О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
София, 09.11.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 743 /2018 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. К. С., И. С. Д., Ц. Б. Г. и Р. К. Ф. против решение № 7167 от 26.10.2017 г. по гр.д.№ 9890/2016 г. на СГС, с което е отменено решение от 29.01.2015 г. по гр.д.№ 57290/2012 г. на СРС, в частта, с която е допусната съдебна делба между касаторите и Г. С. Г., М. Г. Е.-К., А. С. Л., Р. Н. К. и В. Н. К. на стопанска постройка с площ 15,50 кв.м., а по скица с площ 17 кв.м.с предназначение друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, съставляваща имот с идентификатор 11394.1796.355.4 и вместо това е отхвърлен иска за делба.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Конкретното оплакване е свързано с необоснованост на извода за придобиване по давност на стопанската постройка от съделителя Г. Г..
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани следните два правни въпроса: 1.При наличие на съсобствен недвижим имот може ли един от съсобствениците да стане изключителен собственик на имота при явно оспорване на владението му от останалите съсобственици. 2. при постановяване на решението си, съдът следва ли да обсъди всички събрани по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, както и да посочи кои от тях кредитира и защо. Касаторите твърдят противоречие на възивното решение по посочените въпроси с решение № 8/23.01.2012 г. по гр.д.№ 138/2011г. на І гр.о. на ВКС и решение № 266/29.06.2011 г. по гр.д.№ 1058/2010г. на ВКС І гр.о.
Ответникът по касация Г. Г. оспорва жалбата и моли да не се допуска касационен контрол на въззивното решение, тъй като не са налице твърдяните основания за допускане.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Касаторката В. С. е предявила иск за делба само на едноетажна къща от 36 кв.м. и стопанска постройка с идентификатор 11394.1796.355.4, построени в дворно место с идентификатор 11394.1796.355 площ 744 кв.м., находящо се в [населено място], кв. В.. Ответникът Г. С. Г. е направил възражение за придобивна давност, като е посочил, че той е изградил сградата в съсобственото дворно место през 1986 г. и от тогава само той я е ползвал.
РС е допуснал делба и на двете постройки, като е приел, че са съсобствени.
Въззивният съд е отменил решението само в частта за стопанската постройка и е отхвърлил иска за делба по отношение на нея. За да постанови това решение е съобразил следното: Страните са наследници на по-общия наследодател Г. С. Г., починал 09.02.1977 г. и на неговия единствен наследник С. Г. С., починал на 05.11.1992г. Дворното место е принадлежало на по-общия наследодател Г. С., който го е придобил с н.а. № 103,т.24/1920 г. и разделителен протокол 1946 г., по дял І т. 10. С н.а. № 129 от 21.10.1992г. С. Г. С. дарява на сина си ѕ ид.ч. от дворното место и едноетажна масивна сграда. Стопанската постройка не е предмет на разпореждане. Дарението е намалено за възстановяване на запазената част и е предмет на иск за делба по друго дело. За стопанската сграда е проведена процедура за признаване, статут на търпим строеж по молба на Г. Г.. В подадената декларация от него във връзка с тази процедура през 2006 г. е декларирал, че стопанската постройка е изградена от него през 1986 г. Първоначално е отказано издаване на удостоверение по пар. 16 ЗУТ, но след обжалване на отказа е издадено удостоверение от 27.08.2010г. по молба на Г. С. Г.. С н.а. № 145, т.1/ 21.12.2011 г. Г. С. е признат за собственик по давност на стопанската постройка. Касаторката В. К. С. е оспорила този нот. акт. Разпитаните свидетели С. и И. са дали показания, че сградата е строена от Г. през 1986 г., само той я е ползва от тогава, като гледа в нея кокошки и зайци. Свидетелят П. единствен дава показания, че от друг наследник – К. / баща на ищцата/ знае, че той я е строил, от след 2000 г. ходел рядко в имота – 2-3 пъти годишно. Свидетелят А. знае, че стопанската постройка я строил К., но я обсебил Г. и той я ползвал. Пред въззивната инстанция, съдеителката А. Л., която е прехвърлила наследствената си част от дворното место на ищцата, е взела становище по иска, като твърди, че стопанската сграда е строена от брат й Г..
При тези доказателства, въззивният съд е приел, че изводите на нотариуса в нотариалният акт, издаден въз основа на обстоятелствена проверка се подкрепя от събраните гласни и писмени доказателства и не се опровергава другите доказателства по делото.
Първият въпрос – „при наличие на съсобствен недвижим имот може ли един от съсобствениците да стане изключителен собственик на имота при явно оспорване на владението му от останалите съсобственици” не кореспондира на доказателствата и не обуславя различен извод от формирания от въззивната инстанция. От доказателствата по делото не се установява да е прекъснато владението на Г. Г. по смисъла на чл. 81 ЗС или да е прекъснато течението на придобивната давност на някое от основанията по ч. 116 ЗЗД. С Решение Nо 26 от 10.02.2009 година по гр.д. Nо 5911/2007 г. на ВКС-V отд. се приема, че „владението се прекъсва само ако то бъде изгубено за повече от 6 месеца” т.е. съответно оспорването на други лица не прекъсва съществуващото владение, оспорващите действия имат последица, само ако е налице хипотеза на чл. 116 б.”б” ЗЗД или оспорващите сами са наложили фактическа власт за повече от 6 м.”. Въззивното решение не противоречи на императивна правна норма, уреждаща давността и на съдебната практика, включително и цитираното от касаторите решение № 8/23.01.2012 г. по гр.д.№ 138/2011г. на І гр.о. на ВКС, Както е посочено в това решение, фактическият състав на придобиването по давност е въпрос на фактическо установяване във всеки конкретен случай. фактическата обстановка, по която е произнесено цитираното от касаторите решение е различна от установената по настоящото дело, поради което по този въпрос не се допуска касационно обжалване.
По вторият въпрос – при постановяване на решението си, съдът следва ли да обсъди всички събрани по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, както и да посочи кои от тях кредитира и защо. Касаторите твърдят противоречие на възивното решение по посочените въпроси с решение № 266/29.06.2011 г. по гр.д.№ 1058/2010г. на ВКС І гр.о., с което е прието, че преценката на доказателствата, ангажирани за установяване на придобивна давност следва да е комплексна. Въззивният съд обаче се е съобразил с доказателствата, обсъдил ги е и постановеният от него акт не противоречи на изискването на ГПК за анализ на доказателствата по отделно и в съвкупност и на трайно установената съдебна практика за комплексна преценка и обсъждане на всички доводи на страните. Затова и по този въпрос не се допуска касационно обжалване.
Ответникът по касация претендира деловодни разноски за настоящото производство. Предвид изхода от него и представеният договор за правна помощ, удостоверяващ изплащане на договорената сума в размер на 550 лв., жалбоподателите следва да бъдат осъдени да му заплатят тази сума на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7167 от 26.10.2017 г. по гр.д.№ 9890/2016 г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от В. К. С., И. С. Д., Ц. Б. Г. и Р. К. Ф..
Осъжда В. К. С., И. С. Д., Ц. Б. Г. и Р. К. Ф. да платят на Г. С. Г. деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 550 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: