О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
София, 07.02.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 05 февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2290 /2018 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. З. П. против решение № 6365 от 15.12.2017 г. по гр.д.№ 655/2017 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 2274 от 20.07.2017 г. по гр.д.№ 401/2016 г. на РС- Сандански. С последното е допусната съдебна делба на поземлен имот с идентификатор …. между Г. А. Г., П. А. Г. с квоти по 72/720 ид.ч., Ц. Й. С. с квота 144/720, И. З. П., Р. И. П., З. И. П. с квоти по 48/720 ид.ч., Г. И. К., И. Г. К. с квоти по 62/720 ид.ч., Р. Д. К. с квота 20/720 ид.ч. А. З. Ш., В. З. Г., И. З. С. и касатора Д. З. П. по 36/720 ид.ч. и на построената в същия поземлен имот сграда с идентификатор …. между посочените съделители без Р. Д., по отношения на която иска за делба е отхвърлен при различни квоти, както следва: за Г. Г. и П. Г. – по 6/60 ид.ч., за Ц. С. – 12/60 ид.ч., за И. З. П., Р. И. П., З. И. П. – по 4/60 ид.ч., за Г. И. К. и И. Г. К. – по 6/60 ид.ч., за А. З. Ш., В. З. Г., И. З. С. и касатора Д. З. П. – по 3/60 ид.ч. Със същото решение е отменен нот. акт. № 128,т.1/2016 г. на нотариус с рег. № 198, издаден по обстоятелствена проверка, с който Д. З. П. е признат за изключителен собственик на основание придобивна давност върху процесния поземлен имот и построената сграда в него.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – правилата на придобивната давност, за допуснати съществени процесуални нарушения при обсъждане и формиране на фактически и правни изводи от събраните доказателства, за неправилно приложение на правилата за доказателствената тежест и за несъобразяване с извършено признание от страна на една от съделителките. Навеждат се и доводи за необоснованост на извода, че касаторът не е владял и не е придобил по давност процесното дворно место и сградата в него..
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани следните правни въпроси: 1. с какви действия сънаследникът, който твърди придобиване по давност на частите на останалите сънаследници, следва да докаже преобръщане на държането частите на останалите сънаследници във владение за себе си; 2. за задължението на съда да направи анализ на събраните доказателства и да формира собствени фактически и правни изводи; 3. има ли правомощие съдът да отменя констативен нот. акт служебно, ако не е формулирано изрично искане. По тези три въпроса се твърди противоречие със задължителната и с незадължителната съдебна практика на ВКС. Отделно от изложеното се твърди и очевидна неправилност на решението защото съдът е пренебрегнал ясните и безспорни доказателства, че е владял процесния имот – дворно место и сграда.
Ответниците по касация /ищци по иска за делба/ оспорват жалбата и доводите в нея. Считат, че не е налице основание за допускане до касация, тъй като въпросите не кореспондират на събраните доказателства.
Останалите съделители А. З. Ш., В. З. Г. и И. З. С. не вземат становище по касационната жалба.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Предявен е иск за делба от Г. А. Г., П. А. Г., Ц. Й. С., И. З. П., Р. И. П., З. И. П., Г. И. К., И. Г. К. и Р. Д. К. против А. З. Ш., В. З. Г. и И. З. С. и касатора Д. З. П.. Предмет на иска е поземлен имот с идентификатор …., ведно с построената в него двуетажна, еднофамилна жилищна сграда, състояща се от сутеренен етаж и жилищен етаж с идентификатор …., изградена и покрита с покрив до 2006 г. Този имот е останал в наследство на страните по иска от Д. Х. К., починал на 19.12.1989 г. и от неговата дъщеря Ц. Д. К., починала на 14.03.2006 г. не встъпила в брак и без деца. Общият наследодател Д. К. е признат за собственик по давност на дворното место с н.а. № 37,т.1/1967 г. С н.а. № 14, т.2/06.08.1981 г. прехвърля на дъщеря си Ц. К. 1/2 ид.ч. от дворното место и с н.а. № …. г. взаимно си учредяват право на строеж, като тя придобива правото на строеж за първи етаж от предвидената за застрояване жилищна сграда от южния близнак, а той – правото на строеж за втория жилищен етаж. Уговорено е и кой кои складови помещения от сутерена и тавана ще получи. На 01.10.1981 г. е издадена виза за проектиране, одобрен е архитектурен проект на 07.06.1982 г., който в последствие е преработен и одобрен на 11.06.1986 г. Издадено е строително разрешение. На 26.08.1982 г. Безспорно е по делото, установено и от СТЕ, че сградата е покрита до смъртта на наследодателката Ц. К. през 2006 г., че се състои от сутеренен и първи жилищен етаж, че в жилищния етаж не са изпълнени довършителни работи, а в сутерена има вещи.
Ответникът Д. П. оспорва иска за делба, като е направил възражение за придобиване на процесния имот по давност в периода от м. април 2006 г. до 2016 г., като представя нот. акт. № 128,т.1/2016 г. на нотариус с рег. № 198, издаден по обстоятелствена проверка, с който той е признат за изключителен собственик на основание придобивна давност на дворното място и построената в него сграда.
И двете групи разпитани свидетели установяват, че в имота не е живял никой от наследниците след смъртта на Ц.. Д. П. е съборил навес, който е започнал да пада около 2016 г., пръскал е лозето 2015-2016 г.. При повреда на водопровода през 2016 г. той е организирал отстраняването на теча. От тогава в имота няма вода, защото водоизточника бил затапен. През 2016 г. Д. П. е сключил договор с електроснабдителното дружество. Открил е партида на свое има в данъчната служба на 24.03.2016 г., явно във връзка с производството по обстоятелствена проверка.
Въззивният съд подробно е анализирал тези доказателства и е приел, че възражението за придобивна давност е неоснователно, тъй като направилият го Д. П. не е установил нито обективния, нито субективния елемент на владението. Съдът е приел, че посочените действия не доказват владение, а и са извършени през 2016 г., т.е. не установяват завладяване на имота към 2006 г., каквото твърдение е направил П..
Първия въпрос – с какви действия сънаследникът, който твърди придобиване по давност на частите на останалите сънаследници следва да докаже преобръщане на държането частите на останалите сънаследници във владение за себе си, не кореспондира на доказателствата по делото и изводите на въззивната инстанция. Касаторът не е доказал да е установил фактическа власт върху имота до 2016 г., т.е. не е доказал обективния елемент на владението. Според св. В., в имота не се живее, няма консумация на ток след смъртта на Ц. К., не се чисти и поддържа имота, а според св.Ц., никой не идвал в имота, той запустял. В този смисъл са и показанията на св. Г., който обяснява, че първоначално след смъртта на Ц. никой не ходел, а след това с някой работи се занимавал Д.. След като не е установено упражняването на фактическа власт в период от десет години от касатора, той не е държател на частите на останалите съделители. Отделно от това, съдебната практика – ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС приема, че действията, чрез които се преобръща държането частите на останалите съсобственици във владение за себе си, са конкретни във всеки конкретен случай, но те трябва да показват по несъмнен начин намерение за своене. Тъй като всеки съсобственик може да ползва общата вещ и отговаря за разходите, свързани с поддръжката й съобразно квотата си / чл. 30, ал.3 и чл. 31, ал.1 ЗС/, действията на завладяване частите на останалите съсобственици следва да са такива, че по недвусмислен начин да доказват намерението за своене частите на останалите съсобственици, а не да съставляват действия по реализиране правата и задълженията на съсобственик. Въззивнят съд се е съобразил с тази съдебна практика. Действията, извършени от касатора в края на посочения от него десет годишен период – събаряне на навеса, пръскане на лозето и отстраняване на теча от водопровода, както и деклариране на имота пред данъчните власти на негово име през март 2016 г., когато той е записан и на името на другите съсобственици и те плащат местен данък, не доказват нито установяване на фактическа власт върху имота, нито са действия, доказващи промяна на държане в намерение за своене. Въззивната инстанция не е формирала извод, който да е в противоречие със съдебната практика – ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, поради което по този въпрос няма основание за допускане до касация.
Въззивната инстанция е изпълнила задължението си да направи анализ на събраните от РС доказателства, формирала е собствени фактически изводи за това, че касатора не е установил фактическа власт и не е доказал намерение за своене на имота в изискуемият се от чл. 79 ЗС десет годишен период от време. Затова е формиран правния извод, че не са налице и двата елемента на владението, поради което възражението за изтекла придобивна давност е неоснователно. По този въпрос, съдът не е процедирал в противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което и по него няма основание за допускане до касационен контрол.
Като е отменил констативния нот. акт, издаден по обстоятелствена проверка, след установяване, че изводите на нотариуса не отговарят на действително установените факти по делото, съдът не е нарушил диспозитивното начало. В тази част решението е съобразено с ТР № 178/1986 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС. Според първото тълкувателно решение, собствениците на недвижим имот могат винаги да предявят иск за установяване на правата си против лицето, което се е снабдило с нот. акт по обстоятелствена проверка за същия имот. При уважаване на иска, съдът отменя издадения нот. акт дори да не е направено изрично искане за това. Според второто тълкувателно решение, отмяната на констативен нот. акт е последица от установяването със съдебното решение, че трето лице притежава права върху същия имот. Възивният съд, след като е установил от доказателствата по делото, че изводите на нотариуса са оборени от събраните доказателства, е съобразил тази задължителна съдебна практика и е отменил нот. акт, на който се позовава касатора. Затова и по въпроса „има ли правомощие съдът да отменя констативен нот. акт служебно, ако не е формулирано изрично искане” не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
В изложеното се твърди и очевидна неправилност на решението защото съдът е пренебрегнал ясните и безспорни доказателства, че е владял процесния имот – дворно место и сграда. По делото не е доказано, че касаторът е владял процесния имот, поради което и това основание за допускане до касация не е налице.
Неправилно е решението ако е постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и/или ако е необосновано. Неправилността е очевидна, ако порока е в особено тежка степен в някое от тези три форми, при която не биха се спазили изискванията на чл. 121 и 122, ал.1 от Конституцията на РБ за осигуряване равенство на страните и условия за състезателност, за установяване на истината, за мотивиране на съдебните актове и осигуряване правото на защита.
Очевидна е неправилността на решението, когато са нарушени императивни материално правни норми, защото те осигуряват изискването за законност и са в общ интерес. В случая основният спорен въпрос касае придобивната давност. Нормите, които я уреждат са императивни, но те са приложени правилно, в съответствие с тълкуването, възприето в доктрината и съдебната практика и съобразно доказателствата по делото.
Очевидна неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила е налице, когато са нарушени основни принципи на гражданския процес, правото на участие на страните, правото им на безпристрастен съд / чл. 22 ГПК/, изискването за равнопоставеност, за мотивиране на съдебните актове / чл. 236, ал.2 ГПК/. Касаторът не твърдят такива нарушение на процесуалните правила.
Очевидна неправилност поради немотивираност на съдебен акт е налице при липса на мотиви или когато мотивите са така неясни, че от тях не се разбира формираната воля на съда в диспозитива. Мотивите на съда по приложението на института на придобивната давност са обосновани и разбираеми, и кореспондират на диспозитива, не са в грубо несъответствие с доказателствата и не нарушават изискването за установяване на истината.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване на нито едно от наведените основания, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6365 от 15.12.2017 г. по гр.д.№ 655/2017 г. на Окръжен съд-Благоевград по касационна жалба, подадена от Д. З. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: