О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
София, 21.11.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 20 ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 4286 / 2019 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от К. Щ. С. и Ж. К. С. против определение № 113 от 11.07.2019 г. по гр.д.№ 2486/2019 г. на ВКС, ІІ гр.о., постановено на основание чл. 307, ал.1 ГПК, с което е оставена без разглеждане подадената от тях молба за отмяна на влязлото в сила решение от 18.03.2007 г. по гр. д. № 949/2005 г. на Софийския районен съд на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
В частната жалба се излагат доводи за нарушение на чл. 304 ГПК, защото не е съобразено, че те са съсобственици въз основа на влязлото в сила решение по приключилия спор за собственост, а не участват във делбата на същия имот, защото по същото дело им е отказано главно встъпване чрез предявяване на иск за собственост срещу първоначалните страни.
Ответникът по частната жалба моли определението да се остави в сила.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т. 1 от ГПК.
Данните по делото са следните:
К. Щ. С. и Ж. К. С. са подали молба за отмяна на влязлото в сила решение от 18.03.2007 г. по гр. д. № 949/2005 г. на Софийския районен съд, с което е намалено завещателното разпореждане, извършено със завещание от 11.07.2002 г., респ. от 31.07.2002 г., съставено от И. К. И., с което същият е завещал цялото си имущество на К. И. К., като е възстановена запазената част на Р. И. П. от 2/3 ид. ч. от правото на собственост върху апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет. 1, с площ от 96 кв.м. и прилежащото му северно мазе с площ от 10 кв.м., заедно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и е допуснато извършването на съдебна делба на посечения имот между Р. И. П. с квота 7/18 ид.части и К. И. К. с квота 11/18 ид.части.
Молителите са навели основанието за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В молбата и сега в частната жалба излагат твърдения, че по делото за делба им е отказано главно встъпване и с друго влязло в сила решение по гр.д. № 18001/2014 г. на Софийския градски съд е уважена исковата им претенция срещу К. И. К. за собственост върху 1/2 ид. ч. от същия недвижим имот като е отхвърлен искът им за собственост на 1/2 ид. ч. от същия имот срещу Р. И. П.. Считат, че това е ново обстоятелство от съществено значение за делбеното производство, което не е могло до бъде известно на съда при постановяване на решението, чиято отмяна се иска, тъй като са налице различни съсобственици при различни квоти. Сега в частната жалба се позовават и на нормата на чл. 304 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че молителите не са били страна по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, поради което те не са процесуално легитимирани да искат отмяна на същото по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Такова право има само заинтересованата страна, поради което подадената молба за отмяна от К. Щ. С. и Ж. К. С. като процесуално недопустима е оставена без разглеждане.
Определението е правилно.
Процесуално легитимирани да искат отмяна на влязлото в сила решение на някое от основанията, посочени в чл. 303, ал. 1 ГПК са само лицата, които са обвързани от силата на присъдено нещо на постановеното решение, съгласно чл. 298 ГПК. Такива са лицата, които са участвали като страни по делото, и техните правоприемници, когато правоприемството е настъпило след предявяване на иска. В случая молителите не са били страна по делото за делба, а не са и правоприемници на страна, поради което не разполагат с процесуалната възможност да искат отмяна на влязлото в сила решение по допускане на делбата на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГП. Изводът в обжалваното определение в този смисъл съответства на процесуалния закон и е правилен.
Молителите не разполагат с право да искат отмяна и като трети лица на основание чл. 304 ГПК. Правата им върху делбения имот са установени в отделно производство по иск за собственост. С влязло в сила решение по гр.д. № 18001/2014 г. на Софийския градски съд е уважена претенцията на молителите срещу К. И. К., като е признато по отношение на нея, че са собственици на 1/2 ид. ч. от недвижим имот, който е предмет на влязлото в сила решение за делбата, чиято отмяна се иска. Със същото решение е отхвърлен искът им за собственост на 1/2 ид. ч. от същия недвижим имот по отношение на Р. И. П.. Ответниците по иска за собственост са двете съделителки, между които е допусната делбата.
Съгласно чл. 75, ал. 2 от ЗН когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна. Решението по нищожната делба не прекратява съсобствеността, т.е. не разрешава спора и не е пречка за извършването на делба между действителните съсобственици. Тъй като не са налице условията на чл. 299 ГПК, неучаствалият в делбеното производство съсобственик може да защити правата си като предяви самостоятелен иск за установяване нищожността на извършената без негово участие делба, или нов иск за делба, като се позове на тази нищожност. Поради това, че молителите не са обвързани от влязлото в сила решение по допускане на делбата и за тях съществува друг способ за защита, те нямат правен интерес да искат отмяна и по реда на чл. 304 ГПК. Затова подадената от тях молба за отмяна и на това основание е недопустима.
Без значение е обстоятелството, че искът за собственост е бил предявен чрез главно встъпване в делбеното производство и е бил отделен от съда за разглеждане в отделно производство. При главно встъпване съдът се произнася с едно решение по първоначалния иск и по иска на главно встъпилото лице, но това не променя страните по отделните искове, т.е. дори да бе разгледан иска за собственост на молителите срещу двете съделителки в рамките на делбеното производство между тях, това не би направило молителите страни и по иска за делба. В този смисъл доводът на жалбоподателите, че не е съобразено, че са предявили иска за собственост първоначално чрез главно встъпване, което не е било допуснато не обуславя извод за допустимост на подадената от тях молба за отмяна.
Или в обобщение, частната жалба е неоснователна. Молбата за отмяна е недопустима и правилно оставена без разглеждане. Обжалваното определение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила, поради което следва да се потвърди.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 113 от 11.07.2019 г. по гр.д.№ 2486/2019 г. на Върхове касационен съд, ІІ гр.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: