 от 18.06.2019 г., подадена от К. М. К. чрез неговия пълномощник М. С. С. за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по делото решение № 90 от 11.06.2019 г. в частта за разноските.
В молбата са изложени твърдения за затруднено материално положение на жалбоподателя и неговото семейство и е направено искане за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски и адвокатски хонорар.
По делото е постъпила и молба вх. № 9294 от 31.10.2019 г., в която се сочи, че се обжалва определение № 185 от 01.10.2019 г. по гр.д. № 4444/2018 г. на ВКС, І г.о., в която са изложени подробни доводи за неправилност на постановеното по делото решение и е направено искане за връщане на 1/2 ид. част от двора, а не същият да бъде изнесен на публична продан.
След образуване на делото пред ВКС от молителя са постъпили още две молби – вх. № 11026 от 19.12.2019 г. и вх. № 11197 от 30.12.2019 г., към която са приложени писмени доказателства и се иска да се върне 1/2 ид. част от двора и „ да се премахнат 900 лв. адвокатски хонорар и други такси и плащания, поради финансови затруднения, болест и безработица за 7 години назад”.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по гр.д. № 4444/2018 г. по описа на ВКС, І г.о., е образувано по молба, подадена от К. М. К., за отмяна на основание чл. 303, ал.1,т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 111 от 01.11.2016 г. по гр.д. № 1442/2016 г. на ВКС, ІІ г.о., с което след частична отмяна на въззивното решение е постановено друго по същество на спора, с което е прието за установено по отношение на К. М. К., че М. Д. А. и С. И. А. са собственици на 1/2 ид. част от УПИ № …. по регулационния план на [населено място], с.о. ”П.”, на основание чл. 79, ал.1 ЗС. С решение № 90 от 11.06.2019 г. молбата за отмяна е оставена без уважение, и молителят е осъден да заплати на адв. К. Р. от В. адвокатска колегия адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв., на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв.
С определение № 160 от 29.07.2019 г. по гр.д. № 4444/2018 г. съставът на ВКС е оставил без уважение молбата на К. М. К. за изменение на решението в частта за разноските.
Съгласно чл. 248 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта за разноските. Съгласно ал.3 на чл. 248 ГПК, определението се постановява в закрито заседание и може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.
Решенията на ВКС, в това число и тези, постановени в извънинстанционното производство по чл. 303 ГПК за отмяна на влезли в сила решения, влизат в сила от датата на постановяването им и не подлежат на по – нататъшно обжалване. Следователно, по аргумент от чл. 248, ал.3 ГПК не подлежи на обжалване и определението, с което ВКС се е произнесъл по молба за изменение на решението в частта за разноските.
Обжалваното определение е постановено в съответствие с тези процесуални норми. Подадените от К. М. К. частни жалби против определение по чл. 248 ГПК са били недопустими и правилно същите са върнати на жалбоподателя.
Искането на жалбоподателя К. М. К. за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски , включително и присъдените с решението по гр.д. № 4444/2018 г. на ВКС, І г.о., не може да бъде разглеждано в настоящото производство. Делото, по което същите са били дължими и са присъдени, е приключило. Не съществува процесуална възможност за обсъждане в настоящото производство и на доводите му за неправилност на решението по гр.д. № 1442/2016 г. на ВКС, І г.о. Правилността на влезлите в сила решения не може да бъде проверявана от ВКС инцидентно, а само по предвидения за това ред.
По тези съображения обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 185 от 01.10.2019 г. по гр.д. № 4444/2018 г. на ВКС, І г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: