О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
София, 13.12.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 4462 /2019 година
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба, подадена от Н. А. И. против определение № 21450 от 19.09.2019 г. по ч.гр.д.№ 9197/2019 г. на СГС, с което е оставена без уважение подадената от него частна жалба против определение №698 от 05.06.2019 г на съдия по вписванията при Софийски РС, с което се отказва заличаване на възбрана вписана в СВ-София под №…., акт том …. входящ регистър №…., дв.вх.рег.№…. от …. г , като неоснователна
В частната касационната жалба се прави оплакване за нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като съдът не е съобразил, че не са вписани разпореждания на длъжника с процесния имот, нито има вписани искови молби, поради което възбраната не осигурява противопоставимост на публичната продан па последващи след вписването й вписани актове. Вписаната друга възбрана на продаденият на публична продан недвижим имот, предмет на постановлението, с което му е възложен имота била заличена вече.
В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК, частният жалбоподател се позовава на мотивите към т.3 от ТР № 1/10.07.2018 г. по тълк. дело № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС и на определение № 141 от 17.07.2018 г. по т.д.№ 3974/2015 г. на ВКС, ІІ гр.о., като твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал.2 ГПК, като твърди очевидна неправилност на определението.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила е в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което я преценява като допустима
С определение от 05.06.2019 г. съдията по вписвания при Софийски РС е отказал да заличи възбрана вписана в СВ-София под №…., акт том …. входящ регистър №…., дв.вх.рег.№…. от …. г. поради това, че не са представени документите, предвидени в чл. 31, ал.1 и ал.2 от Правилника за вписванията /ПВп./ – искане за заличаване на възбраната от учреждението или органа, който е наложил възбраната или приложено удостоверение от учреждението наложило възбраната към заявление на заинтересованато лице. Като допълнителен аргумент е посочено и това, че заявлението не е с нотариална заверка на подписа, а съгласно чл.2, ал.1 ПВп. могат де си вписват само книжа в нотариална форма или такива с нотариална заверка на подписа, освен ако не са актове на държавен орган или орган на община. Съдията по вписвания се е позовал и на мотивите и диспозитива на т.3 от ТР № 1/10.07.2018 г. по тълк. дело № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, според който вписаните възбрани в хода на изпълнителното дело не се заличават след провеждане на публичната продан, освен в изрично предвидените в закона хипотези. Тъй като заличаване в подобен случай не е предвидено в закона, а съгласно чл.2 ПВп. вписване, отбелязване и заличаване може да се извършва само ако е изрично предвидено в закона, съдията по вписването е постановил отказ.
Въззивната инстанция – СГС е възприела мотивите на съдията по вписвания. Приела е, че и от мотивите на т.3 към ТР № 1/10.07.2018 г. по тълк. дело № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС не се извлича извод за основателност на частната жалба, защото според същите, след влизане в сила на постановлението за възлагане по публичната продан купувачът може да иска да се заличат възбраните, ако са му непротивопоставими и не бранят права. В конкретния случай е установено, че за процесния имот има следните вписвания и отбелязвания: учредяване на договорна ипотека вх. рег.№ …. г., налагане на възбрана вх.рег. № …. г. /чието заличаване се иска/, налагане на възбрана вх. рег.№ …. г., постановление от публична продан вх. рег. № …. г. и частично заличаване на договорна ипотека вх. рег. № …. от …. г. По делото е представено и удостоверение от ЧСИ С. Х., от което е видно, че възбрана, вписана с вх.рег № …. г. /чието заличаване се иска/ е наложена по искане за обезпечаване на задължение на „УниКредит Булбанк”. След провеждане на публичната продан е изготвено разпределение, но първоначалният и присъединилите се кредитори не са удовлетворени, поради което изпълнителното производство е висящо.
СГС е съобразил събраните пред него доказателства и е приел, че не е налице и хипотезата, разгледана в мотивите към т.3 към ТР № 1/10.07.2018 г. по тълк. дело № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС и определение №141 от 07.08.2019 г по ч.гр.д.№1747/19 г на ВКС, II гр.о., тъй като има и други вписани тежести – ипотека и възбрани и съдията по вписвания не може да преценява проктивопосавимостта, съгласно разясненията, дадени в т.6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Изводите на СГС са съобразени със съдебната практика и не й противоречат. Съгласно диспозитива на т.3 от ТР № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези. ГПК не предвижда заличаване на възбраните след публична продан. Напротив, съгласно чл. 433, ал.3 ГПК, съдебният изпълнител вдига наложените възбрани във всички случаи на прекратяване на изпълнителното производство или след влизане в сила на разпореждането за приключване. Съгласно чл. 433, ал.2 ГПК, изпълнителното производство приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските за изпълнението. Както вече се посочи, изпълнителното дело, образувано по искане на взискателят, наложил като обезпечение възбраната, чието заличаване се иска, не е приключило, тъй като не са удовлетворени взискателя и присъединените кредитори, респективно не са събрани и разноските. Не е налице и друго основание за прекратяване на изпълнителното производство. Посоченото в мотивите към т.3 от ТР № 1/2015 г., на които се позовава частният жалбоподател – възбраната да не брани права, се отнася не само за правата на купувача по публична продан, но и до тези на взискателя и на присъединените кредитори, чийто права изрично брани чл. 433, ал.3 ГПК. Следователно обжалваното определение е съобразено с диспозитива на т.3 от ТР № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС. И определение №141 от 07.08.2019 г по ч.гр.д.№1747/19 г на ВКС, II гр.о. В конкретния случай има и други вписвания, отбелязвания и заличаване, чиято противопоставимост не може да бъде преценявана в производството по вписване, отбелязване и заличаване. То е охранително производство, в което не участват трети лица, чийто права могат да бъдат засегнати от заличаване на възбраната като например на взискателя /ипотекарен кредитор, обезпечил вземането си чрез налагане на възбраната/ и на присъединените кредитори по висящото изпълнително дело.
Поради това, че обжалваното определение не е постановено в противоречие със съдебната практика, не се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
Частният жалбоподател се позовава и на очевидна неправилност, като обосновава това основание с това, че съдебният изпълнител следва да вдигне възбраната след проведения търг.
Неправилен е съдебният акт, който е постановен в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и/или ако е необосновано. Неправилността е очевидна, ако порока може да бъде констатиран без извършване на същинския касационен контрол, който се извършва ако бъде допуснато касационно обжалване. Очевидна би била неправилността, ако е в особено тежка степен в някое от тези три форми, при която не биха се спазили изискванията на чл. 121 и 122, ал.1 от Конституцията на РБ за осигуряване равенство на страните и условия за състезателност, за установяване на истината, за мотивиране на съдебните актове и осигуряване правото на защита.
Очевидна е неправилността на решението, когато са нарушени императивни материално правни норми, защото те осигуряват изискването за законност и са в общ интерес. В случая нормите, уреждащи вписването отбелязването и заличаването са императивни. Актовете, които подлежат на вписване, отбелязване и заличаване могат да бъде предвидени само в закон, съгласно чл. 2 от ПВп., а не с подзаконов нормативен акт или по друг начин. Производството по вписване, отбелязване и заличаване е строго формално и не могат да се прилагат процедури по аналогия. Съдията по вписванията и СГС са се съобразили с нормите на ГПК – чл. 433, ал.3 във вр. с ал.2 ГПК и Правилника за вписванията – чл. 31 и чл. 2. Не е налице нарушение на императивна правна норма или превратното й тълкуване, поради което не е налице тази форма на очевидна неправилност.
Очевидна неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила е налице, когато са нарушени основни принципи на гражданския процес, правото на участие на страните, правото им на безпристрастен съд / чл. 22 ГПК/, изискването за равнопоставеност, за мотивиране на съдебните актове / чл. 236, ал.2 ГПК/. Тези правила са неотносими към охранителното производство, защото то е едностранно.
Очевидна неправилност поради немотивираност на съдебен акт е налице при липса на мотиви или когато мотивите са така неясни, че от тях не се разбира формираната воля на съда в диспозитива. Тази хипотеза не е налице, тъй като СГС е изложил мотиви, от които следва постановения диспозитив на обжалваното определение. Затова не е налице и тази форма на очевидна неправилност.
Тъй като въззивното определение е съобразено със съдебната практика на ВКС и не се установява очевидна неправилност, не е налице основание за допускане до касация, поради което Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 21450 от 19.09.2019 г. по ч.гр.д.№ 9197/2019 г. на Софийски градски съд по частна касационна жалба, подадена от Н. А. И..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: