4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
София, 07.11.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 05 ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 3849 /2018 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище [населено място] против определение № 1488/27.07.2018 г. по ч. гр.д.№ 1076/2018 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 233/30.04.2018 г. по гр.д.№ 828/2017 г. на РС-Поморие. С последното е оставено без уважение искането на жалбоподателя да встъпи главно в производството по гр.д.№ 828/2017 г., като предяви иск против страните по същото дело А. С. П. и С. Г. П. / ищци/ и ответника Община [населено място] досежно сграда със застроена площ 280 кв.м., построена върху общинска земя, съставляваща имоти № 000066, № 000073 и № 000052.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като не са изложени мотиви от въззивната инстанция защо възприема изводът на РС и не е преценен интереса на жалбоподателя да встъпи главно, за да защити интереса си.
В изложението към частната жалба е формулиран въпроса, касаещи приложението на нормата на чл. 154 ГПК и конкретно изпълнение на задължението на съда да мотивира актовете си и да спазва правилата на формалната и правна логика, както и задължението му да обсъди всички доводи и възражения на страните. Втората група въпроси касаят допустимостта на главното встъпване и приложението на чл. 225 ГПК. Формулирани са въпросите : какви са условията за главно встъпване на трето лице-помагач на една от страните, ако то има правен интерес от това и съвместима ли е защитата на третото лице- помагач със защитата на главно-встъпилото лице.
Твърди се основанието по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК по тези въпрос, като е представена конкретна съдебна практика на ВКС.
Ответниците по частната жалба А. С. П. и С. Г. П. оспорва допускането до касация по всички въпроси, а по същество, считат частната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима. С въззивното определение, предмет на обжалване е потвърдено прекратително определение, поради което и на основание чл. 274, ал.3 т.1 ГПК, ТР № 1/04.01.2001г. на ВКС и ТР № 1/09.12.2013 г. по ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е допустимо касационно обжалване.
Данните по делото са следните:
А. С. П. и С. Г. П. са предявили против Община [населено място] установителен иск за собственост на сграда със застроена площ 280 кв.м., построена върху общинска земя, съставляваща имоти № 000066, № 000073 и № 000052. Частният жалбоподател [фирма] е поискал с молба от 27.03.2018 г. да встъпи в производството „ като заинтересована страна” с твърдения, че има самостоятелни права върху имота – купил го от ответната община. Съдът го е конституирал като трето лице-помагач на ответника с определение от 29.03.2014 г. След като са му връчени преписи от книжата по делото, третото лице-помагач [фирма] е поискало главно да встъпи в процеса, като е предявило установителен иск за собственост на същия имот. РС-Поморие е отказал да допусне главно встъпване, тъй като това дружество вече участва в производството като трето лице-помагач. С обжалваното сега определение № 1488/27.07.2018 г. по ч. гр.д.№ 1076/2018 г. на Бургаски окръжен съд е потвърдено това определение със същите мотиви.
Първата група поставени въпроси, касаещи приложението на нормата на чл. 154 ГПК и конкретно изпълнение на задължението на съда да мотивира актовете си и да спазва правилата на формалната и правна логика, както и задължението му да обсъди всички доводи и възражения на страните, не обуславя допускане до касационен контрол, тъй като обжалваното определение съдържа мотиви и е обсъден основният довод на частния жалбоподател. Отделен е въпросът дали изводите на въззивната инстанция са правилни.
Втората група въпроси относно допустимостта на главното встъпване и приложението на чл. 225 ГПК са относими към изводите на въззивната инстанция и предмета на спора пред нея. Цитираните от частният жалбоподател решения имат отношение към този въпрос: С определение № 145/07.07.2016 г. по ч. гр.д.№ 2763/2016 г., ІІ гр.о., е прието, че допустимостта на главното встъпване е обусловена от това дали претендираните права от ищеца, който иска да встъпи главно, са съвместими с правата, притендирани от първоначалния ищец и от допустимостта на двата иска. В ТР № 1/09.12.2013 г. по ТР № 1/2013 г. на ОСГТК е акцентирано на изискването да има изцяло или отчасти съвпадение между претендираните права по двата иска. С определение № 174/17.10.2017 г. по ч. гр.д.№ 3477/2017 г. на ІІ гр.о. на ВКС е посочено, че третото лице следва да притендира самостоятелни права върху обекта, по отношение на който е насочен и първоначалния иск.
Тази практика обаче не отговаря на по-конкретния въпрос към настоящия спор: какви са условията за главно встъпване на трето лице-помагач на една от страните, ако то има правен интерес от това и съвместима ли е защитата на третото лице-помагач със защитата на главно-встъпилото лице. Затова съдът счита, че следва да допусне касационно обжалване по този въпрос на наведеното от касатора основание за допускане по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Допълнително встъпва лице, което има интерес от това да издейства благоприятно решение за страната, която подпомага, защото това би имало значение за да упражни свое право. То не е обвързано от силата на пресъдено нещо, но ще бъде обвързано от мотивите на това решение в отношенията си с подпомаганата страна / чл. 223, ал.2 изр. 1 ГПК/ и установително действие в отношенията с насрещната страна / чл. 223, ал.1 ГПК/. Обикновено допълнително встъпилото лице не разполага със самостоятелен иска за защита на своето право, поради което подпомага главна страна, чието право ако бъде признато, това ще има значение за реализиране и на неговото право. С допускането на встъпване в чужд процес, третото лице не става главна страна, но това не отнема възможността му да извършва процесуални действия. Ако встъпилото трето лице – помагач разполага със самостоятелно право, чиято защита може да реализира чрез предявяване на искове срещу главните страни по предявения вече иск, то няма пречка да заяви главно встъпване, като предяви тези искове против ищеца и ответника по първият иск за същото право, но съобразно търсената защита от всеки от тях. Когато този иск е допустим по общите правила за допустимост на иска, то процесуалното правоотношение за допълнителното встъпване ще се прекрати и главно встъпилото лице ще участва само с новото си процесуално качество на главна страна – ищец по предявените субективно съединени от него искове. Първоначалните страни ще станат ответници, обикновени другари по всеки от тези искове. Последица от предявяване на исковете от главно встъпилото лице против първоначалните страни е, че то става на практика подпомагаща страна на ответника по първоначалния иск, защото има интерес този иск да бъде отхвърлен, за да бъде уважен неговия иск. Целта на главното встъпване е да не се постановят противоречиви решения и да се реализира процесуална икономия. След допускане на главното встъпване, главновстъпилото лице вече не участва в две процесуални качества / на подпомагаща и на главна страна/, поради което не може да се говори за несъвместимост на двете процесуални качества. Няма несъвместимост и защото главно встъпилото лице не е страна по първоначалния иск, а участва в производството само като главна страна – ищец по предявените от него субективно съединени искове срещу страните по първоначалния иск. Всеки от исковете обаче – първоначалният и предявеният чрез главно встъпване имат самостоятелно съществуване. Това, че реализирайки доказването по предявения от него иск като резултат би могъл да съдейства за отхвърляне на първоначалния иск не го прави подпомагаща страна по този иск.
Предвид отговора на поставените въпроси, обжалваното определение, с което е отказано главно встъпване на жалбоподателя поради това, че е встъпил като подпомагаща страна е неправилно и като такова следва да се отмени. Делото следва да се върне на РС-Поморие за преценка допустимостта на исковете на [фирма] против първоначалните страни и тъждеството на спорното право по тези искове с предмета на защита по първоначално предявения иск, както и това дали дружеството, което иска да встъпи главно иска да защити самостоятелни свои права.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1488 от 27.07.2018 г. по ч. гр.д.№ 1076/2018 г. на Бургаски окръжен съд по частна жалба, подадена от [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище [населено място]
ОТМЕНЯ определение № 1488 от 27.07.2018 г. по ч. гр.д.№ 1076/2018 г. на Бургаски окръжен съд и потвърденото с него определение № 233/30.04.2018 г. по гр.д.№ 828/2017 г. на РС-Поморие,
ВРЪЩА делото на Районен съд-Поморие за преценка допустимостта на иска на [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище [населено място] против първоначалните страни по гр.д.№ 828/2017 г. на РС-Поморие
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: