Определение №40 от 27.2.2020 по ч.пр. дело №482/482 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 40

София, 27.02.2020 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 25 февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 482/ 2020 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Г. Я. против определение № 158 от 11.11.2019 г. по гр.д.№ 4044 от 2019 г. на ВКС, ІІ гр.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от нея молба за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.5 ГПК на влязло в сила постановление за възлагане на недвижимо имущество от 10.11.2017 г. и влязло в сила постановление за възлагане на недвижимо имущество от 22.08.2018 г. по изпълнително дело № 20178380401194 по описа на частен съдебен изпълнител М. Б. и тя е осъдена да плати адвокатско възнаграждение на А. А. М., в размер на 800 лв.
В частната жалба се твърди неправилност на определение поради нарушение на процесуалните правила. Счита, че присъдения адвокатски хонорар е завишен. Иска спиране на настоящото дело, тъй като пред СГС е висящо гр.д.№ 9467/2018 г. между същите страни по повод същото изпълнително дело.
Ответникът по частната жалба А. А. М. оспорва жалбата. Счита, че молбата правилно е оставена без разглеждане като недопустима, тъй като е подадена след изтичане на тримесечния срок от узнаване на постановленията за възлагане. По същество счита молбата за неоснователна, тъй като в хода на изпълнителното производство, молителката е била представлявана от упълномощеният от нея адвокат А. Г., който е бил надлежно уведомяван за изпълнителните действия, а съобщения били изпращани и на адреса на молителката.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съдът се е позовал на разясненията в мотивите по т. 3 и т. 4 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действия на съдебен изпълнител, не подлежат на отмяна, защото не се ползват със сила на пресъдено нещо. Приел е, че по аргумент на по-силното основание на отмяна по реда на Глава 24 ГПК не подлежат и влезлите в сила постановления за възлагане на недвижим имот, които също не формират сила на пресъдено нещо. Не е разгледан въпроса дали молбата е подадена в срок.
Настоящият състав на ВКС счита, че по принцип постановлението за възлагане подлежи на отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.5 ГПК поради следното:
Глава 24 от ГПК предвижда отмяна на влезли в сила съдебни решения при наличие на някое от изчерпателно изброените в тях основания. Постановлението за възлагане не е съдебно решение, но то е акт на съдебния изпълнител в хода на изпълнителното производство, чрез който се приключва изпълнението върху недвижим имот, за удовлетворяване на кредитора. По естеството си, то е едностранен властнически акт на съдия-изпълнител в качеството му на орган, осъществяващ възложени му от държавата функции, от който възникват директно материално-правни последици – придобиват се вещни права. Тези последици могат да отпаднат само с факта на отмяна на влязлото в сила постановление за възлагане. Възможността длъжника да обжалва публичната продан по чл. 435, ал.2 ГПК или да я оспори по исков ред по чл. 496, ал.3 ГПК не му осигуряват защита ако е лишен от правото на участие в производството по публична продан. Предвид липсата на друг способ за защита в този случай, настоящият състав приема, че принципно е допустима отмяна на влязлото в сила постановление за възлагане на основание чл. 303, ал.1 т.5 ГПК. Същевременно ТР от 31.07.2017г. по тълк.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС т.3 се отнася за недопустимост на молба за отмяна по чл.303 и сл. ГПК на решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, а не за постановленията за възлагане./В този смисъл са Р № 131 от 19.02.2020 г. по т. д. N 1803 / 2018г. ІІ т.о. Р № 173/07.02.2020г. по т.д.№ т.д. № 344 / 2019г. и мотивите към Р № 115 от 02.12.2019 г. по гр.д.№ 2241/2019 г. ІІ гр.о.,
Въпреки изложеното, определението е правилно като краен резултат поради следното:
Изпълнително дело № 20178380401194 по описа на частен съдебен изпълнител М. Б. е образувано по молба на А. А. М. против Н. Г. Я. за събиране на парично вземане. На 30.03.2017 г. Я. е упълномощила лично адвокат А. Г., който е уведомяван за предприетите изпълнителни действия. Постановление за възлагане на недвижимо имущество от 10.11.2017 г. му е съобщено на 22.11.2017 г. То е влязло в сила към 13.12.2017 г. когато е вписано. Второто постановление от 22.08.2018 г. е обжалвано пред СГС и с решение № 8056 от 20.12.2018 г. жалбата против него е оставена без уважение. Решението е влязло в сила в деня на постановяването му, съгласно чл. 437, ал.4 ГПК, т.е. на 20.12.2018 г. Това решение не подлежи на отмяна, съгласно т.3 от ТР от 31.07.2017г. по тълк.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС
Към датата на постановяване и влизане в сила на решението на СГС 20.12.2018 г. Я. е знаела и за двете постановления за възлагане, анализирани в мотивите на решението. Молбата за отмяната им е подадена пред ЧСИ на 30.07.2019 г. – след изтичане на тримесечният срок, който при позоваване на основанието по чл. 303, ал.1 т.5 ГПК започва да тече от узнаването Затова молбата за отмяна е недопустима и като краен резултат, правилно оставена без разглеждане. Поради това обжалваното определение следва да се потвърди.
С частната жалба е заявен довод за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение от 800 лв. и се иска намаляването му. В тачи част частната жалба представлява молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, поради което делото следва да се докладва на състава постановил обжалваното определение за разглеждането й като такава.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 158 от 11.11.2019 г. по гр.д.№ 4044 от 2019 г. на Върховен касационен съд, ІІ гр.о.
Делото да се докладва на състава, постановил обжалваното определение за произнасяне по молбата за прекомерност на присъдените деловодни разноски по молбата за отмяна.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top