О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
София, 04.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 4403/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
С определение № 455 от 21.08.2019 г. по в.ч.гр.д. № 583/2019 г. на Окръжен съд- Пазарджик е потвърдено определение от 05.08.2019 г. на съдията по вписванията при Районен съд- Велинград, с което е отказано заличаване на възбрана, вписана в Служба по вписванията – Велинград под дв. вх. № 2538 , акт № …. г., по заявление от „Банка ДСК” ЕАД.
В срока по чл. 275, ал.1 ГПК против това определение е подадена частна касационна жалба от „Банка ДСК” ЕАД, чрез гл. юрисконсулт А. К.. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят поддържа, че в качеството си на купувач от публична продан има право да поиска заличаване на възбраната, доколкото по делото няма доказателства в периода между вписване на възбраната и влизането в сила на възлагателното постановление длъжникът да е извършил разпореждане с възбранения имот в полза на трето лице, или възбраната да му е противопоставима и да брани някакви други права.
В изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на определението с практиката на ВКС по въпроса следва ли вписана възбрана по изпълнението върху недвижим имот, придобит на публична продан, да бъде заличена от съдията по вписванията по искане на купувача от публичната продан след влизане в сила на постановлението за възлагане, ако възбраната му е непротивопоставима и не брани права. За да обоснове твърдяното противоречие жалбоподателят се позовава на определение № 141 от 17.07.2018 г. по ч.гр.д. № 3974/2016 г. на ВКС, ІІ г.о., и определение № 117 от 08.07.2019 г. по ч.гр.д. № 1034/2019 г. на ВКС, І г.о.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от 14.12.2018 г. по изп.д. № 201182004011680 по описа на ЧСС с рег. № 820 на КЧСИ, което е влязло в сила и е вписано в Служба по вписванията при РС- Велинград на 14.02.2019 г., жалбоподателят „Банка ДСК” ЕАД е придобил собствеността върху недвижими имоти, представляващи ПИ с идентификатор …. по КККР на [населено място], общ. Пазарджик, с площ 786 кв.м, ведно с построените в него сграда с идентификатор …. със ЗП от 84 кв.м; сграда с идентификатор …. със застроена площ 85 кв.м, сграда с идентификатор …. със застроена площ 42 кв.м , сграда с идентификатор …. със застроена площ 28 кв.м и сграда с идентификатор …. със застроена площ 25 кв.м. Приел е, че преди извършване на публичната продан върху посочените недвижими имоти е била вписана възбрана под дв. вх. № 2538, акт № …. г. по изп.д. № 20178780401471 по описа на ЧСИ с рег. № 878 на КЧСИ, с взискател „Юробанк България”, което е различно от изпълнителното дело, по което е проведено принудителното изпълнение.
При така установените факти съдът е приел от правна страна, че възбраната, чието заличаване е поискано от купувача от публична продан „Банка ДСК” ЕАД, брани правата на взискателя по изп. дело № 20178780401471 – „Юробанк България”, по чието искане е наложена, тъй като предхожда публичната продан. Доколкото по делото няма доказателства правата на този взискател да са удовлетворени и предвид неприложимостта на разпоредбата на чл. 175, ал.1 ЗЗД, е направил извод, че не са били налице предпоставките за заличаването й по молба на купувача от публичната продан. При формиране на този извод съдът се е позовал на разясненията, дадени в т.3 от ТР № 1 от 10.07.2018 г. по тълк.д. № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Изложените от въззивния съд съображения за липсата на предпоставки за заличаване на възбраната, наложена в производство по индивидуално принудително изпълнение, съответстват на разрешението, дадено в т.3 от цитираното тълкувателно решение. В нея е прието, че вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 и чл. 452, ал. 2 ГПК, не се заличават след провеждане на публичната продан на възбранения имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези/чл. 402 ГПК, чл. 433 ГПК и чл. 31, ал. 1 ПВ/. Пояснено е, че след влизане в сила на постановлението за възлагане от публичната продан, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, но само ако същата не му е противопоставима и не брани права.
При данните по делото, че възбраната, чието заличаване е поискано от жалбоподателя, е наложена по друго изпълнително дело с взискател „Юробанк България”, в съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС въззивният съд е обосновал извод, че тя брани правата и на трето лице, и след като не е установено от молителя- купувач от публична продан, това изпълнително дело да е прекратено или приключило, имотите да са били освободени от изпълнение, или вписалият възбраната кредитор да е участвал в разпределението след извършената публична продан и неговите вземания за били удовлетворени, възбраната не може да бъде заличена, тъй като не може да се изключи възможността същият имот отново да се върне в патримониума на длъжника и да се проведе нова публична продан.
Определение № 141 от 17.07.2018 г. по ч.гр.д. № 3974/2015 г. на ВКС, ІІ г.о., и определение № 117 от 08.07.2019 г. по ч.гр.д. № 1034/2019 г., на които се позовава жалбоподателя, не могат да обосноват допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Въпросът дали наложената възбрана, чието заличаване е поискано от купувач на публична продан, му е непротивопоставима и дали брани други права, е фактически въпрос, разрешаването на който зависи от конкретно установените във всеки случай факти. И докато купувачът сам преценява дали се нуждае от защитата, която възбраната му осигурява, и може да поиска заличаването й на собственик риск, то обстоятелството дали възбраната не брани права и на трети лица следва да бъде установено от него в производството по молбата за заличаване на вписването, тъй като съдията по вписванията не разполага с правомощие да извършва такава проверка.
По тези съображения обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 455 от 21.08.2019 г. по в.ч.гр.д. № 583/2019 г. на Окръжен съд- Пазарджик
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: