О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
София, 10.10.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 08 октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 3295 /2019 година
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба, подадена от Й. И. Б. в качеството му на ЕТ-БАР-ЛЕВ-ЙОРДАН БАРЛЕВ”, ЕИК 103081229 срещу определение № 51/08.01.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 2691/2018 г. на Варненски окръжен съд. След подаване на частната касационна жалба поради сключен договор за продажба на предприятието на ЕТ и вписване на промяната в търговския регистър, на негово място е конституиран „Бар-Лев 80” ЕООД, ЕИК 202779569. Правоприемникът поддържа частната касационна жалба.
С потвърденото решение с характер на определение в тази част, постановено по гр.д.№ 12612/2016 г. на Варненски РС е прекратено производството по предявения положителен установителен иск, предявен от Й. И. Б., действащ в качеството му на ЕТ”Бар-лев-Й. Б.”, чийто правоприемник сега е „Бар-Лев 80” ЕООД за признаване за установено по отношение на Г. Т. Л. и Й. Г. Л., че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор …. с площ 1327 кв.м. в землището на област В., [населено място], [община] с граници: имоти …., …. и …., образуван от бивш имот …. с площ 18691 кв.м. в същото землището м. „Х.” и ищецът е осъден да заплати деловодни разноски в размер на 600 лв.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилност поради нарушение на материални закон и процесуалните правила, тъй като съдът не е обсъдил приложението на нормата на чл. 53 ППЗСПЗЗ, не се е произнесъл по доводите на ищеца във връзка с изготвените актове за частна държавна и частна общинска собственост и противоречивите становища на ответниците в производството. Основният довод е, че решението, за което се приема, че е формирало сила на пресъдено нещо по настоящия спор е постановено преди още Й. Б. да стане собственик и поради това били неотносими към спора. Ответниците придобили имота след като жалбоподателя подал заявление за закупуване на имота. Не било изяснено как ответниците са придобили имота и защо той е бил ответник по приключилото дело, а не „Земеделието”. Не било съобразено, че със сила на пресъдено нещо се преклудира възможността да се предяви иск на същото основание, а непредявените основания не се преклудират. Сега искът, предявен от него бил на основание придобивна давност и незаконосъобразността на актовете, чрез които ответниците са придобили правото си на собственост. Основанието давност не било предявено по нито едно дело.
В изложението към частната жалба се твърди противоречие на въззивното определение със съдебната практика, според която „непредявените основания или притезания не се преклудират със силата на пресъдено нещо, с която е бил отхвърлен предявеният иск, тя не пречи да се предяви нов иск на ново основание или относно друго от конкуриращите притезания.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
За да потвърди определението на РС, въззивната инстанция е констатирала следното:
Й. И. Б. в качеството му на ЕТ-БАР-ЛЕВ-ЙОРДАН БАРЛЕВ”, ЕИК 103081229 твърди в исковата молба, че е собственик на бивш имот 138 с площ 18691 кв.м. в землището на [населено място], м. „Х.”, който е бил стопански двор на бивши ТКЗСТ-а, след като е купил сградите от ликнидациония съвет. Целия имот 138 от 18 691 кв.м. е бил разделен на четири имота с последни цифри ….,…., …. и нов …. Той е насочил исковете си за собственост срещу различни ответници за различните имоти, като за имот 503, положителният установителен иск е насочен против Г. Т. Л. и съпругът й Й. Г. Л.. В исковата молба и уточнителните молби към нея се твърди, че за този имот са издадени актове за държавна собственост с различно съдържание. Ответниците по този иск са направили възражение за недопустимост на предявения против тях иск поради формирана сила на пресъдено нещо между страните по него. С отговорът на исковата молба е представено влязло в сила решение № 891 от 26.04.2012г. по гр. д. № 1642/11 г.на Варненския окръжен съд и потвърденото с него решение № 2383 от 30.05.2011г. по гр.д. 5439/07г. на Варненския районен съд. С тези решения, съдът се е произнесъл по два иска: 1.отрицателният установителен иск, предявен от ищецът по настоящото дело ЕТ „Бар-Лев-Йордан Барлев” срещу К. Г. Л. да се признае за установено, че Л. не е собственик на имот …. и 2. насрещният иск по чл. 108 ЗС, предявен от К. Г. Л. против ЕТ „Бар-Лев-Йордан Барлев” и В. К. Б. за същия имот – 58445.213.503. Първият отрицателен установителен иск е отхвърлен. Насрещният ревандикационен иск обаче е уважен – ищецът ЕТ „Бар-Лев-Йордан” е осъден да предаде владението на процесния имот № …… на К. и В. Л.. Решението е влязло в сила на 26.04.2012 г. След влизане в сила на решението, К. Г. Л. и В. Л. продават на ответницата по настоящото дело Г. Т. Л. същия имот с н.а. № …. г. на нотариус К.. Към този момент купувачката е била в гр. брак с ответника И. Г. Л..
При тези данни и доказателства, съдът е приел, че с влязлото в сила решение е формирана сила на пресъдено нещо относно принадлежността на правото на собственост между страните върху имот № …. Ищецът се позовава на придобивна давност, текла от 2001 г., но това придобивно основание е отречено за него с влязлото в сила решение, с което е уважен ревандикациония иск срещу него, предявен като насрещен. Ответниците по настоящото дело са частни правоприемници, придобили права след приключване на предходното производство по иска по чл. 108 ЗС и те са обвързани и се ползват от силата на пресъдено нещо, формирана по него. В приключилото производство по предявеният насрещен иск по чл. 108 ЗС, ответникът по него ЕТ „Бар-Лев-Йордан” е следвало да изчерпа всичките си основания и възражения, на които счита, че е придобил правото на собственост, като и не предявените се преклудират. С предявяването на ревандикационния иск против него е прекъснато и течението на придобивната давност, ако е започнала да тече от 2001 г. По изложените съображения не може в следващ процес отново да се преразглежда въпроса за придобиване по давност в резултат на владение, установено преди приключване на съдебното дирене по приключилото производство по чл. 108 ЗС.
Обжалваното определение е съобразено със съдебната практика по приложението на чл. 298 и чл. 299 ГПК. Тя е непротиворечива относно това, че влязлото в сила решение е задължително за страните и техните универсални и частни правопршиемници, придобили права след предявяване на иска, включително и след влизане в сила на постановеното решение. / чл. 298, ал.2 ГПК./ Спор, разрешен с влязло в сила решение не може да се пререшава освен ако не е основан на нови факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в последната инстанция по същество, т.е. въззивната. За да е основателен отвод за присъдено нещо следва да е налице пълен идентитет между страните и предмета на иска по приключилото дело, по което е постановено влязло в сила решение и предявения нов иск, като се съобразяват и субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо. В конкретния случая влязлото в сила решение, с което е уважен предявеният насрещен иск по чл. 108 ЗС от К. Г. Л. против ЕТ „Бар-Лев-Йордан Барлев” и В. К. Б. е формирал сила на пресъдено нещо, че собственик на имот № 58445.213.503 е Л.. Силата на пресъдено нещо по това решение ползва и частните правоприемници на Л. – ответниците по сега предявеният иск. Този спор не може да се пререшава. Й. И. Б. в качеството му на ЕТ-БАР-ЛЕВ-ЙОРДАН БАРЛЕВ” и правоприемника „Бар-Лев 80” ЕООД, купил търговското предприятие на ЕТ също са обвързани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Като ответник по насрещния иск, ЕТ е следвало да изчерпа всичките си възражения, включително и това за придобиване по давност от 2001 г. независимо дали това възражение е било предявено или не. Затова сега изложеното в исковата молба твърдение е преклудирано с влязлото в сила решение.
Неприложима е съдебната практика, на която се позовава частният жалбоподател, че непредявените основание на правото на собственост не се преклудират. Тази практика се отнася само когато един и същ ищец е предявил искове на различни основания. В случая ЕТ е бил ответник по иск по чл. 108 ЗС и по него е следвало да изчерпа и възражението си за придобивна давност. По настоящото производство ищецът не се позовава на нови факти и период на придобивна давност, която да е изтекла след формиране силата на пресъдено нещо по приключилия спор по чл. 108 ЗС. Твърденията за незаконосъобразност на актовете за държавна собственост са ирелевантни по спора за собственост, тъй като актовете за държавна и общинска собственост не създават, а само констатират такива права и подлежат на актуализация.
Тъй като въззивното определение е съобразено със съдебната практика на ВКС, а поставеният въпрос не кореспондира на фактите по делото, не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № определение № 51/08.01.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 2691/2018 г. на Варненски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: