О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
София, 28.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 3670/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Д. Ю. Ш. чрез неговия процесуален представител адв. Ст. С. срещу въззивно определение № ІІ-765 от 24.04.2019 г. по в.ч.гр.д. № 546/2019 г. на Окръжен съд- Бургас в частта му, с която е потвърдено определение № 28 от 24.01.2019 г. по гр.д. № 527/2018 г. на Районен съд- Царево, с което е прекратено производството по делото по предявения от Д. Ш. против А. А., О. М., Ф. К., Ю. И., Н. П., К. Л., П. В. и А. Ч. в качеството им на управители на Етажната собственост на къщи №№ 2-9, изградени във вилно селище ”К.”- [населено място], иск за установяване нищожност на решения на общото събрание, взети на 16.08.2018 г.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че предвиденият в чл. 40 ЗУЕС специален ред за атакуване на незаконосъобразните решения на Общото събрание на етажната собственост не изключва възможността етажните собственици или трети лица, чиято собственост е засегната от решенията, постановени извън компетентността на общото събрание, да предявят установителен иск за обявяване на тези решения за нищожни.
Иска се въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по следните правни въпроси: 1. Допустимо ли е и в какъв срок предявяването на иск за установяване нищожност на решенията на съвместно общо събрание по чл. 18 ЗУЕС, когато: тези решения излизат извън законовите правомощия /компетентност/ на съвместното общо събрание, както и извън приложимостта на правния институт на съвместното общо събрание, разглеждан като част от законовия режим на етажната собственост, и претендират да обвързват всички етажни собственици и трети лица, като ограничават правото им на изключителна собственост върху притежаваните от тях самостоятелни обекти във всяка една от сградите, за които се отнасят решенията. За да обоснове твърдяното противоречие по този въпрос с практиката на ВКС, жалбоподателят се позовава на решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр.д. № 657/2012 г. на ВКС, І г.о., определение № 89 от 22.05.2017 г. по ч.гр.д. № 1464/2017 г. на І г.о. и определение № 482 от 17.10.2017 г. по ч.гр.д. № 11/2017 г. на І г.о. 2. Може ли лице, което няма качеството на етажен собственик, но е посочено като адресат на решение на съвместното общо събрание на Етажната собственост по чл. 18 ЗУЕС да предяви иск за установяване на нищожност на решението на общото събрание поради обстоятелството, че същото е излязло извън законово определената си компетентност. По този въпрос се поддържа наличие на основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответните страни не са взели становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят в настоящото производство е предявил против 8 физически лица в качеството им на управители на Етажната собственост на къщи №№ 2-9, изградени във вилно селище ”К.”- [населено място], иск за установяване нищожност на решения на общото събрание, взети на 16.08.2018 г., поради неприложимост на режима на етажната собственост по отношение на притежаваната от него къща № 1 с идентификатор …. , както и по отношение на поземлен имот с идентификатор …. по КККР на [населено място], общ. Ц., и поради излизане извън компетентността на общото събрание по чл. 18, ал.1 ЗУЕС. Твърдението на ищеца е било, че той е индивидуален собственик на къща № 1, че същата не е в режим на етажна собственост, както и че теренът, върху който е изградена не съставлява обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, поради което взетите решения излизат извън компетентността на общото събрание по чл. 18, ал.1 ЗУЕС.
За направи извод, че така предявеният установителен иск е недопустим, въззивният съд е приел, че решенията на Общото събрание на етажната собственост са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Приел е, че тези решения не представляват сделки по смисъла на ЗЗД между етажните собственици, и за разлика от тях, нищожността им не може да бъде релевирана по общия ред – от всяко заинтересовано лице безсрочно, а подлежат на съдебен контрол за законосъобразност по специалния ред, уреден в ЗУЕС, предвиждащ ограничена активна легитимация и срок за предявяване на иска. Оттук е направил извод, че след като етажните собственици не могат да атакуват решенията на общото събрание на ЕС като нищожни извън преклузивния срок по чл. 40, ал.2 ЗУЕС, с още по- голямо основание следва да се отрече възможността трети лица, които нямат качеството на етажни собственици, да атакуват безсрочно тези решения като нищожни.
Поставените от частния жалбоподател въпроси обуславят изхода на делото и правните изводи на съда, но са решени в съответствие със задължителната практика на Върховния касационен съд, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Общото събрание на етажната собственост е орган на управление на ЕС. Неговите решения са задължителни за всички етажни собственици, ползватели и обитатели в сградата в режим на етажна собственост. В решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр.д. № 657/2012 г. на ВКС, І г.о. е дадено принципно разрешение на въпроса относно правната природа на решенията на общото събрание на етажната собственост и за приложимостта на правилата на ЗЗД за недействителност на сделките към тях. Прието е, че решенията на общото събрание на етажната собственост са правни актове на неперсонифицирана общност от лица, насочени към постигане на обща цел, редът за приемане на които е регламентиран в ЗУЕС със специални правила относно компетентността на общото събрание, начин на свикването му, участниците в него, представителство, кворум за провеждането му и за вземане на решения, съставянето на протокол и неговите задължителни реквизити, реда за съобщаване на взетите решения и за отмяната им като незаконосъобразни. Посочено е също, че тези решения се отличават от многостранните договори по това, че се приемат с посочено в закона мнозинство от собствениците с право на глас, съответстващ на притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата, и след влизането им в сила са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за неучаствалите в проведеното общо събрание и за тези, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Поради тези специфики спрямо тях са неприложими правилата на ЗЗД за недействителност на договорите. Доколкото в ЗС и в ЗУЕС не са регламентирани специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост, е прието, че защитата срещу порочните решения, включително нищожните, може да бъде осъществена само по специалния ред, предвиден в чл. 40, ал. 1 ЗУЕС – чрез иск, предявен в 30-дневен срок от получаване на решението, активно легитимирани за който са само лицата, които имат качеството на собственици в етажната собственост. Практиката на ВКС последователно се придържа към това разрешение, с което въззивният съд се е съобразил.
Определение № 89 от 22.05.2017 г. по ч.гр.д. № 1464/2017 г. на ВКС, І г.о., на което се позовава жалбоподателят, не може да обоснове извод за наличие на основание по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. На първо място, същото е постановено в производство по чл. 274, ал.2 ГПК, поради което няма характер на задължителна практика на ВКС. На следващо място, изразеното в него становище, според което съдебната защита по чл. 40, ал.1 ЗУЕС не се прилага по отношение на нищожните решения, като противоречащо на трайно установената практика на ВКС по въпроса по кой ред подлежат на отмяна и се прогласяват за нищожни решенията на общото събрание на етажните собственици, не е възприето от състава на ВКС, на който след отмяна на прекратителното определение делото е върнато за произнасяне по реда на чл. 288 ГПК, като изрично в постановеното определение № 482 от 17.10.2017 г. по ч.гр.д. № 11/2017 г. на І г.о. с позоваване на конкретни съдебни решения на ВКС е препотвърдено разбирането, че по отношение на решенията на общото събрание на етажната собственост общите правила за недействителност на сделките са неприложими.
От това принципно разрешение относно правната природа на решенията на общото събрание на етажната собственост и реда за защита срещу тях следва извод, че нищожността на решенията не може да бъде релевирана по общия исков ред безсрочно, както от лице, което има качеството на етажен собственик, така и от трети лица, които не са етажни собственици, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по втория въпрос – допустим ли е установителен иск за нищожност на решение на общото събрание, предявен от трето лице, което не е етажен собственик, но решението го засяга. Влезлите в сила решения на общото събрание са задължителни и пораждат действие само по отношение на собствениците, ползвателите и обитателите в сградата. За трети лица те нямат правно действие. В случай, че такова решение засяга трето лице, то разполага с възможността за защита на конкретното свое материалното право, нарушено или застрашено от действия, произтичащи от тези решения.
По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № ІІ-765 от 24.04.2019 г. по в.ч.гр.д. № 546/2019 г. на Окръжен съд- Бургас в обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: