О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
София, 11.01.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 08 януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1397 /2018 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. З. И., А. С. К., С. С. И., Л. С. И. и С. С. И. против решение № 93 от 11.12.2017 г. по гр.д.№ 194/2017 г. на Разградски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 09.06.2017 г. по гр.д.№ 2492/2016 г. на РС-Разград в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от касаторите против З. А. И., Ю. Ю. И., Ю. Ю. И., С. Ю. Е. и Е. Ю. Е. иск за делба по отношение на дворно место с площ 627 кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор 62089.501.57, ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор 62089.501.57.1.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 69 ЗС за допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата и за необоснованост на извода за основателност на възражението за придобивна давност, заявено от ответниците.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани следните правни въпроси, които според касаторите са разрешени в противоречие със съдебната практика: „трябва ли възражението на владеещият съсобственик /получил права по наследство/ срещу невладеещия съсобственик /получил права въз основа на възмездна сделка/ да включва точно основанието за изменение на съвладението и основанието за придобиване или е достатъчно само общо възражение” и „ако владеещия съсобственик се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва ли да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, че е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. По тези въпроси се твърди противоречие с ТР № 4/2014 г. и № 1 /2012 г. и двете на ОСГК на ВКС.
Ответниците по касация не са взели становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявеният иск е установено следното: Страните са наследници на Е. Х. И., починал на 22.10.1984 г. Той е оставил за свои наследници преживяла съпруга В. и двама сина – С. и Ю.. С н.а. № 199,т.9/19.11.1996 г. нотариусът е признал за собственици по наследство и давност наследниците при квоти 4/6 и по 1/6 ид.ч., каквито права биха имали ако наследството бе открито при действието на СК от 1985 г. /Не е съобразена нормата на чл. 14, ал.7 от отменения СК от 1968 г., при действието на който е прекратен брака със смъртта на Е. И./ С н.а. № 14,т.ІІІ от 23.05.1997 г. В. прехвърля срещу задължение за издръжка и гледане на снаха си А. И. 4/6 ид.ч. Съпругът й и син на В., С. умира на 24.01.2002 г. и оставя за свои наследници ищците / сега касатори/ преживяла съпруга А. З. И. и низходящи А. С. К., С. С. И., Л. С. И. и С. С. И.. Другият син Ю. умира на 06.07.2015 г. и оставя за свои наследници преживяла съпруга З. И. и останалите ответници Ю. Ю. И., Ю. Ю. И., С. Ю. Е. и Е. Ю. Е.. В отговорът към исковата молба те са заявили възражение за придобивна давност. Установено е, че след 1998 г. само семейството на З. е ползвало имота. От показанията на разпитаните двама свидетели се установява, че в селото процесния имот е известен като имот на З.. Тя е декларирала имота по ЗМДТ на 22.05.1998 г. При изготвяне на кадастралната карта, одобрена 2007 г. имота е записан на името на съпруга й Ю.. Те са потдържали имота. Ищците живеят в Турция. А. И. се прибирала за кратки периоди от време, но не е отсядала в този имот. Децата й – останалите ищци не са се прибирали от Турция.
При тези доказателства, въззивната инстанция е приела, че е основателно възражението за придобивна давност, заявено от ответниците, поради което искат за делба за този имот е отхвърлен. Съдът е приел, че З. и семейството й е владсяло имота за себе си, като с поведението си е демонстрирало това публично по начин, че да може да бъде възприет от ищците.
С ТР № 4/17.12.2012г. на ОСГК на ВКС се прие, че с изтичане на изискуемият се от закона срок на владение автоматично се придобива правото на собственост и не е необходимо, като трети отделен елемент от фактическия състав на придобивната давност да има и позоваване на нея като оригинерен способ за придобиване на собствеността. Позоваването е само процесуално средство за защита на материално правните последици от изтичане на придобивната давност, които се зачитат към момента на изтичане на законовия срок. Ответниците са заявили възражение за придобивна давност, поради което е неоснователен доводът в изложението към касационната жалба, че обжалваното решение е постановено в противоречие с това решение поради липса на позоваване.
Съдебната практика не изключва приложението на презумпцията, предвидена в чл. 69 ЗС и в отношения между съсобственици независимо на какво основание е възникнала съсобствеността. Поради това, че всеки от съсобствениците има право да владее вещта, а ако я владее само един от тях, не винаги е ясно дали това владение се разпростира върху цялата вещ, или само върху идеалната част на този съсобственик, а за частите на другите съсобственици той упражнява държане по смисъла на чл.68, ал.2 ЗС, в ТР №1/06.08.2012г. по тълк.д.№1/12г. на ОСГК на ВКС е направено разграничение между двете хипотези – кога съсобственикът владее вещта изцяло за себе си и кога владее само своята идеална част и държи частите на останалите съсобственици. Разграничителният критерий е начинът, по който е установена фактическата власт върху вещта. Ако фактическата власт е установена на основание, което изключва владението на другите съсобственици, намерението на владеещия съсобственик по отношение на цялата вещ се предполага. Законът не изисква наличие на правно основание, защото тогава би се придобило правото на собственост на това основание. Не се изисква и непременно наличие на основание, или такова, което да е годно да прехвърли права, както е при добросъвестното владение. Държането може да се промени във владение и с извършването на такива действия, които недвусмислено да доказват, че владелеца счита цялата вещ за своя. след смъртта на общ наследодател. Такъв е случаят, когато един от сънаследниците живее постоянно в съсобствения /сънаследствен/ имот, той е единствен за него и семейството му, подобрява го и това пряко се възприема от другите сънаследници, които не се противопоставят в период от 10 години – Р № 484/04.02.2013г. по гр.д.№ 740/2011г. І гр.о. Тези действия показват промяна на намерението. Достатъчно е действията, разкриващи промяна на намерението да могат да се възприемат от останалите съсобственици и от всички.
В конкретният случай е установено, че въпреки прехвърлителната сделка от 1997 г., ищците не са живели и ползвали съсобствения имот по никакъв начин. Още от 1998 г. ответницата З. е декларирала имота на свое име заедно със съпругът й, а при изготвяне на кадастралната карта и регистър до 2002 г. са заявили права върху него и са записани като собственици. Само те са осъществявали фактическа власт върху имота и са го поддържали. Тяхното поведение е възприето от съсобствениците и от съселяните им. съсобствениците и конкретно ищцата А. И. при посещенията си в България не е отсядала и дори не е посещавала процесния имот. В. е обгрижвана в него преди смъртта си, но през 1997 г. тя се е разпоредила с частта си от имота и не е била съсобственик.
Като е обсъдил и съобразил тези факти, въз основа на които е приел, че възражението за давност, заявено от З. е основателно, съдът се е съобразил с цитираната съдебна практика по въпроса за завладяване идеалните части на останалите съсобственици и придобиването им по давност. Затова не е налице наведеното основание за допускане до касационен контрол.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 93 от 11.12.2017 г. по гр.д.№ 194/2017 г. на Разградски окръжен съд по касационна жалба, подадена от А. З. И., А. С. К., С. С. И., Л. С. И. и С. С. И..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: