О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
София, 09.04.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 25 февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3694 /2019 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Т. Т., С. Т. Т., С. И. И., Г. Х. И., М. Г. Т., Й. Р. А., Р. А. П., И. М. А., П. Г. Р., Л. А. А., А. С. А., М. С. М., Д. И. О., М. З. Г., Л. М. Г., Г. М. Г., И. С. Х., С. Р. С., В. К. П., Л. Д. А., Б. Д. Н., Т. Ю. П., Е. Ю. П., В. М. С., М. Д. К., С. К. Й., К. С. Н., С. К. С., В. К. К., Е. С. К.-Д., К. М. К., В. О. З., С. В. З., З. В. Н., Т. А. И., А. Д. И., К. Д. И., И. Ц. В., В. Д. С., В. Я. Й., В. И. Р., В. И. Р., Н. Й. С., Б. Ц. С., С. Ц. С., Ц. Й. Т.-М., М. Й. Т., С. П. К., В. Х. П., Б. Х. Г., Ж. К. П., К. К. П., Г. И. М., М. П. М., В. П. М., Л. К. М., Д. В. Д., Е. Н. Д., А. В. Д., Д. В. Д., Н. В. Д., В. Д. Д., В. К. С., В. К. Ц., С. С. Б., Й. В. И., А. В. К., всички като наследници на общия наследодател С. Й. Ц., чрез адвокат М. Д. и адвокат Г. С. против решение № 2532 от 09.04.2019 г. по гр.д.№ 10784/2009 г. на СГС, с което е потвърдено решение от 19.05.2009 г. по гр.д.№ 12298/2006 г. на РС-София. С последното са отхвърлени активно и пасивно съединените искове по чл. 97, ал.1 ГПК и по чл. 108 ЗС, предявени от тах против Столична община, „КИС ИНТЕРНЕЙШЪНЪЛ” АД и ДЖЕЙ ВИ ДРИЙМС” ЕООД да се признае за установено по отношение на тримата ответници, че ищците са собственици на основание реституция по ЗСПЗЗ на поземлен имот № …. , кад л. …. по действащият кадастрален / помощен/ план на [населено място], „М. предградие-Л.-Главен център с площ 10 353 кв.м. при съседи ул. „Ф. път, бул.”Д. Н., имот …. и имот …. и за осъждане на Столична Община и ДЖЕЙ ВИ ДРИЙМС” ЕООД да отстъпят владението върху същия имот.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 10, ал.7 и чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал.5 и 6 и чл. 13а ППЗСПЗЗ относно спецификата при възстановяване правото на собственост на имот с решение по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, който към настоящия момент попада в урбанизирана територия. Навежда се и оплакване за необоснованост на извода, че собствеността на ищците не е възстановена.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК, касаторите навеждат основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК, като твърдят противоречие на въззивното решение със съдебната практика по въпроса за действието на решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, и момента, в който настъпва реституционният ефект при постановяване на такова решение, с което е уважена жалбата и легитимира ли това решение жалбоподателите като собственици. При условията на евентуалност те заявяват основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК – ако съдът приеме, че по въпроса има противоречива съдебна практика, молят да се направи искане за образуване на тълкувателно решение по въпроса: дали след постановяване на съдебно решение по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ следва да се издаде решение на ПК, респективно ОСЗГ, когато имота попада в урбанизираната територия, за да настъпи реституционния ефект.
Ответникът по касация ДЖЕЙ ВИ ДРИЙМС” ЕООД оспорва допускането до касация, тъй като не са формулирани правни въпроси, не са обосновани наведените основания по чл. 280 ГПК, а представените решения отразяват специфичната обстановка по конкретно дело и не отговарят на посочените въпроси. Счита, че по въпроса за настъпване на реституционния ефект на решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ е постановена богата съдебна практика и не се налага отнасяне на въпроса до ОСГК на ВКС.
Другите двама ответници Столична община и „КИС ИНТЕРНЕЙШЪНЪЛ” АД не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Пред РС и СГС производството е разгледано по отменения ГПК.
От данните по делото се установява следното: Ищците са наследници на С. Й. Ц., починал на 25.06.1936 г. С решение от 10.05.2002 г. по дело № 1345/1993 г. на СРС, постановено на основание чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ е отменено решение № 70/24.02.1993 г. на ПК –Люлин и вместо това на наследници на С. Й. Ц. е възстановено правото на собственост върху ливада с площ 10 дка в м. „Ф.-София”, м. Л., която сега попада в строителните граници на [населено място],[жк]и по изготвения комбиниран план се индивидуализира като имот …. с площ 10 353 кв.м. По това дело е наложена възбрана на имота, описан по същия начин, вписана на 12.07.2001 г.. Правото на собственост на общия наследодател върху заявения за възстановяване имот е доказано със записване в два емлячни регистъра на името на общия наследодател и на съпругата му като ливада от 10 дка в м. „Л.”, но без граници. Идентифицирането на имота е станало с анкетиране и ортофотопланове и имота е отразен в помощен комбиниран план, играещ функциите на план по чл. 13а ППЗСПЗЗ, обявен в ДВ бр. 63/2000 г. Имота е описан в к.л. …. на името на наследници на С. Й. Ц..
Имотът, предмет на решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ попада в урбанизираната територия в очертанията на парцел ІІ от кв. 10 по плана на [населено място], „Л.-център”, който е с площ 6 000 кв.м.. Има данни, че е актуван с АЧОС № 5308/02.12.1999 г., но не е установено на какво основание. С договор от 11.06.2001 г. е учредено от Общината право на строеж на „Хранков Енд Пар” ООД за изграждане на плувно развлекателен комплекс с площ 6 000 кв.м. в пар.ел …., кв….. по плана на Л.-Център”. Договорът е вписан на 28.03.2003 г. Наименованието на дружеството-суперфициар е променяно няколко пъти, като последно е било „КИС ИНТЕРНЕЙШЪНЪЛ” АД. На 01.04.2003 г. „КИС ИНТЕРНЕЙШЪНЪЛ” АД продава на ДЖЕЙ ВИ ДРИЙМС” ЕООД незавършен плувно развлекателен комплекс в п…., кв. …. по плана на Л.-Център състоящ се от водни площи, зелени площи, алеи, сграда за съблекални и санитарни помещения и две заведения за хранене. СТЕ, прието от РС е установила идентичност между имота, възстановен с решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ и имота, върху който е учредено право на строеж и е реализирано строителството. Прието е за безспорно, че имота се ползва от дружеството-купувач. СТЕ е установила, че оградения имот на басейна е с площ 6990 кв.м. и съвпада с имота, за който претендират ищците.
Тъй като ответникът ДЖЕЙ ВИ ДРИЙМС” ЕООД е заявило възражение за упражняване право на задържане до изплащане на подобренията в имота, е установено, че строително-монтажните работи, извършени от него в имота са на стойност 1 911 307 лв., а увеличената стойност на имота в резултат на извършването им е 4 293 568 лв.
Пред СГС е установено от представените заповеди и скици и единична и две тройни СТЕ, че е започнала процедура за отстраняване на непълнота в кадастралната карта /КК/ през 2012 г. въз основа на решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ и изготвен проект от правоспособно лице по инициатива на ищците, по която първоначално е постановен отказ, който е обжалван пред административния съд. Със заповед № КД-22-641 от 24.04.2013 г. е одобрено изменение на КК, като са заснети ПИ …. и ПИ …., които са записани на С. Й. Ц. въз основа на решението на СРС по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ. /л. 399-400, т.1 от делото на СГС. За новозаснетите имоти е издадена скица от АГКК № 35915 от 19.06.2013 г. / л. 401, т.1 от делото на СГС. Експертизите са установили, че имот …. е с площ 8314 кв.м., в който попада комплекса за развлечение с басейн с площ 6990 кв.м., и ПИ …., с площ 284 кв.м., който се ползва за паркинг. Частта, която е идентична между имот 756 по помощния план и имот … …. е имот …., оградена с ограда съвпада с площ 6990 кв.м. по т. 1-2-9-10-А-Б-1. /виж скицата на л. 743, т.2 от делото на СГС, изготвена от последната тройна СТЕ./
При тази фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че с постановяване на решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ не настъпва реституционния ефект, че тези решения обвързват само страните по този спор, т.е. жалбоподателя и административния орган, но не обвързват третите лица и правоприемниците им. Въззивният съд е формирал извод, че в производството по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ съдът не действа като правораздавателен орган, а като съдебна администрация, която встъпва като орган на земеделска реституция, поради което решенията по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ нямат реституционно действие. Такова действие има само решението по чл. 18ж ППЗСПЗЗ, в което се описва имота, който се реституира с границите си сега и ограниченията на правото на собственост, като към решението се прилага скица, а за имотите от урбанизираната територия се прилага и скица от техническата служба, придружена с удостоверение за правото на собственост и има сила на констативен нот. акт, освен в случаите на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ. Тъй като по делото не било представено следващо решение на ПК след решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, съдът е приел, че ищците не се легитимират като собственици.
Касаторите твърдят противоречие на въззивното решение по въпроса за действието на решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, и момента, в който настъпва реституционния ефект при постановяване на такова решение. Легитимира ли такова решение с което е уважена жалбата заявителите като собственици, или е необходимо издаване на решение на поземлената комисия, респективно ОСЗ. Представят решения на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК и по отменения ГПК, както следва:. С Р № 142/05.08.2011г. по гр.д.№ 151/2010 г. на ВКС, І гр.о., постановено по чл. 290 ГПК е прието, че решението на съда по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ замества това на административния орган за възстановяването на собствеността в съществуващи реални граници. В този смисъл са и мотивите в Р № 602 от 29.11.2013 г. по гр.д.№ 4630/2013 г. на ВКС, І гр.о. С решение № 326 от 24.09.2.10 г. по гр.д.№ 602/2009 г. на ВКС, І гр.о. е прието, че решенията по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ имат същия характер и правна стойност както и решенията на общинската служба по земеделие, в чийто правомощия съдът влиза, когато е сезиран със жалба. Пред съда общинската служба по земеделие и гори участва като административен орган и е обвързана от решението. С Р № 237 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 578/2009 г., I гр. о. е прието, че с решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, съдът се произнася по същество, като посочва и начина на възстановяване. Земеделската земя е индивидуализирана и по този начин фактическият състав на реституцията е завършен. Решението се ползва със силата на присъдено нещо, друг е въпросът за нейните субективни предели и че това решение не обвързва със законна сила неучаствалите лица. Последващото решение на ПК има само констативно значение.
Представени са и решения в същия смисъл, постановени при действието на отменения ГПК. С решение № 372/24.04.2009 г. по гр.д.№ 1493/2008 г. на ВКС, ІV гр.о. е прието, че изводът на възивният съд, че решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ не легитимира позоваващият се на него като собственик е неправилен. Съдът е приел, че решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, постановено по жалба срещу отказ на ПК замества административният акт, тъй като съдът е длъжен да реши спора по същество. След произнасянето на съда, ПК няма правомощие да издава административен акт по същия въпрос, Ефектът на възстановяване настъпва по силата на съдебното решение и ново решение от административния орган, което да постановява същото е напълно безпредметно. В същия смисъл е и решение № 265 от 28.04.2009 г. по гр.д.№ 5248/2007 г. на ВКС, ІV гр.о. като е допълнено, че в производството по постановяване на това решение са изследвани материално правните предпоставки за възстановяване на собствеността. По аргумент от чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, съдът е приел, че решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ е титул за право на собственост.
Решаващият мотиви във въззивното решение, за да се приеме, че предявените обективно и активно субективно съединени искове са неоснователни е в противен смисъл, което обосновава допускането до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2532 от 09.04.2019 г. по гр.д.№ 10784/2009 г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от В. Т. Т., С. Т. Т., С. И. И., Г. Х. И., М. Г. Т., Й. Р. А., Р. А. П., И. М. А., П. Г. Р., Л. А. А., А. С. А., М. С. М., Д. И. О., М. З. Г., Л. М. Г., Г. М. Г., И. С. Х., С. Р. С., В. К. П., Л. Д. А., Б. Д. Н., Т. Ю. П., Е. Ю. П., В. М. С., М. Д. К., С. К. Й., К. С. Н., С. К. С., В. К. К., Е. С. К.-Д., К. М. К., В. О. З., С. В. З., З. В. Н., Т. А. И., А. Д. И., К. Д. И., И. Ц. В., В. Д. С., В. Я. Й., В. И. Р., В. И. Р., Н. Й. С., Б. Ц. С., С. Ц. С., Ц. Й. Т.-М., М. Й. Т., С. П. К., В. Х. П., Б. Х. Г., Ж. К. П., К. К. П., Г. И. М., М. П. М., В. П. М., Л. К. М., Д. В. Д., Е. Н. Д., А. В. Д., Д. В. Д., Н. В. Д., В. Д. Д., В. К. С., В. К. Ц., С. С. Б., Й. В. И., А. В. К., всички като наследници на общия наследодател С. Й. Ц., чрез адвокат М. Д. и адвокат Г. С..
Указва на касаторите да внесат държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 1211,25 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъзе върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: