О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София, 06.02.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 21 януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3137 /2019 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. М. Ю., малолетен, действащ чрез законите си представители М. Б. Ю. и Ц. Т. Ю. против решение № 190 от 29.05.2019 г. по гр.д.№ 245/2019 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1337 от 16.11.2018 г. по гр.д.№ 3569/2017 г. на РС-Пазарджик. С последното е признато за установено по отношение на касатора, че ищцата Д. С. Б. е собственик на 1/2 ид.ч. от сграда с идентификатор …. с площ 26 кв.м. с предназначение хангар, депо, гараж.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 79 ЗС, във връзка с чл. 21 СК, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в не обсъждане на събраните доказателства и за необоснованост на извода, че праводателят на касатора не е придобил по давност целия процесен гараж.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са формулирани три въпроса, по отношение на които се твърдят основанията по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК, а е наведено и основанието по чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК.
Ответниците по касация оспорва жалбата и доводите в нея. Моли да не се допуска касационно обжалване, тъй като фактите по делото са установени, обсъдени от съда и обосновават постановения с решението резултат.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено, че ищцата и бащата на ответника са бивши съпрузи, чийто граждански брак е сключен 1990 г. и е прекратен с развод на 18.10.2006 г. С н.а. № …. г. те са купили 1/2 ид.ч. от жилищна сграда, посторена в държавно дворно място с пристройка към нея. Според уточненията от ответника, в периода 1995-1996 г. са построили в дворното място гараж от 15 кв.м. През 1998 г. М. Б. е декралилар по ЗМДТ процесния гараж като съсобствен със съпругата му. През същата година семейството заминава на САЩ, където живее до 2006 г. След развода, М. Б. се е връщал и пак е заминавал за САЩ през различни периоди от време. На 24.03.2008 г. ищцата Д. Б. прехвърля на сина от брака й с М. Б. притежаваната от нея ид.ч. 1/2 ид.ч. след прекратяване на СИО 1/2 ид.ч. от къщата купена през 1992 г. Процесният гараж не е предмет на сделката. На същата дата и М. Б. прехвърля на сина им от брака Б. М. своята 1/2 ид.ч. от съсобствен апартамент. След тези две сделки, процесният гараж остава съсобствен между бившите съпрузи. С н.а. № ….г. М. Б. е признат за собственик на гаража на основание давностно владение и на 11.05.2017 г. дарява този гараж да сина си от втория брак – ответника М. М. Ю.. Със строително разрешение от 08.09.2017 г. е разширен и преустроен гаража в авторемонтна работилница с канал за коли и за диагностика. Преустроеният обект е приет в експлоатазия на 21.10.2017 г. За периода от 01.12.2016 г. до 30.06.2017 г. М. Б. е превел на сина си Б. М. шест вноски от по 300 лв., за пет от които като основание за плащането е посочено наем и за една кредит, но те не могат да се свържат с гаража до колкото са направени в период частично след издаване на нот. акт по обстоятелствена проверка. Искът по настоящото дело е предявен на 08.09.2017 г.
РС е уважил иска, като е приел, че бившият съпруг не е придобил по давност частта на ищцата от гаража, останал съсобствен след прекратяване на брака, поради което и праводателят на ответника не е могъл да му прехвърли целия гараж.
Въззивният съд е споделил този извод. Подробно е възпроизвел доказателствата, събрани по делото и становищата на страните. Приел е, че след като М. Б. е декларирал гаража като съсобствен със ищцата н негова тежест е да докаже, че е настъпила промяна в субективното му намерение, която промяна е следвало да доведе до знанието на ищцата. Установеното скрито владение е без значение ако не е доведено до знанието на ищцата, която е известен съсобственик, защото тя няма как да разбере дали вещта се ползва като съсобствена или е установено намерение за своене. Затова е прието, че ищцата не е изгубила правото си на собственост, поради което предявеният иск е приет за основателен и доказан.
Първият въпрос е за задължението на съда да обсъди всички относими към спора доказателства, събрани по делото и да се произнесе по защитните доводи на въззивника във въззивната жалба. Това задължение на въззивният съд безпротиворечиво се възприема от съдебната практика. В случая жалбоподателят свързва този въпрос с това, че не е анализирана декларацията по ЗМДТ, подадена от М. Б. през 1998 г., като твърди, че декларираната постройка от 15 кв.м. била различна от процесната от 26 кв.м. Видно от декларацията обаче, в нея изрично постройката е посочена като гараж в таблица 3, построен 1996 г. Това, че тази постройка е пристроена и площта е увеличена се установява от свидетелските показания, които съдът подробно е описал. Това, че към гаража е направено „удължение” е твърдение и на М. М. във въззивната жалба. В хода на производството пред РС, ответникът е уточнил отговорът си на исковата молба като е посочил, че годините на построяване на гаража са 1995-1996 г. Или в обобщение не е налице не обсъждане на доказателства и защитни доводи на въззивника, поради което въззивното решение не е постановено в противоречие със съдебната практика по първия поставен въпрос.
Следващият въпрос е свързан със задължението на съда да обсъди свидетелските показания, събрани по делото и с неточната им интерпретация. Твърди се формиране на неправилни изводи от свидетелските показания и е зададен въпроса това съставлява ли нарушение на материалния закон. Този въпрос се свързва с твърдението, че от построяване на гаража, той се ползвал за авторемонтна работилница от праводателя на ответника, след това бившият съпруг паркирал колата си в него, а сега работел в него. За периода до прекратяване на брака придобивна давност между съпрузите не тече – чл. 115, б. „в” ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС, а периода след прекратяване на брака, съдът е приел, че събраните доказателства не установяват че М. Б. е променил основанието на което ползва имота и че не е демонстрирал намерение за своене частта на бившата си съпруга от съсобствения гараж десет години преди предявяване на иска. Относно упражняване на фактическа власт върху гаража от праводателя на ответника, съдът е възприел свидетелските показания. От тях обаче не е извел извод за промяна и демонстриране на намерение за своене пред ищцата в продължание на десет години. Дали тези изводи са правилни и дали противоречат на материалния закон са конкретни въпроси, касаещи фактите по делото, а не правни. Затова не може да се направи заключение, че по вторият въпрос, касаещ конкретни факти и фактически изводи на съда решението е постановено в противоречие със съдебната практика.
Третия въпрос е свързан с придобиване на недвижим имот по давност от съпрузи. С ПП-8-80 се приема, че придобитите имоти по давност от съпрузите са СИО. Разяснено е, че това е така дори когато единия от съпрузите е започнал да владее по-късно. Достатъчно е давността да е изтекла по време на брака. В конкретният случай обжалваното решение не е постановено в противоречие с тази съдебна практика, тъй като гаражът е построен през 1996 г. според уточнението на самия ответник, а бившият съпруг се е позовал на давностно владение, изтекло след прекратяване на брака. Неприложимо към настоящия спор е посоченото от касатора Р № 336/05.07.2010 г. по гр.д.№ 699/2009 г. на ВКС, ІІ гр.о., с което се приема, че ако недвижим имот принадлежи частично и на трето лице, съпрузите могат да придобият само частта на третото лице, но поради това, че между тях давност не тече, съпругът не може да придобие по давност частта, придобита по наследство от другия съпруг. Така в режим на съпружеска имуществена общност става само частта на третото лице, която съпрузите владеят. Тази съдебна практика е неприложима към настоящия казус, тъй като праводателят на ответника не е твърдял да притежава част от гаража на лично основание преди прекратяване на брака, а след прекратяването му се е позовал на придобивна давност за целия гараж. От непротиворечивите твърдения на страните, гаражът е изграден първоначално през 1995-1996 г. – десет години преди прекратяване на брака. Предвид изложеното и по този въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
Тъй като по първия и третия въпрос е налице съдебна практика, която не се нуждае от промяна, не се допуска касационно обжалване по тзи въпроси и на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Втория въпрос – относно изводите на съда от събраните доказателства по настоящото дело, е конкретен, фактически, а не правен и по отношение на него също не е налице това основание.
Основанието по чл. 280, ал.2 ГПК не е обосновано, а формалното му посочване в изложението не доказва необходимост от допускане до касация поради очевидна неправилност. Само за пълнота съдът отбелязва, че това основание е налице когато обжалваното решение страда от особено тежка форма на неправилност в една от трите й форми, която може да се установи без да се извършва същинския касационен контрол. Такива са случаите, когато е нарушен правен принцип, провъзгласен в Конституцията, не е приложена относима към спора императивна правна норма, или закона е приложен в обратен смисъл. Такива нарушения не се твърдят от касатора, а не се и установяват и от касационната инстанция. Поради това и на основание очевидна непрадвилност на решението не се допуска касационно обжалване. Съобразно този резултат, на ответницата по касация следва да се присъди притендираното от нея адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 800 лв., доказано с договорът за правна помощ.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 190 от 29.05.2019 г. по гр.д.№ 245/2019 г. на Пазарджишки окръжен съд по касационна жалба, подадена от М. М. Ю., малолетен, действащ чрез законите си представители М. Б. Ю. и Ц. Т. Ю..
Осъжда М. М. Ю., малолетен, действащ чрез законите си представители М. Б. Ю. и Ц. Т. Ю. да платят на Д. С. Б. деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 800 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: