О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
София, 07.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3335/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Д. П. чрез нейния пълномощник адв. Кр. Б. срещу въззивно решение от 25.01.2019 г. по в.гр.д. № 318/2018 г. на Окръжен съд – Монтана в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго по същество на спора, с което е отхвърлен предявеният от И. Д. П. против Р. Й. К., Д. К. Д., Е. К. М., В. Д. М. и Л. А. М. иск с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР за установяване, че към момента на създаване и одобряване на КК и КР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-29 от 05.04.2006 г. на Изп. директор на АК, сграда с проектен идентификатор …. погрешно е записана като собственост на К. Д. К., вместо на наследниците на Д. К. А.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателката поддържа, че при повторното разглеждане на делото въззивният съд не е съобразил дадените от касационната инстанция с отменителното решение указания за преценка дали в диспозитива на първоинстанционното решение е допусната очевидна фактическа грешка относно момента, към който съдът установява принадлежността на правото на собственост. На следващо място твърди, че въззивният съд не е изпълнил задължението си по чл. 12 и чл. 235 ГПК да обсъди всички доводи и възражения на страните и всички събрани по делото доказателства, които са от значение за правилното решаване на спора. Неправилно е приел, че констативните нотариални актове за собственост подлежат на оспорване по реда на чл. 193 ГПК, което се е отразило на крайния му извод относно съществуването на претендираните от жалбоподателката права.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС по следните правни въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да изпълни задълженията си по чл. 12 и чл. 235 ГПК, като обсъди всички доводи на страните и всички събрани доказателства, и да изложи подробни мотиви по тях. 2. Длъжен ли е съдът да открие производство по чл. 193 ГПК при оспорване правото на собственост на другата страна и актовете, с които тази страна се легитимира като собственик. 3. При констатиране на допусната очевидна фактическа грешка длъжен ли е въззивният съд да изпрати делото на първоинстанционния съд за поправянето й.
В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация В. Д. М. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателката предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно проверка в обжалваната му част.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателката в настоящото производство е предявила против Р. Й. К., Д. К. Д., Е. К. Д., В. Д. М. и Л. А. М. няколко обективно съединени иска, квалифицирани от нея като такива по чл. 54, ал.2 ЗКИР, както следва: за установяване по отношение на ответниците, че сграда с идентификатор …. по КККР на [населено място] погрешно е отразена в кадастралната карта като един обект, като вместо два самостоятелни обекта с площи съответно 31 кв.м и 95 кв.м, отразени в Акт за непълноти и грешки с проектни номера …. и …., и че тези сгради са собственост на наследниците на Д. К. А. и погрешно са записани като собственост на К. Д. К..
Жалбоподателката И. Д. П. е наследник по закон на Д. К. А., починал на 13.08.1990 г. Видно от Удостоверение за наследници № 1436 от 02.07.2014 г., приложено на л. 25-26 от гр.д. № 70563/2014 на Районен съд – Монтана, цялото приложено към настоящото дело, ответниците Р. Й. К., Д. К. Д., Е. К. Д. и В. Д. М. също имат качество на наследници на общия наследодател Д. А..
При тези данни настоящият състав намира, че съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо. Съгласно чл. 26, ал. 1 ГПК страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото. Разпоредбата на чл. 26, ал.2 ГПК постановява, че освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. В конкретния случай жалбоподателката, ищец по делото, е сезирала съда с искане да бъде установено, че „ сградите с проектен идентификатор …. и …. са собственост на наследниците на общия наследодател Д. К. А.”, т.е. така формулираният петитум сочи на защита и на чужди материални права – тези на ответниците, които жалбоподателката не е легитимирана да брани.
Активната процесуална легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно във всяко положение на делото. Затова въззивното решение ще следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2 ГПК за проверка на допустимостта, без да се обсъжда наличието на визираните в изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК предпоставки на ал.1.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.01.2019 г. по в.гр.д. № 318/2018 г. на Окръжен съд- Монтана в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго по същество на спора, с което е отхвърлен предявеният от И. Д. П. против Р. Й. К., Д. К. Д., Е. К. М., В. Д. М. и Л. А. М. иск с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР за установяване, че към момента на създаване и одобряване на КК и КР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-29 от 05.04.2006 г. на Изп. директор на АК, сграда с проектен идентификатор …. погрешно е записана като собственост на К. Д. К., вместо на наследниците на Д. К. А..
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 25 лв.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: