О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
София, 27.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2650/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № VІ-14 от 18.03.2019 г. по в.гр.д. № 1678/2018 г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено решение № 64 от 13.08.2018 г. по гр.д. № 614/2017 г. на Районен съд – Царево, с което е отхвърлен предявеният от „Кремиковци” АД /в несъстоятелност/, представлявано от синдика Цв. Б., против М. В. И. и М. К. И. отрицателен установителен иск за собственост за установяване в отношенията между страните, че ответниците И. не са собственици на УПИ …. в кв. …. по плана на [населено място], с площ 367 кв.м,съставляващ имот с идентификатор …. по КККР на града, и на УПИ …. в кв. …., с площ 307 кв.м, съставляващ имот с идентификатор …., както и за отмяна по реда на чл. 537, ал.2 ГПК на констативен нотариален акт за собственост № …. г. и на констативен нотариален акт за собственост № …. г.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от „Кремиковци” АД /в несъстоятелност/. В жалбата са изложени доводи за неправилност на същото поради необоснованост и нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че в противоречие със събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че процесните имоти не са част от терена, предоставени на МК- Кремиковци за изграждане на почивна база, както и че не са застроени и не представляват прилежаща площ към изградените върху този терен сгради и съоръжения на почивната станция. Поддържа, че тези изводи се основават на приети по делото заключения на съдебно- технически експертизи, които превратно интерпретират събраните по делото писмени доказателства, съдържащи словесно описание и графично изобразяване на границите на терена на почивната станция, а при изслушването си вещите лица не са дали задоволителен отговор на поставени от жалбоподателя конкретни въпроси. В касационната жалба са изложени подробни доводи защо следва да се приеме, че са били налице пречки по смисъла на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху процесните имоти, както и във връзка с осъществяване на фактическия състав на чл. 17 а ЗППДОбП/ отм./, по силата на който имотите като част от прилежащия терен на почивната станция са преминали в собственост на дружеството.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, във връзка с които са формулирани няколко правни въпроса, както и на основанието по чл. 280, ал.2, изр. 3 ГПК- очевидна неправилност.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация М. К. И. и М. В. И. чрез своя процесуален представител адв. Г. Ф. изразяват становище, че касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с решение от 19.10.1995 г. на ПК- Царево, издадено въз основа на решение № 2237 от 19.10. 1995 г. по гр.д. № 554/1995 г. на Районен съд- Бургас на наследниците на А. В. Н. е възстановено правото на собственост върху нива с площ 0.730 дка в [населено място], м. „А.”, представляваща имот № …. С нотариален акт № …. г. те са продали възстановения имот на В. Т. С. и М. В. И.. След проследяване на кадастралните и регулационни промени с имота след 1996 г. и извършените с него разпоредителни сделки, съдът е приел, че възстановеният по ЗСПЗЗ имот е идентичен с имот с идентификатор …. с площ 307 кв.м, за който е отреден УПИ ….- в кв. …., и имот с идентификатор …. с площ 367 кв.м, за който е отреден УПИ …., за които ответниците се легитимират за собственици на основание договори за покупко- продажба, обективирани в представените по делото нотариален акт № …. г. и нотариален акт № …. г., поправен с нотариален акт № …. г.
С оглед заявеното от ищеца възражение, че правото на собственост на праводателите на ответниците е възстановено в нарушение на изискванията на ЗСПЗЗ, въззивният съд е извършил косвен съдебен контрол за законосъобразност на реституционното решение. По делото е установено и не е било спорно между страните, че с протокол № 18 от 27.09.1960 г. на Бургаския окръжен народен съвет е било отстъпено право на строеж на Металургичен комбинат „Кремиковци” за изграждане на почивна станция с капацитет 300-400 легла. В издаденото от ИК на Селски общински народен съвет- Приморско удостоверение № 1522/1964 г. е посочено, че теренът включва имоти с пл.№ …., ….,….,….,….,….,….,…., …., …., …. и …., съгласно скица № 984/16.09.1964 г. Посочено е също, че тези имоти се предават безвъзмездно на комбината, ведно с част от млада общинска гора в източната част на морския бряг до шосето за м. ”А.” до почивната станция на МНЗ.
Назначените по делото съдебно- технически експертизи са установили, че процесните имоти не са идентични с посочените в удостоверението планоснимачни номера. Твърдението на ищеца, че те са идентични с предоставената на праводателя му за изграждане на почивната станция част от млада общинска гора, е намерено от въззивния съд за неоснователно по съображения, че нито цялата гора, нито предоставената на държавното предприятие част са индивидуализирани с площ и граници. Вещото лице, изготвило основната и допълнителната съдебно- техническа експертиза, приети пред първата инстанция, както и вещите лица от назначената от въззивния съд тройно съдебно- техническа експертиза са посочили, че възстановеният имот попада по плана от 1962 г. върху терен, обозначен със сигнатура за мера с дървета и храсти. По източната му граница преминава съществуващ полски път, а по западната е предвидено изграждане на улица, която понастоящем е изградена. Предвид непосочването на площ и граници на предоставената част от младата общинска гора и липсата на отбелязване на гора в плана от 1962 г. вещите лица са дали заключение, че не може да се установи къде точно попада предоставената за строеж на почивната станция общинска гора и дали процесните имоти са част от нея.
Съдът е приел също, че от събраните по делото доказателства се установява, че изграждането на почивната станция не е засегнало процесните имоти. В тях няма реализирано строителство на сгради, надземна или подземна инфраструктура. Обсъдени са и представените два акта за държавна собственост- № 8078 от 12.06.1968 г. и № 1121 от 17.11.93 г. С първия е актуван за държавен недвижим имот, представляващ масивна железобетонна сграда на един етаж със сутерен- стол и кухня с гаражни клетки към него в [населено място], със застроена площ 791 кв.м, заедно с дворно място с площ 19 619 кв.м от имоти с пл.№ …., …. и ….. С втория акт е актуван за държавна собственост недвижим имот – почивна база, състояща се от масивна стоманобетонна сграда на 14 етажа- блок „А”, масивна стоманобетонна сграда на 14 етажа- блок „б”, и едноетажна масивна сграда на един етаж- кухня със столова, като е посочено, че към почивната база са изградени паркинг, спортна площадка, бунгала за обслужване на персонала, гаражи под столовата и перална на базата, с прилежаща към базата територия от 26 008 кв.м, съгласно протокол № 16 от 10.09.1993 г. на ЕСКИТЕ към Община Царево. Въззивният съд е приел, че решението на ЕСКИТЕ е прието две години след приватизация на ищцовото дружество и удостоверява единствено необходимата прилежаща площ на почивната база към момента на изготвянето му, но не доказва правото на собственост на ищеца, нито площта на имота към момента на преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество с държавно имущество.
С оглед на така установените факти съдът е направил извод, че процесните имоти не са част от мероприятие, съставляващо пречка по чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху тях. Същите не са застроени и не представляват прилежащ терен към сграда или съоръжение, поради което възстановяването им не е в нарушение на изискванията на ЗСПЗЗ.
В тази връзка в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба жалбоподателят поставя следните правни въпроси: 1/ В хипотезата на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ към кой момент следва да се установи застрояването на земеделските земи като пречка за реституцията им – към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ; към момента на постановяване на решението на поземлената комисия/ за възстановяване на собствеността/, или към момента на постановяване на съдебното решение по спор за собственост. 2/ Как следва да се установи, че при обособяване по реда на ЗСПЗЗ на самостоятелен обект от недвижим имот той не представлява необходима прилежаща площ към реализирано обществено мероприятие.
По отношение на първия въпрос жалбоподателят твърди наличие на основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като се позовава на практика на ВКС, в която е прието, че нормата на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ е приложима към земеделски земи, включени в границите на урбанизирани територии, ако върху тях към момента на влизане в сила на реституционния закон е било реализирано мероприятие, съобразно смисъла на това понятие според благоустройствените закони – сгради, постройки, съоръжения и др. обекти. Даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос не противоречи на цитираната практика на ВКС, тъй като съдът не е приел, че релевантно за реституцията е по ЗСПЗЗ е наличието или липсата на застрояване в имота към момента на разглеждане на спора за собственост. След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е намерил за недоказано твърдението на ищцовото дружество, че върху терена, предмет на спора за собственост, са били проведени мероприятия, изключващи възможността за възстановяването му по ЗСПЗЗ, и като краен извод е приел, че мероприятието „Почивна база на МК- Кремиковци” е реализирано преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, но не засяга процесните имоти. Доводите, чрез които жалбоподателят обосновава твърдяното противоречие и значението на поставения въпрос за изхода на спора всъщност представляват оплаквания за необоснованост на направените от въззивния съд фактически изводи, но основателността им не може да бъде преценявана в тази фаза на касационното производство. Поради това по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване и по следващия въпрос, касаещ реда за определяне на нормативно необходимата за реализирано обществено мероприятие площ, която не подлежи на възстановяване по аргумент от чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ. Този въпрос е изяснен в съдебната практика в смисъл, че преценката дали са налице пречки по смисъла на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяне на правото на собственост се извършва съобразно конкретно проведеното върху земята мероприятие като комплекс от дейности и необходимата за функциониране на обекта площ към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ. По настоящото дело е установено, че с решение по протокол № 16 от 10.09.1993 г. на ЕСКИТЕ към [община] необходимата за почивната база прилежаща площ е определена в размер на 26 008 кв.м, която се владее от дружеството, като е посочено, че по нормативни изисквания за 1 132 легла се полага площ от 67 920 кв.м., т.е. размерът на нормативно необходимата за обекта площ е определен. Спорните са нейните граници и дали възстановените на праводателите на ответниците имоти попадат в тях. Назначените по делото съдебно- технически експертизи са дали заключение, че при липса на граници на прилежащата площ в решението на ЕСКИТЕ и съставения въз основа на него АДС № 1121/93 г. не може да се определи къде точно се ситуира тази площ. Експертизите са установили, че процесните имоти попадат в урбанизирана територия от 1962 г., но която е урегулирана с ПРЗ, одобрен през 2002 г. През 1970 г. е бил одобрен идейно-застроителен план, предвиждащ неурегулирана зона за отдих, в която не са обособени квартали и парцели, а са предвидени само строителни петна за почивни станции – съществуващи и за бъдещо строителство, разположени в паркова среда с алейна мрежа, без да са посочени граници. По този план почивната база на МК- Кремиковци попада върху строителни петна № 8, 8а и 8Б. Описаните в АДС № 1121/1993 г. две масивни сгради, построени през 1971 г., и сградата кухня- столова, построена през 1966 г., са изградени върху строителни петна № 8А и 8Б, а предвиденото по идейно- застроителния план строителство върху строително петно № 8 не е реализирано. Заключението на тройната съдебно – техническа експертиза не е оспорено от страните. Въз основа на него въззивният съд е приел, че не се установява процесните имоти да попадат в определената като нормативно необходима площ за обслужване на почивната база, т.е. изводът му по този въпрос се основава извършената от него преценка на събраните по делото доказателства, а не на неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са поставени още два правни въпроса: 1/ В хипотезата на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ и предвид постановеното ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д. № 4/2014 г. на ОСГК представляват ли актът за държавна собственост и решението на ЕСКИТЕ доказателства, че процесните имоти са предоставени за стопанисване и управление на страната, която се позовава на този придобивен способ. 2/ В тази хипотеза следва ли да се доказва изричното включване на процесните имоти в капитала на преобразуващото се дружество, или следва да се доказва единствено изключването им с акта на преобразуване.
Така формулирани въпросите са предпоставени от твърдението на жалбоподателя, че спорните имоти попадат в границите на предоставения през 1960 г. на МК- Кремиковци за изграждане на почивната база терен и в границите на прилежащата площ от 26 008 кв.м, необходима за функционирането му, определена през 1993 г. Доколкото въззивният съд е приел, че събраните по делото доказателства не доказват това твърдение, не може да се приеме, че тези въпроси са обусловили изхода на спора, поради което не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване.
Няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал.2, изр. посл. ГПК като очевидно неправилно. За да е очевидно неправилно по смисъла на цитираната разпоредба, решението трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. При проверка на съдържанието на обжалвания съдебен акт настоящият състав не констатира въззивното решение да е засегнато от такива пороци. Преценката доколко анализът на доказателствата е пълен и прецизен, както и дали формираните фактически и правни изводи са обосновани и правилни, е извън обхвата на производството по чл. 288 ГПК.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал.3 ГПК да заплати на М. К. И. и М. В. И. направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция в размер на 500 лв., съобразно направеното за присъждането им искане с отговора на касационната жалба и приложения към него Договор за правна защита и съдействие серия В № 0000076534 от 01.07.2019 г.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № VІ-14 от 18.03.2019 г. по в.гр.д. № 1678/2018 г. на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Кремиковци” АД /в несъстоятелност/, ЕИК 831642523, да заплати на М. К. И. и М. В. И. разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция в размер на 500 / петстотин/ лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: