О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 483
София, 25.10.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 912/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 122 от 09.10.2018 г. по в.гр.д. № 383/2018 г. на Варненския апелативен съд е потвърдено решение № 325 от 26.06.2018 г. по гр.д. № 1241/2016 г. на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете, предявени от „ЕС-ПИ-ЕС-2009” ООД със седалище и адрес на управление в [населено място], против ”Българска банка за развитие” АД със седалище и адрес на управление в [населено място], за установяване, че ищцовото дружество е собственик на четиринадесет броя обекти на петия етаж в сградата с идентификатор ………….. по КККР на [населено място], с адрес [населено място], к.к. „Ч.”, Почивен дом „А. м.”, с номера от 1 до 14 вкл., и за осъждане на ответника да му предаде владението върху тези обекти.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ищеца „ЕС-ПИ-ЕС-2009” ООД чрез процесуалните представители на дружеството адв. Г. С. и адв. М. С.. В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че съдът в двете инстанции по същество не е проверявал доводите му за нищожност на договора за ипотека, учредена с нотариален акт № …., т. …., дело № …./2007 г. на нотариус Ю. К.- К., и за това, че петият етаж от сградата с идентификатор ……………. не е бил предмет на този договор, поради което е направил необоснован извод, че договорната ипотека е учредена и върху обектите в този етаж.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1/ Следва ли съдът сружебно да следи за въпроси, които биха били предмет на възражение по същество. 2/ Следва ли въззивният съд при проверка на правилността на обжалваното първоинстанционно решение да приложи служебно императивна правна норма в защита на обществен интерес, и дали тази възможност е отворена и пред първоинстанционния съд при постановяване на решението му. 3/ Следва ли съдът служебно или по искане на ответника да вземе предвид въпроса за действителността на правопораждащите отношения и факти между страните, в случая договорът за ипотека, при произнасянето си по основателността на иска, без ограничение при разглеждане на делото в инстанциите по същество. 4/ Следва ли при направено възражение от ищеца за липса на съгласие относно част от правопораждащото облигационно отношение между страните задължително да бъде включено в доклада по чл. 143, ал.2 ГПК. 5/ Следва ли при неяснота на направеното възражение за частична нищожност съдът да задължи страната да го уточни. 6/ Допустимо ли е да се тълкува договора между страните, без да се установи тяхната действителна воля. 7/ При очевидно разминаване между обекта на ипотеката, отразен в договора, с действителното положение на сградата, как съдът определя кое от двете е действителната воля на страните- по обективни признаци/ площ/ или по неопределени понятия/ цялата сграда/ . 8/ Нищожно ли е вписването на договорна ипотека, която не съдържа законово изискуеми реквизити- описание на етажността на сградата, на индивидуално обособените в нея обекти, граници и пр. Поддържа, че тези въпроси са същевременно и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Жалбоподателят се позовава и на основанието за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.2, изр. посл. ГПК, като поддържа, че въззивното решение е и очевидно неправилно.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация „ Българска банка за развитие” АД изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 и на ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е прието за установено, че с Постановление за възлагане на недвижим имот от 11.10.2010 г. по изп.д. № 20107180400384 на ЧСИ с рег. № 718 с район на действие Окръжен съд- Варна, на ответника „Българска банка за развитие” АД, обявен за купувач на публичната продан, са възложени следните недвижими имоти, собственост на длъжника „ЕС- ПИ-ЕС-2009” ООД: урегулиран поземлен имот, находящ се в строителните черти на [населено място], к.к.”Ч.”, целият с площ 8 474 кв.м, представляващ УПИ ……-……. по ПРЗ, одобрен през 2006 г., отговарящ на част от бивш имот пл.№……… по стар план на курортния комплекс, ведно с изградената в имота сграда – почивен дом ”А. м.”, [жилищен адрес] цялата сграда – стара и нова част, с разгърната площ 5 484.10 кв.м, ведно с прилежащото мазе, както и спортен басейн с помпено помещение и бистро с бар и развлекателен детски басейн, заедно с площадкова инфраструктура и други подобрения, съставляващи съгласно скица на С.- В. поземлен имот с идентификатор ………. , ведно с изградените в него сгради: сграда с идентификатор …………. с предназначение – хотел, застроена площ 156 кв.м, на 4 етажа; сграда с идентификатор …………., с предназначение – хотел, със застроена площ 699 кв.м, на 5 етажа; сграда с идентификатор …………., с предназначение хотел, със застроена площ 418 кв.м, на 5 етажа; и сграда с идентификатор ………….. с предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, застроена площ 31 кв.м, на един етаж.
Тезата на ищеца, жалбоподател в настоящото производство, е била, че ответникът не е придобил чрез възлагане от публичната продан 14 – те обекта, разположени на петия етаж от сграда с идентификатор ……………, тъй като този етаж не е бил предмет на договора за ипотека, обективиран в нотариален акт №…, т….., дело № …… от 29.10.2007 г. на нотариус с рег. № 434. По своето предназначение този етаж е жилищен, не е включен в посочената в акта за учредяване на ипотеката застроена площ на хотелската сграда, поради което не би могъл да бъде продаден на публична продан.
Тези доводи са обсъдени от въззивния съд и са намерени за неоснователни. Съдът е приел, че с договор за покупко- продажба, сключен с нотариален акт № …, т. ….., дело № ….. от 28.12.2000 г. ищецът е придобил право на собственост върху имот пл.№ ……….. в к.к. „Ч.” с площ 12 000 кв.м, ведно със сграда – почивен дом „А. м.”, [жилищен адрес] със застроена площ 504 кв.м., представляваща две секции от по четири етажа и една секция от пет етажа- хотелска част, с Р. 2016 кв.м, заедно с принадлежащото мазе, ресторантска част и кафе – сладкарница на един етаж. През 2004 г. е одобрен идеен проект, по който за петия етаж от сградата е било записано ”хотелски стаи- 10 бр., и апартаменти- 4 бр.” , а в одобрения технически проект за петия етаж е е записано „служебен/ собственик и персонал”, като думата „хотелски” пред „стаи” била зачертана, а към предвиждането за 4 бр. апартаменти е дописано ”собственик”. Според обяснителната записка към техническия проект, за пето ниво на сградата били предвидени стаи и апартаменти за жилищните нужди на собственика и на обслужващия персонал. Въз основа на изслушаната по делото съдебно- техническа експертиза въззивният съд е приел за установено, че апартаментите на петия етаж не разполагат със складови помещения и с комини в дневните и кухните, поради което не представляват жилища, а хотелски апартаменти и стаи. След преценка на така установените обстоятелства съдът е направил извод, че изменението на предназначението на обектите на петия етаж е само външно – чрез промяна на наименованията им по технически проект, но цялата сграда по своето предназначение е хотел . Като допълнителен аргумент в подкрепа на този извод съдът е посочил, че същата е изградена в територия, предназначена за курорт, в която е допустимо изграждането на хотели и жилищни сгради, но е недопустимо смесването на обекти с хотелско и жилищно предназначение в една сграда, тъй като това би било в противоречие с предвижданията на ПУП- ПР и ПРЗ за курорт.
Въззивният съд е анализирал и съдържанието на договора за ипотека от 2007 г. и е достигнал до извод, че е била ипотекирана цялата сграда, включително петият етаж от същата. В обобщение е приел, че ответникът е придобил от публична продан и правото на собственост и върху петия етаж, респ. върху обектите, разположени на него, поради което ищецът е изгубил правото си на собственост и към момента на предявяване на иска по чл. 108 ЗС не се легитимира като техен собственик.
Поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправни и материалноправни въпроси са свързани с тезата на жалбоподателя, че ако процесният етаж не е бил предмет на договора за ипотека, респ. ако договорът е нищожен поради липса на съгласие или поради недостатъчна определеност на ипотекирания имот/ с което се нарушава установеното в закона изискване за специалност – чл. 166, ал.2 ЗЗД/, кредиторът не може да насочи принудително изпълнение върху този имот и той не може да бъде продаден на публична продан. Тази не е съобразена с разпоредбите на чл. 133 ЗЗД и чл. 442 ГПК, съгласно които цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори и взискателят може да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника. Няма колебание в съдебната практика и в правната теория, че ипотекарният кредитор също може да насочи изпълнението върху който и да е имот на длъжника. Ипотеката му дава право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот при публична продан, но не го лишава от правото да удовлетвори вземането си чрез насочване на изпълнението върху друг имот на длъжника, нито го задължава да пристъпи към изпълнение първо върху ипотекирания имот. В този смисъл обстоятелството дали петият етаж от сградата с идентификатор ……………., включващ спорните самостоятелни обекти, е бил предмет на договора за ипотека, съответно дали този договор е действителен, е без значение за изхода на настоящия спор за собственост, доколкото не е спорно между страните, че този имот е бил собственост на жалбоподателя – длъжник, че е бил изнесен на публична продан и възложен на ответника. Затова какъвто и отговор да бъде даден на повдигнатите от жалбоподателя правни въпроси относно предмета и валидността на договора за ипотека, и правомощията на въззивния съд във връзка с изясняването им, той не би повлиял на крайния извод, че постановлението за възлагане е породило вещнопрехвърлително действие и от деня на влизането му в сила ответникът – купувач от публичната продан придобил собствеността върху процесните обекти. Предвид изложеното, поставените въпроси като неотносими към изхода на делото, не осъществяват общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.
Не се установява и релевираното от касатора основание по чл. 280, ал. 2 пр. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради очевидна неправилност. За да е очевидно неправилно по смисъла на цитираната разпоредба, решението трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. При проверка на съдържанието на обжалвания съдебен акт настоящият състав не констатира въззивното решение да е засегнато от такива пороци. Преценката дали формираните фактически и правни изводи са обосновани и правилни, е извън обхвата на производството по чл. 288 ГПК. Доводите в касационната жалба съставляват оплаквания за неправилна интерпретация на доказателствата при формиране на вътрешното убеждение на съда и за необоснованост, които подлежат на проверка по чл. 281, т. 3 ГПК, но само след допусната касация.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 122 от 09.10.2018 г. по в.гр.д. № 383/2018 г. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: