О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
София 25.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 183/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Д. А. като пълномощник на С. П. Д. и адв. Д. П. като пълномощник на Б. И. Д. против въззивно решение № 1183 от 27.06.2018 г. по в.гр.д. № 981/2018 г. на Варненския окръжен съд. С него е потвърдено решение № 5319 от 19.12.2017 г., поправено с решение № 4607 от 13.11.2018 г. по гр.д. № 667/2017 г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено по отношение на Д. Й. Д. и Г. Й. Й., че Б. И. Д. и С. П. Д. не са собственици на следния недвижим имот: реална част от ПИ с идентификатор ….. по кадастралната карта на район „Приморски” – [населено място], находящ се в землището на[жк], СО” Т.”, с площ на частта 421 кв.м, която реална част е заключена между т. 1, 2, 3, 4 и 5 от скицата, изготвена от в.л. Х. /л. 83 от делото/ и по отношение на спорната реална част е отменен констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № …., т. …., дело № …../2001 г.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради необоснованост и нарушение на материалния закон.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпроси.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация Д. Й. Д. и Г. Й. Й. изразяват становище, че не са налице сочените от касаторите основания за достъп до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че с решение № 673 от 26.01.2000 г. на ПК-В. на наследници на М. П. Й. е признато право на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници /по п.1/ на една нива с площ 3.277 дка, находяща се в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ на В., м.” Ф. д.”, съставляваща имот № ….. по кадастрален план, изработен през 1956 г. Със Заповед № 78 от 20.02.2012 г. на Кмета на район „Приморски”, издадена на основание § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ е наредено да бъде възстановено правото на собственост на наследниците на М. Й. върху поземлен имот с идентификатор № ….. по ПНИ на СО ”Т.”, с площ 421 кв.м идеални части, от общо 724 кв.м, съсобствен с наследниците на Т. Г..
Установено е също, че през 2001 г. ответниците по делото- касатори в настоящото производство, са признати на основание придобивна давност за собственици на място с площ от 800 кв.м, находящо се в [населено място], м.”Т.”/ Ф. д./, съставляващо имот пл.№ …., заедно с построената в него постройка на един етаж със застроена площ 35 кв.м.
Назначената по делото съдебно-техническа експертиза е установила, че имот пл.№ ….. е идентичен с част, измерена графично, от около 720 кв.м, от имот пл.№ ….. по КП от 1956 г., записан на ТКЗС, и от имот пл.№ ….. по КП от 1987 г. В разписния лист към този план имот пл.№ ….. е записан на името на Б. И. Д.. По КП на ползвателите към П. на м. ”Т.” имот пл.№ ….. е записан на името на Б. Д., а стар имот пл.№ ….. с площ 3 886 кв.м е записан на името на М. П. Й.. По ПНИ на м.”Т.” 724 кв.м от стар имот пл.№ ….. попадат в имот пл.№ ….. .
Установено е по делото, че ПНИ на СО ”Т.” е одобрен със заповед № РД-06-7706-20 от 24.01.2006 г. на Областен управител на област В..
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че касаторите-ответници по предявения отрицателен установителен иск за собственост, не са придобили правото на собственост върху процесния имот на основание придобивна давност. Приел е, че по отношение на имоти, попадащи върху терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, началният момент на придобивната давност срещу заявили искане реституция собственици, е различен, като в случаите, когато правото на собственост се възстановява при действието на чл. 14, ал.3, т.1 ЗСПЗЗ в редакция след изменението в ДВ бр. 68/1999 г., давността започва да тече от издаването на заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която приключва административната процедура по възстановяване, съответно придобиване на собствеността върху новообразуваните имоти. Тъй като в случая такава заповед е издадена на 20.02.2012 г., съдът е приел, че от този момент до предявяване на отрицателния установителен иск за собственост не е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал.1 и ал.2 давностен срок, поради което ответниците не са придобили правото на собственост на оригинерно основание.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени следните правни въпроси, за които касаторите поддържат да осъществяват хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК: 1/ Може ли да се приеме, че когато е постановено решение на поземлена комисия след изменението на ЗСПЗЗ в ДВ бр. 68/1999 г., но към момента на постановяване на решението е бил изработен помощен кадастрален план на имотите на старите собственици и е бил наличен стар план към момента на коопериране на земята бившите собственици, по който признатият имот е достатъчно добре индивидуализиран с посочване на местност, номер и площ по тези планове, спрямо реституираните собственици тече давност от постановяване на решението на поземлената комисия, тъй като те могат да защитят правото си на собственост върху признатия им имот чрез завеждане на отрицателен установителен иск срещу ползвателите, респ. срещу трети лица. 2/ Когато е постановено решение на поземлената комисия след изменението на ЗСПЗЗ в ДВ бр. 68/1999 г., в което признатия за възстановяване имот е достатъчно индивидуализиран с посочване на номер, местност и площ по изработен помощен кадастрален план на имотите на старите собственици, може ли да се приеме, че давност срещу реституираните собственици започва да тече от одобряване на плана на новообразуваните имоти, а не от момента на издаване на заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като реституираните собственици могат да бранят правата си чрез отрицателен установителен иск срещу ползвателите, респ. срещу трети лица.
За да обосноват твърдяното противоречие, касаторите се позовават на решение № 185 от 25.06.2013 г. по гр.д. № 2066/2013 г. на І г.о. на ВКС. В него обаче е прието, че давност не тече до приемане на плана за новообразуваните имоти и приключване на процедурата по издаване на заповед по пар. 4 к, ал. 7 ЗСПЗЗ, т.е с него е възприета константната практика на ВКС, според която когато се възстановява собственост върху имоти в терени по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, след измененията на закона в ДВ бр. 68/99 г., окончателното приключване на административната процедура настъпва с издаването на заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, в която се определят, местоположението, границите и съседите на имотите по плана на новообразуваните имоти, и едва след издаването на такава заповед би могло да започне течението на давностния срок за придобиване на имота от лицето, което го владее. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е съобразил с тази практика, което изключва наличието на основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по тези въпроси.
Поставя се и въпрос дали когато исковата претенция на реституирания собственик е за част от имот, за който ответникът се е снабдил с нотариален акт за собственост на основание придобивна давност, нотариалният акт следва да бъде отменен изцяло или само частта от имота, за която е уважен искът, и дали ако нотариалният акт е отменен изцяло, е налице очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК. Този въпрос не е от значение за изхода на делото, поради което не осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В случая първоинстанционният съд, е отменил издадения по обстоятелствена проверка в полза на ответниците нотариален акт, с който същите са признати за собственици на целия имот с площ 800 кв.м. По реда на чл. 247 ГПК в тази част първоинстанционното решение е поправено, като е постановено вместо отмяна на констативния нотариален акт изцяло, да се чете, че същият се отменя само за частта от 421 кв.м при описани в диспозитива граници, заключена между т. 1, 2, 3, 4 и 5 от скицата на вещото лице. Отмяната на нотариален акт по реда на чл. 537 ГПК е правна последица от уважаването на иск за собственост срещу лицата, които се ползват от него. В случая предмет на спора за собственост е била реална част от недвижимия имот, за който ответниците се легитимират като собственици с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Извършената поправка, с която актът се отменя частично, а не изцяло, е съобразена с частта от имота, предмет на спора, и не само, че по никакъв начин не засяга правата на касаторите, но е и в техен интерес.
Касаторите се позовават и на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, във връзка с което формулират следните въпрлоси: 1/ Когато е постановено решение на поземлената комисия след изменението на ЗСПЗЗ в ДВ бр. 68/1999 г., в което признатият за възстановяване имот е достатъчно добре индивидуализиран и е налице ПНИ, може ли да се приеме, че реституираният собственик може да защити правото си на собственост върху признания му за възстановяване имот, като предяви отрицателен установителен иск срещу ползвателите, респ. срещу трети лица, поради което давност срещу реституирания собственик тече от постановяване на решението на поземлената комисия, респ. от одобряване на плана на новообразуваните имоти. 2/ Може ли да се приеме, че реституираните собственици следва да подадат заявление до кмета на съответната община за издаване на заповед за възстановяване на съответния новообразуван имот на основание § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ в 30-дневен срок от одобряване на ПНИ, какъвто е определеният срок за ползвателите по § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ за подаване на оценка на частта от новообразуванния имот. 3/ Издаването на заповед на кмета по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване право на собственост върху новообразуван имот по ПНИ прекъсва ли давността на ползвателя, респ. на третото лице, ако тази заповед не е доведена до знанието им и не са предприети действията, предвидени в закона срещу тях.
Така поставените въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което няма основание по смисъла на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по тях. По първия въпрос е налице трайно установена практика на ВКС относно началния момент на придобивната давност по отношение на земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на § 4а и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ, с която въззивният съд се е съобразил, а доводите, с които касаторите обосновават тезата си, че тя е неправилна и следва да бъде променена, не могат да бъдат споделени, тъй като не са съобразени с правната уредба на административното производството по възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ. С плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ само се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7, но самият план няма правопораждащо действие по отношение на собствеността, тъй като законът не му придава такова действие.
Вторият въпрос не е свързан с тълкуването и прилагането на конкретна правна норма, а цели по пътя на тълкуването да се определи срок след одобряване на плана на новообразуваните имоти, в който собствениците на земеделски земи следва да поискат от кмета издаване на заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Такива срокове и изисквания ЗСПЗЗ не поставя, а допълването на закона е извън правомощията на касационната инстанция. В този смисъл въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Третият въпрос не е обуславящ изхода на делото, тъй като въззивният съд не е приел, че с издаване на заповедта по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ е спряна давността в полза на касаторите.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1183 от 27.06.2018 г. по в.гр.д. № 981/2018 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: