О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 565
София, 12.12.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2447 /2019 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Й. П. против решение № 100 от 12.03.2019 г. по гр.д.№ 896/2019 г. на Плевенски окръжен съд, с което е обезсилено, като недопустимо решение № 292/23.11.2018 г. по гр.д.№ 779/2017 г. на РС-Червен бряг и е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявеният иск.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като по висящото делбено дело № 320/2014 г. на РС-Червен бряг искането по чл. 30 ЗН е предявено като възражение и е отхвърлено като погасено по давност, но решението е отменено от ОС и са дадени указания, които касаторката счита, че изпълнява с предявяване на иск по чл. 30 ЗН в настоящото отделно производство.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се твърди противоречие с практиката на ВКС и необходимост от произнасяне по въпроса дали е възможно самостоятелно предявяване на иск по чл. 30 ЗН, ако е висящо друго производството, по което е направено искане за намаляване на същото завещателно разпореждане от същия наследник, но с възражение.
Ответницата Г. Й. М. оспорва жалбата и допускането до касация, като счита, че по-късно заведеното дело по предявен иск по чл. 30 ЗН, след като е било прието възражение със същия предмет е недопустимо и правилно прекратено, тъй като и по възражението ще се формира сила на пресъдено нещо.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е съобразил следното: По приложеното гр.д.№ 320/2014 г. на РС-Червен бряг е предявен иск за делба на възстановени с решение № 6В/14.06.1994 г. на наследници на С. Й. С. земеделски земи. Една от наследниците му е Д. С. Й., починала на 13.08.2006 г.. Ищцата по иска за делба Г. Й. М. е нейна дъщеря и се е позовала на саморъчно завещание от 31.08.1991 г., оставена от майка й. Това завещание е оспорено от другата наследница на Д. – дъщеря й Р. Й. П. с молба от 15.08.2014 г. по делбеното дело. По същото са заявени оспорване на авторството на завещанието по чл. 42 б. „б” ЗН, поискано е унищожаването му поради това, че завещателката не е разбирала смисъла и значението на акта, който извършва – чл. 43 б. „а” ЗН, а ако тези две възражения са неоснователни, е заявено възражение за намаляване на завещателното разпореждане, чийто предмет са само движимото и недвижимо имущество в [населено място] по чл. 30 ЗН. Първата инстанция е приела, че възражението за намаляване на завещателното разпореждане е погасено по давност, тъй като от обявяване на завещанието на 08.12.2006 г. до заявяване на възражението – 15.08.2014 г. е изтекъл по-дълъг срок от пет години. Въззивната инстанция обаче с решение по гр.д.№ 711/2016 г. на ОС-Плевен е приел, че възражението за унищожаване на завещанието следва да се разгледа в отделно производство, а възражението по чл. 30 ЗН не е погасено по давност, защото бонифициарът по завещание Г. Й. М. е заявила, че ще се ползва от него с искане за вписването му. Завещанието е вписано на 08.12.2011г. и петгодишният срок е започнал да тече от тази дата, като до заявяване на възражението – 15.08.2014 г. не е изтекъл Затова е отменено решението на РС и делото е върнато на първа инстанция с указания след разглеждане на претенцията за нищожност и унищожаемост на завещанието, ако те са неоснователни, РС да се произнесе по същество по възражението по чл. 30 ЗН. Указанията за разглеждане оспорването на завещанието в отделно производство, дадени от въззивната инстанция по делбеното дело касаят само възражението по чл. 43 б. „а” ЗН – за унищожаване на завещанието.
Въпреки, че делбеното дело е висящо включително и по възражението по чл. 30 ЗН, заявено от Р. П., на 23.08.2017 г. тя е предявила в отделно производство иск по чл. 30 ЗН против сестра си Г. Й. М. за възстановяване на запазената й част от същото завещание.
РС е отхвърлил иска, като е приел, че е погасен по давност, защото към датата на предявяване на иска по настоящия спор е изтекла погасителната давност за него дори срокът да се брои от вписване на завещанието.
Р. П. е подала въззивна жалба против това решение, като е поддържала, че течението на пет годишния срок е прекъснато с предявяване на възражението по чл. 30 ЗН по делбеното дело и докато е висящо то, срокът е спрял да тече.
Въззивният съд е приел, че по заявеното възражение по делбеното дело и след указанията на въззивната инстанция с отменителното решение производството по искането за възстановяване на запазената част е висящо. По това искане, макар да е заявено с възражение, съдът ще се произнесе с диспозитив и по него се формира сила на пресъдено нещо. Затова по-късно предявения иск със същия предмет е недопустим, съгласно чл. 126 ГПК, обезсилено е решението на РС и е прекратено производството по предявения иск по настоящото дело.
Решението е постановено в съответствие със съдебната практика. Тя без противоречие приема, че делбеното производство е особено исково и съгласно чл. 342 ГПК, в първото по делото заседание, всеки съделител може да възрази срещу правото на някой от другите съделители да участва в производството, размерът на дела му и включването на някой от имотите в делбената маса. Сред тия възражения е и оспорване на завещание по чл. 30 ЗН, чрез което се упражнява това потестативно право. По това възражение, независимо дали е заявено с насрещен иск, или с възражение, съдът се произнася с диспозитив. Дори да не се е произнесъл с диспозитив, по него се формира сила на пресъдено нещо, тъй като то има пряко отношение към размера на дяловете на съсобствениците, а това е един от трите въпроса, които се разрешават с влязлото в сила решение по чл. 343 ГПК за допускане до делба. Затова когато спорът за това дали е накърнена запазената част на наследник и възстановяването й е висящ независимо дали по иск или по възражение по делбено дело е налице пречка да се предяви в отделно производство иск по чл. 30 ЗН по аргумент от нормата на чл. 126 ГПК. В този смисъл са Решение № 736 от 5.X.1994 г. по гр. д. № 593/1994 г., I г. о., Решение № 36 от 1.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 125/2010 г., I г. о., Определение № 366 от 23.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 211/2010 г., I г. о., ГК, Решение № 209 от 1.06.2000 г. на ВКС по гр. д. № 677/99 г., I г. о.
Тъй като по поставеният въпрос е налице съдебна практика, с която въззивното решение е съобразено, не са налице наведените основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 100 от 12.03.2019 г. по гр.д.№ 896/2019 г. на Плевенски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Р. Й. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: