О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
София, 07.12.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 04 декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 4096 /2018 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба, подадена от М. Я. Х. и Е. П. Й., преподписана от адвокат П.Х. против определение № 2225/ от 03.09.2018 г. по гр.д.№ 1835/2018 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 7571 от 03.07.2018г. по гр.д. № 8682/2018г. по описа на Варненски РС. С последното е отхвърлено искането на частните жалбоподатели за освобождаването им от заплащане на държавна такса по предявените субективно активно съединените искове против П. Я. П. за предаване владението върху апартамент № 46, находящ се в [населено място], [улица][жилищен адрес]. С уточняваща молба е отправено искане за освобождаване на ищците от заплащане на дължимата държавна такса в размер на 992,73 лв. поради липса на достатъчно средства.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като съдът неправилно е приложил критериите при преценката за материалните възможности на жалбоподателите да платят държавна такса по предявените от тях искове и за необоснованост на изводът, че разполагат с достатъчно средства, за да платят държавна такса.
В изложението към частната жалба са формулирани следните въпроси: 1. При обективно съединяване на искове, когато разрешаването на правния спор априори касае повече от едно лице, следва ли съдът да откаже участието на две или повече лица на основание плащане на индивидуално определена държавна такса, позволявайки разглеждането на правния спор с участието само на едно лице. 2. Резултатът от продължаване на производството без разрешаване на първия въпрос не води ли до разделяне на един правен интерес и в последствие с разрешаване със сила на пресъдено нещо и за неучаствалите в процеса страни. По тези два въпроса, жалбоподателите се позовават на основанието за допускане по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, като считат, че разрешаването им ще има съществено значение развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна – двама от тримата ищци по гр.д.№ 8682/2018 г., постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
Данните по делото са следните:
Ищците М. Я. Х.-Й. и Е. П. Й. /сега жалбоподатели/ и В. Е. Й. са предявили владелчески иск за недвижим имот, който е бил продаден на публична продан срещу купувача от проданта П. Я. П., въведен във владение на основание чл. 498 ГПК. За така предявените субективно съединени искове, съдът е определил държавна такса в размер на 992,73 лв. Молбата им за освобождаване от заплащане на тази такса е оставена без уважение от РС, който е анализирал с какво имущество разполагат, част от което не е било включено в декларациите, подадени от тях във връзка с искането им по чл. 83 ГПК.
Определението е обжалвано пред Варненски окръжен съд само от съпрузите М. Я. Х. и Е. П. Й.. Съдът е анализирал представените от тях декларации за материално и гражданско състояние, в които са изложили, че са семейни, като доходите им се формират от заплати в размер съответно от 207 лв. и 573 лв., както и че притежават идеални части от недвижими имоти, находящи се в [населено място] и [населено място]. Ищцата е посочила че е с нарушено здравословно състояние. Пред настоящата инстанция представя решение на ТЕЛК, от което е видно, че за срок от три години, считано от 01.10.2016 г. има намалена трудоспособност с 28 %. Анализирана е и справката от Агенцията по вписванията и КАТ, от които е установено, че средният облагаем доход от заплата на Е. Й. за първите пет месеца от 2018г. е 366 лв., а на ищцата му 960 лв. Въззивната инстанция е приела, че и двамата притежават идеални части от недвижими имоти, находящи се в [населено място] и [населено място], че ищцата е собственик на два леки автомобила – „Опел Вектра“ и „Мерцедес С430“, и на товарен автомобил „Опел Кадет“. След справка в Търговския регистър, съдебният състав е установил, че и двамата жалбоподатели са съдружници в [фирма], но са пропуснали да декларират и това обстоятелство.
В частната касационна жалба, жалбоподателите правят оплакване, че не е съобразена проверката на прокуратурата, която е установила, че лекия автомобил марка „Мерцедес” е продаден, а единия автомобил е бракуван. Излагат довод, че върху недвижимите имоти била наложена възбрана, а ищцата е с влошено здравословно състояние, както и че не е съобразена несеквестируемостта.
По същество, въззивният съд е приел, че, получаваните от жалбоподателите доходи от заплати не са високи, но са над минималната работна заплата за страната за ищцата, че и двамата разполагат с имущество, от което биха могли да реализират граждански плодове, посредством отдаването им под наем или да си осигурят заемни средства срещу него, без значение от наложените върху него възбрани и запори. По делото липсват доказателства за влошено здравословно състояние на жалбоподателката и за евентуални разходи във връзка с него. Внасянето на държавната такса би създало само временно, а не трайно затруднение на ищците по делото, поради което не са налице предпоставките на чл. 83, ал.2 ГПК
Допускането на частна касационна жалба до разглеждане по същество е обусловено от наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК, съгл. чл. 274, ал.3 от ГПК. Формулираните в изложението към частната жалба на правни въпроси следва да обуславят изхода от спора – по тях да се е произнесъл въззивния съд и те да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Формулираните от частните жалбоподатели въпроси не определят изхода от спора по частната жалба. Основният спорен въпрос по частната касационна жалба е за предпоставките за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал.2 ГПК и преценката на съда. Съдебната практика отбелязва, че целта на нормата на чл. 83, ал.2 ГПК е да даде възможност за защита на лични и имуществени права на лица, чието материално положение не позволява поемане изцяло, или отчасти на разходите за съдебното производство, а материалното положение се преценява с оглед доходи, имущество, здравословно състояние, трудова заетост, възраст. /В този смисъл например определение № 276/21.05.2009г. по гр.д.№ 298 /2009г. І гр.о. на ВКС и мн.др./
Поставените от жалбоподателите въпроси не са свъръзани с основния спорен въпрос за производството по чл. 83, ал.2 ГПК. Те са предявили владелчески искове. По владелческите искове, съвладелците /както и съсобствениците/ са обикновени другари, а не необходими. Всеки от другарите има самостоятелни права, реализирането на които не ползва, но и не вреди на останалите обикновени другари, а изхода от спора за всеки може да бъде различен. Силата на присъдено нещо не се разпростира върху неучаствалите в производството съвладелци. Затова освобождаването от внасяне на държавна такса на един от другарите или отказът от освобождаване не засяга процесуалното правоотношение, възникнало с останалите другари. Отделно от това отказът на съда да освободи ищец от заплащане на държавна такса има отношение за развитието на производството, но не определя какъв да бъде резултата, т.е. от това не следва, че ще постанови различен резултат. Затова двата поставени въпроса са неотносими, т.е. не е налице общото основание за допускане до касация.
По въпросите, касаещи критериите за освобождаване на страна от заплащане на държавна такса и разноски е формирана богата съдебна практика, поради което не е налице и допълнителното основание, посочено от жалбоподателите по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Тъй като въззивното определение е съобразено със съдебната практика на ВКС, наличието на такава е основание да не се допуска касационно обжалване на наведеното основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2225 от 03.09.2018 г. по гр.д.№ 1835/2018 г. на Варненски окръжен съд по частна касационна жалба, подадена от М. Я. Х. и Е. П. Й.,
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: