О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
София, 24.06.019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4059/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от О. М. Х. и Ц. М. Х. чрез техния процесуален представител адв. Цв. М. срещу въззивно решение № 153 от 23.04.2018 г. по в.гр.д. № 597/2017 г. на Окръжен съд- Пазарджик. С него е отменено частично решение № 95 от 18.04.2017 г. по гр.д. № 526/2017 г. на Районен съд – Велинград и в отменената част е постановено ново по същество на спора, с което О. М. Х. и Ц. М. Х. са осъдени да предадат на „Тонина бад строй” ЕООД със седалище с. Драгиново, общ. Велинград, владението върху дворно място от 11 кв.м, представляващо част от УПИ …. в кв. …. по плана на [населено място], защрихована в зелено на скицата на към заключението на тройната съдебно – техническа експертиза, приета пред въззивната инстанция, която скица представлява неразделна част от решението, и на основание чл. 109 ЗС ответниците са осъдени да премахнат бетонов фундамент на ограда, изграден в УПИ …. в кв. …. по плана на селото.
В касационната жалба са изложени общи оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Искането за допускане на обжалвания съдебен акт до касационна проверка по същество е обосновано с твърдение за наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречието му с ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д. № 8/2014 г. и ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС. Посочено е също, че решението е постановено в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България и на Съда на Европейския съюз, както и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация „Тонина бад строй” ЕООД изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателите предпоставки за достъп до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Установено е по делото, че жалбоподателите са собственици на дворно място с площ 300 кв.м, за което е отреден УПИ …. в кв. …. по плана на [населено място]. Дружеството „Тонина бад строй” ЕООД е собственик на УПИ …., който граничи с имота на ответниците от север.
Назначената от въззивната инстанция тройна съдебно- техническа експертиза е установила, че имот пл.№ …. е попълнен в кадастралния план по реда на чл. 86 а ППЗТСУ със заповед на кмета на Община Велинград през 2001 г. на основание решение на ПК- В. № Д 104 А от 20.08.2000 г., с което на наследниците на А. М. А. – праводатели на ответниците, е възстановено правото на собственост върху овощна градина от 300 кв.м, в строителните граници на [населено място], м. „К.”. Със същата заповед кадастралния план е попълнен и с нов имот пл.№ …. с площ 332 кв.м, записан като общинска собственост. Експертизата е установила, че попълването не е извършено по предвидения в закона ред. Имотите по него не са нанесени в поддържаното от общинската администрация копие на кадастралния и регулационен план на селото, не са добавени и записани и в разписната книга, няма съхранен наличен одобрен през 2000 – 2001 г. кадастър, от който да се установят еднозначно границите на процесните имоти. Въз основа на издадените от техническата служба при кметство Драгиново две скици през 2001 г. съответно за имот пл.№ …. и за имот пл.№ …. вещите лица са установили, че между двата имота няма обща граница, а са разделени от улица. През 2004 г. е изработено изменение на регулационния план, с което в кв. … за сметка на част от УПИ ….-„за спортен терен” е образуван УПИ ХV-….- „за търговия и услуги”. Според вещите лица тази заповед не е влязла в сила. През 2008 г. е изработено частично изменение на регулационния план, утвърдено със заповед № 661 от 23.04.2008 г., с което за сметка на част от УПИ -….- „За спортен терен”, са образувани нови УПИ …. -„за търговия”, УПИ …. ” Търговия и услуги” и УПИ ….-„търговия и услуги”. По това изменение улицата, общинска собственост, между имоти пл.№ …. и пл…. е включена в границите на УПИ ….
След оглед на място вещите лица са установили, че в УПИ …. има изградена бетонова ограда, която изпълнява ролята на подпорна стена поради съществуващата денивелация. В западния край разстоянието от регулационната граница между УПИ …. и УПИ…. и тази стена е 60 см, а в източния- 35 см.По този начин част от УПИ …. с площ 11 кв.м се ползва от ответниците.
Тъй като и двата имота се явяват образувани от един общ имот, общинска собственост, част от който е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ в полза на праводателите на ответниците, съдът е приел, че при разрешаване на спора за собственост следва да се изхожда от актуалното кадастрално и регулационно състояние на имотите към момента на предявяване на иска. С оглед на това и въз основа на заключението на съдебно- техническата експертиза е направил извод, че ответниците владеят без основание 11 кв.м от урегулирания поземлен имот, собственост на ищците, поради което за тази площ е уважил иска по чл. 108 ЗС.
Основателността на негаторния иск за премахване на бетоновия фундамент на оградата е обоснована с обстоятелството, че същата попада изцяло в имота на ищцовото дружество, което е достатъчно основание да се приеме, че създава пречки на собственика да ползва пълноценно своя имот.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран конкретен правен въпрос, който да е разрешен в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС. Изложението в едната си част съдържа цитат от мотивите на т.4 от ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, където е посочено, че съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот, че в производството по иск за собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни, както и че предмет на доказване по делото са всички последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно – прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по т. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи до промяна на границите. Жалбоподателите не сочат защо считат тази съдебна практика за приложима при разрешаване на настоящия правен спор. По делото не е установено наличието на предходен дворищно регулационен план, нито има данни спорното място да е било част от имота на ответниците и да е било придадено по регулация към имота на дружеството, поради което въпрос за трансформиране на регулационните граници в имотни изобщо не е стоял за разрешаване. Затова формалното позоваване на тази практика не обосновава наличие на основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Цитират се и част от мотивите към т.3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, в които е прието, че за уважаване на негаторния иск по чл. 109 ЗС е необходимо да бъде установена неоснователността на действията на ответника и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в пълен обем, както и че по всяко дело съдът следва да извърши преценка дали неоснователните действия и бездействия на ответника създават пречки за ищеца и дали тези пречки са по- големи от обикновените. Не е обосновано по какъв начин обжалваното въззивно решение влиза в противоречие с посочената задължителна съдебна практика. Установено е, че бетонната ограда, чието премахване по реда на чл. 109 ЗС е постановено с обжалваното решение, попада изцяло в урегулирания поземлен имот, собственост на ищцовото дружество. Такова нарушение е посочено в последния абзац на мотивите на т.3 от цитираното тълкувателно решение като примерна практическа хипотеза, при която нарушението по естеството си не оставя съмнение, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Въззивното решение е съобразено с тази практика, което изключва основанието за касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Позоваването на останалите основания по чл. 280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК е формално, без да са посочени конкретни решения на Конституционния съд на Република България и на Съда на Европейския съюз, на които с които обжалваното въззивно решение противоречи.
В обобщение, не са налице сочените от жалбоподателите основания по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед този изход на делото жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал.3 ГПК на „Тонина бад строй” ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 500 лв.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 153 от 23.04.2018 г. по в.гр.д. № 597/2017 г. на Окръжен съд- Пазарджик.
ОСЪЖДА О. М. Х. и Ц. М. Х. да заплатят на „Тонина бад строй” ЕООД разноски по делото пред ВКС в размер на 500 / петстотин/ лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: