О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
София, 11.07.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр.д. № 4686/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от адв. А. Т. като пълномощник на Д. А. І ван де В. срещу въззивно решение № 96 от 31.08.2018 г. по в.гр.д. № 98/2018 г. на Окръжен съд- Търговище. С него е потвърдено решение № 246 от 12.01.2018 г. по гр.д. № 236/2017 г. на Районен съд Попово, с което е отхвърлен предявеният от Д. А. І ван де В. против П. Г. М. и П. Ц. Х. иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване по отношение на ответниците, че ищецът Д. А. І ван де В. е собственик на следните недвижими имоти: Поземлен имот с кад. №…. с площ 1 425 кв.м, за който е отреден УПИ … с площ 1 480 кв.м, ведно с построените в него жилищна и стопанска постройка, находящ се в кв. 46 по ПРЗ на [населено място], общ. П.; Поземлен имот с кадастрален №… с площ 1 485 кв.м, за който е отреден УПИ … с площ 1 510 кв.м, незастроен, находящ се в кв. 46 по ПРЗ на [населено място]; УПИ … с площ 1 805 кв.м, ведно с построените в него второстепенни постройки, отреден за имот с кадастрален № … в кв. 46 по плана на [населено място] и поземлен имот с пл.№ …., за който е отреден УПИ … с площ 1 350 км.м, незастроен, находящ се в кв. 46 по плана на селото.
В касационната жалба са изложени подробни доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснато нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е тълкувал неправилно разпоредбата на чл. 456, ал.1 ГПК, поради което е направил необоснован и незаконосъобразен извод, че ответниците по иска имат качеството на „присъединени кредитори”.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е поставил следните правни въпроси, за които твърди да са обусловили крайния резултат по делото и да осъществяват хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК: 1/ Има ли качеството на „присъединен кредитор” по смисъла на чл. 456, ал.1 ГПК първоначалният взискател, ако добави /присъедини/ за събиране нови вземания по допълнително издадени изпълнителни листове срещу първоначалния длъжник; може ли този взискател да ползва по отношение на добавените вземания извършените до присъединяването им изпълнителни действия, включително и вписана възбрана за обезпечаване събирането на вземането по първоначалното изпълнително правоотношение; запазва ли действието си тази възбрана, докато не е заличена, ако е бил отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителния лист, послужил като основание за вписване на възбраната. 2/ Придобива ли право на собственост от публична продан кредитор, на когото изнесеният на публична продан имот е възложен, ако преди влизане в сила на постановлението за възлагане с влязло в сила съдебно решение е отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителен лист.
Ответниците по касация не са подали отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
По делото е установено от фактическа страна и не е спорно между страните, че на основание арбитражно решение от 07.11.2014 г. на арбитър ad hoc Б. Н. И. е издаден изпълнителен лист от 18.09.2015 г. за сумата 20 000 лв., представляваща неустойка по договор, която търговското дружество ”Делта 69 Проджект съпорт” ЕООД е осъдено да заплати на П. Г. М.. Въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 1218/2015 г. по описа на ЧСИ Р. А. с рег. № 848 и район на действие СГС. По това изпълнително дело е изпратена покана за доброволно изпълнение до дружеството, с която е наложен запор върху банковите сметки и възбрана върху недвижимите имоти, предмет на спора за собственост. В. е вписана в Службата по вписванията под вх. рег. № 4343 от 13.10.2015 г.
На същата дата – 13.10.2015 г. търговското дружество ”Делта 69 Проджект съпорт” ЕООД, представлявано от управителя Д. А. І ван де В. продало на същия като физическо лице тези имоти. Нотариалният акт е вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 4345 от 13.10.2015 г.
С изпълнителен лист, издаден на 09.10.2015 г. на основание арбитражно решение от 07.11.2014 г. на арбитър ad hoc Б. Н. И. дружеството „Делта 69 Проджект съпорт” ЕООД е осъдено да заплати на П. Г. М. сумата 24 000 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на сключения помежду им договор. Вземането по този изпълнителен лист е предявено за събиране по изп.д. № 1218/2015 г. на ЧСИ Р. А..
Въз основа на трети изпълнителен лист, издаден на 16.09.2016 г. на основание арбитражно решение от 07.11.2014 г. на арбитър ad hoc Б. Н. И., с което дружеството „Делта 69 проджект съпорт” ЕООД е осъдено да заплати на П. Г. М. сумата 50 000 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на сключен помежду им договор, е образувано изпълнително дело № 632/2016 г. по описа на ЧСИ А. З. с рег. № 769 и с район на действие Окръжен съд – Търговище.
Изпълнително дело № 1218/2015 г. на ЧСИ Р. А. е препратено на ЧСИ А. З. и е преобразувано в изп.д. № 60/2016 г. по описа на този съдебен изпълнител. Към него е присъединено изп.д. № 632/2016 г.
С решение на ВКС по т.д. № 329/2016 г., влязло в сила на 18.07.2016 г., е отменено арбитражното решение от 07.11.2014 г., с което „Делта 69 Проджект съпорт” ЕООД е осъдено да заплати на П. М. сумата от 20 000 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на сключения между страните договор.
С договор за целия от 03.10.2016 г. П. М. е прехвърлил на П. Х. вземанията си срещу „Делта 69 Проджект съпорт” ЕООД в общ размер на 74 000 лв. по изпълнителните листове от 09.10.2015 г. и от 16.09.2016 г. С договор за цесия от 20.12.2016 г. П. Х. е прехвърлила на П. М. вземане в размер на 3000 лв. С друг договор за цесия от 03.02.2017 г. П. Х. е прехвърлила на П. М. част от главница в размер на 23 000 лв. по изпълнителния лист от 16.09.2016 г.
С постановление за възлагане на недвижим имот от 13.03.2017 г. на ЧСИ А. З. процесните имоти са възложени на взискателя по изп.д. № 60/2016 г. и присъединеното изп.д. № 632/2016 г. П. Х..
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че П. М. и П. Х. имат качеството на присъединени кредитори по смисъла на чл. 456, ал.1 ГПК, поради което по силата на чл. 457, ал.2 ГПК се ползват от изпълнителните действия, извършени до присъединяване на вземанията им по изп. листове от 09.10.2015 г. и от 16.09.2016 г. Поради това е приел, че възбраната, наложена за събиране на вземането в размер на 20 000 лв. по първия изпълнителен лист запазва действието и по отношение на останалите вземания и прави непротивопоставими по отношение на тях правата, които трети лица са придобили след нейното вписване.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по повдигнатите от жалбоподателя в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси. Становището на въззивния съд, според което взискател, който присъединява по образуваното от него изпълнително дело други свои вземания срещу същия длъжник, има качеството на присъединен кредитор по смисъла на чл. 456, ал.1 ГПК, е в противоречие с решение № 48 от 17.09.2018 г. по гр.д. № 76/2018 г. на ВКС, ІV г.о., в което е прието обратното, а именно – че в тази хипотеза не е налице присъединяване по смисъла на цитираната разпоредба. Това противоречие обаче е само формално и само по себе си не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Разпоредбата на чл. 456, ал.1 ГПК урежда възможността други кредитори, които имат парично вземане срещу същия длъжник, да го предявят за събиране във вече образувано по молба на друг взискател изпълнително производство и да се удовлетворят от събраната по изпълнителното дело сума. На тези присъединени кредитори законът признава в изпълнителното производство същите права, каквито признава и на първоначалния взискател, като предвижда и че те се ползват от извършените до присъединяването изпълнителни действия/ чл. 457, ал.1 и 2 ГПК/, както обявява за относително недействителни и по отношение на тях извършените от длъжника разпореждания със запорираното или възбранено имущество/ чл. 452 и 453 ГПК/. Няма законово основание първоначалният взискател, който е присъединил друго свое вземане срещу същия длъжник, да не може да се ползва от извършените до присъединяването изпълнителни действия, респ. да бъде третиран по – неблагоприятно в сравнение присъединените по реда на чл. 456, ал.1 ГПК взискатели. След като възбраната обезпечава вземането на присъединилите по реда на чл. 456, ал.1 и 2 ГПК кредитори, на още по- голямо основание тя обезпечава и присъединените вземания на първоначалния взискател.
Вторият от поставените правни въпроси е некоректно формулиран. По делото няма данни абритражното решение от 07.11.2014 г., по което е издаден изпълнителен лист 09.10.2015 г. за сумата 24 000 лв. да е отменено, за да се поддържа, че на основание чл. 433, ал.1, т.4 ГПК производството по изпълнително дело № 60/2016 г. е прекратено по силата на закона и като последица от това наложената възбрана е отпаднала с обратна сила.
По изложените съображшения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 96 от 31.08.2018 г. по в.гр.д. № 98/2018 г. на Окръжен съд- Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: