О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
София, 10.01.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2684 /2019 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Център за нови стоки и мода /ЦНСМ” ООД с ЕИК 831644022 против решение № VІ-11 от 11.03.2019 г. по гр.д.№ 27/2019 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2107 от 25.10.2018 г. по гр.д.№ 4403/2017 г. на РС-Бургас. С последното е отхвърлен установителният иск за собственост, предявен от касатора против К. З. А. и А. З. А. да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът „ЦНСМ” ООД е собственик на основание добросъвестно владение, текло в периода от април 1984 г. до предявяване на иска – 22.06.2017 г. на следните поземлени имоти:
1.ПИ с идентификатор …. с площ 1093 кв.м.
2.ПИ с идентификатор …. с площ 373 кв.м.
3.ПИ с идентификатор …. с площ 671 кв.м.
4.ПИ с идентификатор …. с площ 1211 кв.м.
5 ПИ с идентификатор …. с площ 1211 кв.м.,
всички, находящи се в землището на [населено място], м. „М.” в урбанизираната територия.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – правилата за придобивната давност при добросъвестно владение и чл. 17а ЗППДОП /отм/, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на събраните доказателства и оплакванията във въззивната жалба, и за необоснованост на извода, че дружеството не е придобило процесните имоти като добросъвестен владелец.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са формулирани два въпроса:
1. кое имущество следва да се счита включено в капитала при преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество по реда на чл. 17а ЗППДОП. За да се приложи този способ необходимо ли е предоставеният за стопанисване и управление имот да е заприходен в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуване и в баланса на преобразуваното търговско дружество. 2. Втория въпрос е за задължението на съда да извърши цялостна преценка и да изложи свои мотиви по всички изложени във въззивната жалба доводи и оплаквания, когато с акта си потвърждава решението на първата инстанция.
Ответниците по касация оспорват касационната жалба и допускането до касация, като считат, че първия въпрос е неотносим, защото ищецът не се е позовал на придобивното основание по пар.17а ЗППДОП, а по другия въпрос, – защото съдът не е процедирал в противоречие със съдебната практика, а е обсъдил всички доводи на ищеца и доказателства по делото.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Ищецът „Център за нови стоки и мода /ЦНСМ” ООД е купил 2166 дяла, съставляващи 100 % от капитала на „ЦНСМ” ЕООД [населено място] с договор за приватизация от 01.07.2009 г. Твърди, че е придобил правото на собственост върху процесните пет поземлени имота на основание добросъвестно владение от април 1984 г., като счита че е правоприемник на държавното предприятие ЦНСМ. Като основание за установяване на добросъвестно владение по смисъла на чл. 70 ЗС сочи приватизационната сделка.
Върху процесните имоти е имало постройка, за която е било издадено разрешение за строеж № 61/30.11.1984 г. за експериментален цех –временен строеж по чл. 120 ППЗТСУ. Със заповед № 517/28.05.1984 г. на ОбщНС е предоставена за стопанисване и управление на Център за нови стоки и мода” [населено място] „паянтова постройка със сглобяеми конструкция и паянтов склад”, няходащ се извън регулацията. От писмо № 94-К-10 от 06.03.2000 г. на Министерство на икономиката е видно, че от ЦНСМ-София, сградата е предоставена за стопанисване и управление на ЦНСМ-Созопол. Изрично в писмото е отразено, че терен не е предоставян за стопанисване и управление. ССЕ установява, че земя не се води по баланса на дружеството. За постройките не е придобит траен градоустройствен статут по пар. 50а ЗТСУ /отм/ или по пар. 17 ЗУТ, поради което със заповеди Z-808, Z809, и Z -1422 и трите от 2015 г. е постановено премахване на сградите, като с констативен протокол от 22.11.2017 г. е констатирано изпълнението на заповедите. От свидетелските показания се установява, че дворното место със сградите е било оградено когато цеха е работел.
По делото е установено, че на ответниците, като наследници на З. А. А. е възстановен имот в м. „М.” от 4 дка с решение № 882/14.07.2003 г., който имот по кадастралния план попада в имоти …. и …. През 2007 г. е одобрен планът за регулация за кв. …., с който за имот …. се отреждат четири парцела …., …., …. и …. Със заповед от 07.06.2010 г. е подпълнена кадастралната карта с възстановените имоти, като УПИ …. става ПИ с идентификатор …. с площ 373 кв.м., УПИ …. става ПИ с идентификатор …. с 373 кв.м. Обособява се ПИ с идентификатор …. с площ 1093 кв.м. и.ПИ с идентификатор …. с площ 671 кв.м. и ПИ с идентификатор …. с площ 1211 кв.м. Изготвен е план на основание чл. 16 ЗУТ, одобрен със заповед № Z-580 от 12.04.2010 г. , с който са обединени имоти с идентификатори …. и …. и на основание чл. 16, ал.5 ЗУТ са отредени в собственост на ответниците следните имоти:
– УПИ …. в кв. …. с площ 1093 кв.м. с идентификатор ….,
– УПИ …. в кв. …. с площ 671 кв.м. с нов идентификатор ….
– УПИ …. в кв. …. с площ 373 кв.м. с нов идентификатор ….
– УПИ …. в кв. …. с площ 373 кв.м. с идентификатор ….
За тези имоти, ответниците са признати за собственици с н.а. № …. г. на нотариус К..
С влязло в сила решение по гр.д.№ 1224/2013 г. на РС-Бургас е отхвърлен положителният установителен иск по чл. 124 ГПК, предявен от същия ищец по отношение на същите ответници за имоти …. и …. За тези два имота, предмет на първоначалната искова молба по настоящото дело е заявен отказ от иска и производството е прекратено. По същото дело ищецът е твърдял, че е собственик на основание давностно владение, а по настоящия иск твърди, че е придобил собствеността върху описаните по-горе пет парцела на основание добросъвестно владение.
РС е отхвърлил предявените искове, като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 70 ЗС.
Въззивният съд е анализирал доказателствата и е формирал следните изводи: След преобразуването на държавната фирма в еднолично търговско дружество с държавно участие се трансформира правото на собственост на държавата в право на собственост на търговското дружество, но само по отношение на предоставеното за стопанисване и управление имущество с акта за преобразуване, освен на изрично изключеното с него, ако държавата към същия момент е негов собственик. Правото на собственост от преобразуваните търговски дружества се придобива на основание акта за преобразуване на основание нормата на чл. 17а ЗППДОП. Ищецът не се позовава на придобиване на това деривативно основание. Съдът е посочил, че земя не е предоставена за стопанисване и управление, поради което не е включена в баланса на дружеството. Поради това, съдът е приел, че не е доказано то да е установило владение върху дворното място. Теренът не е бил предмет на приватизациония договор, с който са прехвърлили дяловете на търговското дружество, поради което този договор не съставлява основание по смисъла на чл. 70 ЗС за терена. Макар включването в баланса да не е определящо за придобиване на собствеността по чл. 17а ЗППДОП, то е косвено доказателство за своене на имота. В случая терен не фигурира в баланса на ищцовото дружество, поради което няма и косвено доказателство за своене на процесните недвижими имоти. Обстоятелството, че имота е бил ограден не установява намерение за своене, при установеното предоставяне за стопанисване и управление на сградите. Извод за липсата на намерение за своене е формиран и от двукратното предложение от ищеца да закупи имотите от ответниците през 2015 г., с което ищецът признава правото им на собственост.
Първият поставен въпрос е неотносим към спора поради няколко причини. Първо, ищецът не се е позовал на деривативното основание по пар.17а ЗППДОП /отм/, а в исковата молба и уточняващите молби е поискал да се установи, че е собственик само на основание добросъвестно владение от м. април 1984 г. Второ терен не е предоставят за стопанисване и управление със заповедта от 1984 г. или с по-късно издаден административен акт, поради което не е налице основание по смисъла на чл. 70 ЗС. Предоставени са само сгради с временен статут, за който не е придобит траен градоустройствен статут, поради което те са съборени. Тъй като не е доказано предоставяне на земя за стопанисване и управление, тя не е включена в капитала на дружеството и с акта за преобразуване, поради което приватизационния договор не съставлява годно основание за придобиване правото на собственост, а това е една от комулативно необходимите предпоставки на добросъвестното владение, предвидени в чл. 70 ЗС.
Отделно от това, договорът за прехвърляне дялове от търговско дружество, дори те да съставляват 100 % от капитала му не съставлява продажба на недвижим имот и в този смисъл не е годно основание за установяване на добросъвестно владение. При прехвърляне на дяловете предмет на прехвърлителната сделка е дружественият дял, съгласно чл.129, ал.1 ТЗ, а не имуществото на дружеството, което стои зад тях, включващо и правото на собственост върху конкретния недвижим имот. Купувачът на 100% от дружествените дялове от приватизираното дружество става собственик на дяловете, но собственик на имуществото, включващо и правото на собственост върху процесниите имоти, остава приватизираното дружество. Придобиването на част или на всичките дружествени дялове поражда членствени права, но не и вещни права върху недвижимите и движими вещи, чийто носител е самото еднолично дружество, в качеството му на самостоятелен правен субект. Р № 127/27.10.2011г. по т.д. № 725/10 г. І т.о.
Кое имущество следва да се счита предоставено за стопанисване и управление е конкретен въпрос, който е зависел от административния орган, който предоставя имущество за стопанисване и управление, а за способите, по които е ставало това и компетентните органи е действал норпмативен акт – Наредба за държавните имоти /НДИ/ (ДВ, бр. 79 от 14.10.1975 г, отменена ДВ бр. 82 от 27.09.1996 г.), гл. Дванадесета. Разяснения относно предоставяне правото на стопанисване и управление и определянето му като държане са дадени и в мотивите към т.2Г от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС. Въззивното решение е съобразено с това ТР. Решенията, на които се позовава касатора са от преди постановяване на това ТР, а и се отнасят за различни хипотези от тази по настоящото дело, по което е безспорно, че стопанисване и управление на терена не е предоставяно.
Поставеният първи въпрос е неотносим към крайният изход от спора и защото процесните имоти са били извън регулацията. За тях сe прилага ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ / ДВ бр. 107/1997 г. в сила от 22.11.1997 г./, изтеклата придобивна давност до влизане в сила на този закон / 22.11.1997 г./ за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ се заличава. Нормата има обратно действие. След посочената дата също не е могла да тече давност, тъй като процесните имоти са били предмет на претенция за възстановяване по ЗСПЗЗ и административната процедура е била висяща до постановяване на решение № 882 от 14.07.2003 г., с което са възстановени на ответниците. Съдебната практика без противоречие приема, че докато трае административната процедура по възстановяване на собствеността, давност не тече, тъй като заявилите възстановяване не могат да защитят правото си на собственост докато тя не им е възстановена. Действа принципът, че давност не тече срещу този, който не може да защити правата си. /решение № 204/15.07.2011 г. по гр. д. № 99/2011 г. на II ГО на ВКС; решение № 469/21.05.2009 г. по гр. д. № 905/2008 г. на I ГО на ВКС; решение № 584/25.09.2009 г. по гр. д. № 2949/2008 г. на I ГО на ВКС; решение № 373/21.05.2010 г. по гр. д. № 396/2009 г. на I ГО на ВКС и решение № 547/12.01.2011 г. по гр. д. № 660/2010 г. на II ГО на ВКС/ Въззивното решение не противоречи като краен резултат на тази съдебна практика.
След възстановяване на имота на ответниците, ищецът не е установил добросъвестно владение както поради това, че няма придобивно основание по отношение на терена по смисъла на чл.70 ЗС, така и поради признанието правата на ответниците през 2015 г. при изразяване воля пред тях от ищцовото дружество да купи възстановените им имоти, което съгласно чл. 116 б. а” ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС съставлява прекъсване на придобивната давност дори да се приеме, че такава е започнала да тече.
Така по изложените съображения, първият формулиран въпрос не кореспондира на фактите по делото, не определя изхода от спора и поради това е неотносим, поради което не обуславя допускане до касация.
Вторият въпрос – за задължението на въззивната инстанция да обсъди всички доводи и оплаквания във въззивната жалба и да формира собствени изводи от събраните доказателства не обуславя допускане до касация, тъй като възивната инстанция е изпълнила това си задължение, видно от изложеното относно мотивите, поради които е потвърдила решението на първата инстанция. Мотивите на въззивния съд съответстват на разясненията в ТР № 1/2013 г. ОСГТК, поради което решението не е постановено в противоречие с тази задължителна съдебна практика.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване на всички наведени основания. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.2 ГПК, на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски за касационното производство до доказаният размер с договорът за прана помощ – 1200 лв., за които е отразено, че са изплатени в брой.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № VІ-11 от 11.03.2019 г. по гр.д.№ 27/2019 г. на Бургаски окръжен съд по касационна жалба, подадена от „Център за нови стоки и мода /ЦНСМ” ООД с ЕИК 831644022.
Осъжда „Център за нови стоки и мода /ЦНСМ” ООД с ЕИК 831644022 да плати на К. З. А. и А. З. А. деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 1200 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: