О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
София, 07.02.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 06 февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 213/ 2020 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Община Плевен против определение № 526 от 23.12.2019 г. по гр.д.№ 2765/2019 г. на ВКС, ІІ гр.о., с което е оставена без разглеждане, подадената от нея касационната жалба вх. № 6039/23.05.2019 г. против въззивно решение № 161 от 19.04.2019 год., по гр.в.д. № 151/2019 година на ОС – Плевен, като процесуално недопустима.
В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на определението поради нарушение на процесуалните правила. Конкретното оплакване е свързано с това, че съдът е приел, че решението е постановено по обективно съединени искове за всяка от двете машини за кафе, а следвало да се приеме, че се касае за един иск по чл. 108 ЗС, чиято цена е спора от пазарната стойност на всяка от машините, тъй като двете машини не са индивидуализирани в исковата молба.
Ответникът по частната жалба „Кафе Поинт” ООД не взема становище.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против определение, което подлежи на обжалване, съгласно чл. 274, ал.2 изр.2 ГПК, поради което съдът я преценява като допустима.
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 84 от 17.01.2019 година постановено по гр.д. № 6774/2018 година на РС – Плевен, с което на основание чл. 108 ЗС е признато за установено по иска на Д. М. П. като Управител на „Кафе Поинт“ ООД срещу Община Плевен, че търговското дружество е собственик на два употребявани кафе автомата марка „З. Астро“ със серийни номера 84500231 и 45000065 и е осъдил Общината да предаде владението им на търговското дружество. Прието е, че правото на собственост е установено с писмени доказателства – фактура за закупуване и опис към нея на двата апарата, а съставените актове в административно-наказателното производство по чл. 56 ЗУТ не са „правно основание“ по смисъла на чл. 108 ЗС, на което общината да ги държи.
За да постанови обжалваното определение, с което касационната жалба против въззивното решение е оставена без разглеждане, съдът е приел, че касационната жалба е недопустима на основание чл. 280, ал.3 т.1 ГПК, тъй като всяка от двете движими вещи е с цена под 5000 лв. Изключението в този текст относно недопустимост на касационно обжалване се отнася само за искове за собственост и други вещни права за недвижими имоти.
Определението е правилно.
Предмет на иска са две движими вещи – употребявани кафе автомати, закупени с фактура № …./25.05.2013 г. Видно от фактурата, единичната цена на всеки от двата апарата е 2583,33 лв. Съгласно чл. 210, ал.1 ГПК ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство. Всеки от съединените искове обаче се индивидуализира със страни и предмет. При първоначалното обективно съединяване на искове страните са идентични, но предмета на всеки от тях е различен. Той се индивидуализира и/или с различни обстоятелства и/ или с различно искане. В случая правото на собственост върху всяка от двете машини е различно право, респективно и искането за всяка от тях е различно. Всяка от машините съставлява различен защитаван интерес и съгласно чл. 72, ал.2 ГПК, минимална държавна такса се дължи за всеки от тях.. За определяне цената на всеки от предявените обективно съединени искове е без значение дали те са индивидуализирани в исковата молба или в хода на процеса. Това има отношение само към редовността на исковата молба, чийто нередовности могат да бъдат изправени и в хода на производството, като тя се счита редовна от предявяването, но това е без значение за определяне на предявените искове като обективно съединени.
Аргумент в подкрепа на това, че цената на обективно съединените искове не е сбора от цената на всеки от тях, е и обстоятелството, че за всяка от движимите вещи решението може да бъде различно. В този случай легитимирана да обжалва това решение би била само страната, против която е постановена неблагоприятната част от решение, а цената на материалния интерес, който защитава би бил само цената на движимата вещ, предмет на съответната част от решението.
Предвид изложеното, като е приел, че касационната жалба против въззивно решение, с което е уважен иск за собственост за две движими вещи с пазарна ценя на всяка от по 2583,33 лв., е недопустима, съдът е постановил правилно определение. То е съобразено с процесуалните правила на чл. 280, ал.3 т.1 ГПК във вр. с чл. 210, ал.1 ГПК, поради което частната жалба е неоснователна. Предвид недопустимостта на касационната жалба са без значение доводите, свързани със селектирането й по чл. 280 ГПК. За да се пристъпи към преценка дали касационната жалба да бъде допусната до касационно обжалване, тя следва да е допустима. По изложените съображения, обжалваното определение, като съобразено с процесуалните правила, следва да се потвърди.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 526 от 23.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 2765/2019 г. на Върховен касационен съд, ІІ гр.о .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: