О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
София, 29.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1519/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. М. П. чрез нейния пълномощник адв. М. М. срещу въззивно решение № 496 от 13.12.2018 г. по гр.д. № 668/2018 г. на Окръжен съд – Плевен. С него е потвърдено решение № 132 от 05.07.2018 г. по гр.д. № 50/2018 г. на Районен съд- гр. Левски, с което на основание чл. 21, ал.4 СК е признато за установено по отношение на М. М. П., че недвижим имот, представляващ „Тракторен стан в кравекомплекс” с обща застроена площ 197 кв.м, състоящ се от монолитен гараж, помощно помещение, навес и склад „ГСМ”, заедно със съответното право на строеж, находящ се в землището на [населено място], обл. Плевенска, който съгласно КККР на [населено място] съставлява сграда с идентификатор …. със застроена площ 128 кв.м с предназначение промишлена сграда; сграда с идентификатор …. със застроена площ 69 кв.м с предназначение промишлена сграда; сграда с идентификатор …. със застроена площ 21 кв.м с предназначение промишлена сграда, е индивидуална собственост на ищеца Н. Ф. П..
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че съдът е основал изводите си по спора на показанията на един от разпитаните по делото свидетели, без да вземе предвид, че същите са в противоречие с показанията на останалите свидетели и да отстрани това противоречие чрез извършване на очна ставка между тях съгласно чл. 174 ГПК.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: Следва ли съдът при констатирано противоречие в показанията на голям брой свидетели по делото да постанови извършването на очна ставка между тях и между тях и страните.
В писмен отговор на касационната жалба ответната страна Н. Ф. П. изразява становище, че не е налице соченото от жалбоподателката основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Страните по делото са бивши съпрузи, които са сключили граждански брак през 1969 г. Бракът е прекратен с развод през 2008 г.
На 19.12.2006 г. Н. Ф. П. закупил от кооперация ”Дидум” [населено място], недвижим имот, представляващ обект „Тракторен стан в кравекомплекс” с обща застроена площ 197 кв.м., състоящ се от монолитен гараж, помощни помещения, навес и склад ”ГСМ”, заедно със съответното право на строеж за сградите, находящ се в землището на [населено място], м.”Г.”, за сумата 1560 лв. Договорът е оформен с нотариален акт № …. г. на нотариус с рег. № 021.
Твърдението на ищеца е било, че жалбоподателката няма принос в придобиване на този имот, тъй като това е станало през време на трайна фактическа раздяла между тях от началото на 2001 г., когато той, заедно с друга жена, заминал да живее и работи в [населено място], и откогато били прекъснати всякакви физически, духовни и икономически връзки между съпрузите.
С отговора на исковата молба жалбоподателката е оспорила твърдението на ищеца за липса на принос, като е поддържала, че съпружеските отношения между тях не са били прекъснати напълно и докато е работила в чужбина е контактувала с ищеца и му е изпращала пари чрез техния общ син.
За установяване твърденията на страните по делото са разпитани две групи свидетели, които безпротиворечиво установяват, че от 2000 г.- 2001 г. отношенията между съпрузите са се обтегнали. През 2001 г.-2002 г. ищецът заминал да работи в чужбина заедно с друга жена, с която живеел на съпружески начала, като през 2002 г. в Ирландия им се родило дете. През 2004 г. се върнали в България и продължили да живеят на съпружески начала. Посочените от жалбоподателката свидетели са установили, че тя от 2001 г.- 2002 г. работи в Италия и е изпращала оттам пари на своя син К. Ф., за да започне бизнес заедно с ищеца и да издържа семейството си. К. Ф. също е разпитан като свидетел и е заявил, че е получавал пари от своята майка, както и заедно с ищеца са планирали да закупят процесния обект. В същия смисъл – че ищцата е изпращала средства, с които е подпомагала своя син К., са и показанията на свидетелите Н. В. и Л. Р..
Свидетелските показания са обсъдени от въззивния съд, който е дал вяра на показанията на първата група свидетели- С., М. и С., като е преценил същите като непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства. Не е кредитирал показанията на св. К. Ф., като е приел, че по делото има доказателства отношенията между него и ищеца да са влошени, както и поради това, че назначената по делото съдебно- икономическа експертиза не е открила за периода 2003 г.- 2009 г. в архивите на банките, работили на територията на [населено място] като представители на „У. ” данни за парични преводи от жалбоподателката М. П. до К. П. или до Н. П.. Освен това съдът е посочил, че в своите показания свидетелите, посочени от жалбоподателката, не установяват релевантни за спора факти и обстоятелства, тъй като дори да се приеме, че ответницата е изпращала парични средства на своя пълнолетен син, това не доказва наличието на съвместен принос по смисъла на чл. 19, ал.2 СК/ отм./, респ. на чл. 21, ал.2.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по повдигнатия от жалбоподателката процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 174 ГПК. Съгласно чл. 19, ал.1 СК от 1985 г., при действието на който са се развили отношенията между страните, съпружеска имуществена общност са вещите и правата върху вещи, придобити през време на брака в резултат на съвместен принос, а в ал.2 е посочено, че приносът може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството. Както е посочено в ТР № 35/1971 г. на ОСГК на ВКС, което не е изгубило своята актуалност и при действието на СК от 1985 г. и СК от 2009 г., законът има предвид имущества, придобити по време на бракове, в които съпрузите живеят съвместно и в които отношенията между тях са изградени на основата на взаимно уважение, доверие и общи грижи за семейството. Когато съпрузите живеят продължително във фактическа раздяла, която е довела до прекъсване на физическите, духовните и икономическите връзки помежду им, а бракът съществува само формално, без присъщите му съпружеска взаимност, близост и уважение, не може да се приеме, че придобитите имущества са в резултат на съвместен принос.
По настоящото дело разпитаните свидетели са установили по безпротиворечив начин, че още преди 2001 г. отношенията между съпрузите са се влошили и ищецът е напуснал семейното жилище, а от 2002 г. е заминал да работи в чужбина заедно с друга жена, с която е живял на съпружески начала и с която е продължил да живее след завръщането си в България. Тези обстоятелства сочат, че към момента на придобиване на процесния имот страните са били в трайна фактическа раздяла, която се характеризира с липса на физическа, емоционална и икономическа общност между тях, която изключва наличието на съвместен принос за придобиване на процесния имот. Без значение за изхода на спора за собственост е дали през този период жалбоподателката е подпомагала финансово според възможностите си семейството на своя пълнолетен син, тъй като това не може да се отчете като принос по смисъла на чл. 19, ал.2 СК/ отм./, респ. чл. 21, ал.2 СК чрез полагане на грижи за децата. Още повече, че в случая и св. К. Ф. не твърди влагането на тези средства за придобиване на процесния имот. В този смисъл дори да се приеме за доказано, че отношенията между баща и син не са били влошени и че жалбоподателката е изпращала пари на св. К. Ф. с оглед започването на общ бизнес с ищеца, това не може да обоснове извод за наличие на принос на жалбоподателката в придобиване на имота като предпоставка за възникване на съпружеска имуществена общност. Затова поставеният процесуалноправен въпрос, насочен към преодоляване на противоречия в показанията на свидетелите /доколкото такива изобщо са налице/, не се явява обуславящ изхода на спора и по него не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 496 от 13.12.2018 г. по гр.д. № 668/2018 г. на Окръжен съд – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: