О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
София, 31.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 4288/ 2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Ст. Д. като пълномощник на Г. П. В., Р. П. В., Я. Н. В., М. П. Ш.- Б. и Р. П. В., и от адв. Г. З. като пълномощник на Р. Г. Р. и Д. Н. Я., срещу въззивно определение № 569 от 13.09.2019 г. по в.ч.гр.д. № 446/2019 г. на Варненския апелативен съд. В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на същото поради необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Иска се въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК по следните въпроси, формулирани в уточняваща молба от 28.10.2018 г.: 1/ След като във въззивната жалба е направено позоваване на ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС и след като това решение е задължително за съдилищата, има ли задължение съдът да го обсъди и да го приложи. 2/ След като с уточнителните молби са били уточнени, обяснени и изпълнени всички указания, може ли въззивният съд да не се съобрази с тях и да приеме, че е налице неизпълнение на указанията на съда без да изложи каквито и да било фактически и правни основания.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 2202 от 25.07.2019 г. по гр.д. № 1142/2019 г. на Варненския окръжен съд, с което производството по делото е прекратено на две основания: поради неотстраняване в срок на нередовности на исковата молба, и поради липса на правен интерес от предявените установителни искове за собственост.
Производството по гр.д. № 1142/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд е образувано по искова молба от жалбоподателите, с която се предявяват положителни установителни искове срещу седем физически лица, за установяване правото на собственост на ищците върху две сгради, построени в поземлен имот с идентификатор …. по КККР на [населено място], с площ 328.кв.м. С определение от 04.04.2019 г. на Варненския районен съд, пред който са били предявени исковете, исковата молба е оставена без движение и на ищците са дадени подробни указания във връзка с уточняване на обстоятелствената част и на петитума на исковата молба, както и за представяне на доказателства за данъчната оценка на втората сграда. Съдът, след като е взел предвид, че данъчната оценка на една от сградите, предмет на иска за собственост, е в размер на 205 589.80 лв. е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото за разглеждане на Варненския окръжен съд. С разпореждане от 21.06.2019 г. на този съд исковата молба отново е оставена без движение и на ищците са дадени указания да отстранят констатираните в нея нередовности, като посочат цената на всеки един от предявените искове, да посочат дали ответниците оспорват правото им на собственост върху процесните сгради и в какво се изразява това оспорване; да формулират надлежен петитум по всеки от исковете, като уточнят ответниците, срещу които насочват претенциите си. С уточнителна молба от 22.07.2019 г. ищците са посочили, че обстоятелствата, на които се основават претенциите им са изложени в исковата молба и предходните уточнителни молби; описани са подробно сградите, предмет на исковете, квотите на всеки от ищците в съсобствеността; уточнено е в какво се състои искането им по отношение на всяка сграда. В т.7 от тази уточнителна молба ищците изрично са заявили, че ответницитне не оспорват правото им на собственост върху двете сгради, а свързват правния си интерес от исковете с различните квоти в съсобствеността върху земята и сградите.
При тези данни въззивният съд е приел, че в определения от съда срок, продължен на основание чл. 63, ал.1 ГПК, ищците не са отстранили нередовностите на исковата молба: не са посочили цената на предявените искове, не са формулирали надлежен петитум и не са обосновали правния си интерес от предявяване на исковете. Приел е също, че предявените установителни искове за собственост са недопустими, доколкото самите ищци са заявили, че липсва спор за собственост на сградите между тях и ответниците.
Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно. Съдебната практика безпротиворечиво приема, че такъв е налице във всички случаи, когато се оспорва претендирано от ищеца право или се претендира оспорвано от него право. Правният интерес при установителните искове за собственост се обуславя от съществуването на гражданско-правен спор между страните относно принадлежността на правото на собственост върху конкретен имот, изведен въз основа на изложените от ищеца обстоятелства в исковата молба. Затова когато ищецът не твърди с поведението си извън процеса ответникът да оспорва или да отрича претендираното от право, липсва правен спор, който да ангажира правораздавателната компетентност на съда.
В случая след като ищците не само не твърдят правото им на собственост върху двете сгради, построени в съсобствения УПИ, да се оспорва от ответниците, но изрично заявяват, че ответниците не оспорват техните права, преценката на въззивния съд за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес е в съответствие с трайно установената практика на ВКС, което изключва наличието на основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Позоваването на разясненията, дадени в ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС с оглед обосноваване на правен интерес от провеждане на установителните искове за собственост, е неуместно, тъй като приетото в него, че придобивната давност може да се релевира от владелеца чрез иск или възражение или чрез снабдяването му с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка не означава, че исковият ред за защита е допустим и в случаите, когато липсва правен спор между страните относно предендираното от ищеца материално право, но последният не може да се снабди с нотариален акт за собственост поради невъзможност да бъде издадена скица, тъй като имотът не е отразен в кадастралната карта. Ако кадастралната карта и кадастралният регистър съдържат непълноти или грешки, които не са свързани със спор за материално право, ЗКИР регламентира специален ред за тяхното отстраняване.
По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение
№ 569 от 13.09.2019 г. по в.ч.гр.д. № 446/2019 г. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: