О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
София, 01.04.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 28 март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 612 /2019 година
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от М. К., [дата на раждане] в С. Р., Ф., гражданин на Италия с право на постоянно пребиваване в Република България против определение № 11 от 09.01.2019 г. по ч. гр.д.№ 668/2018 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 2934 от 15.11.2018 г. по гр.д.№ 2348/2018 г. на Варненски окръжен съд. С последното е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск против М. Я. К. – бивша негова съпруга и против Е. Ж. К., и М. С. М. за установяване, че всеки от ответниците по отделно не е собственик на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор …………, находящ се в [населено място] м. „С. Н.” с площ 861 кв.м., ведно с построената в него вилна сграда с идентификатор …………, със застроена площ 159 кв.м.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като не е отчетено, че положителният установителен иск, който е предявил против ответниците няма да прекъсне давността на им, защото те не са се позовали на давност, а същевременно те ползват целия имот. В случай, че иска му бъде отхвърлен, ще се заличи с обратна сила спирането и прекъсването на давността, а ако бъде уважен отрицателният установителен иск, ще бъдат отречени правата на ответниците на всички възможни основания, като и непредявените ще се преклудират. Затова счита, че има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск.
В изложението към частната жалба са формулирани следните въпроси: 1. налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск срещу владеещите ответници, ако ищецът е предявил против тях и положителен установителен иск за същия имот, по който производството е висящо и 2.прекъсва ли положителният установителен иск давността, когато последните не са се позовали на придобивна давност. По този въпрос твърдят противоречие на въззивното определение с ТР № 8/2012 г. на ОСГТК , Р № 401 от 12.01.2012 г. по гр.д.№ 895/2010 г. на ВКС І гр.о. и Р № 631/26.09.2009 г. по гр.д.№ 5479/20013 г. на ІІІ гр.о.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е съобразил, че ищецът твърди, а това е и служебно установено, че той е предявил положителен установителен иск против същите ответници за установяване, че е собственик на основание придобивна давност, изтекла по време на брака му с М. К. в периода 1996 г. – 2013 г. и прекратена съпружеска имуществена общност, по който е висящо гр.д.№ 695/2016 г. на В. /по което е постановено и въззивно решение на 19.12.2018 г. по гр.д.№ 612/2018 г. на ВАпС/. Съдът е приел, че предявяването на този иск прекъсва течението на придобивната давност на ищеца ако иска му бъде уважен и му осигурява в достатъчна степен защита на твърдяното от него право на собственост.
С ТР № 8/2012 г. на СОГТК на ВКС се прие, че ищецът има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост ако с него иска да защити свое право, фактическо състояноие или правно очакване. В конкретния случай ищецът твърди, че чрез предявеният от него отрицателен установителен иск цели да защити правото си на собственост, придобито на основание давност, текла по време на брака и прекратена съпружеска имуществена общност. Това право той е предявил и с положителният установителен иск, позовавайки се на същите придобивни основания. Ако искът бъде уважен, независимо дали ответниците са се позовали на давност или не, съществуването на неговото право ще бъде установено по отношение на ответниците със сила на пресъдено нещо, а правата на ответниците ще се отрекат на всички наведени основания, тъй като те е следвало да изчерпат всичките си възражения по иска. Обвързани са от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение и то е задължително за тях. От влизане в сила на решение може да започне да тече нова придобивна давност. В този смисъл обжалваното определение не противоречи на цитираната задължителна съдебна практика.
Ако положителният установителен иск бъде отхвърлен, то със сила на пресъдено нещо е отречено правото на собственост на ищеца на твърдяното от него основание към момента на приключване на делото в инстанцията по същество и в този случай той не би имал правен интерес да предяви отрицателен установителен иск, позовавайки се на това, че защитава същото право.
Тъй като ответникът е твърдял по положителния установителен иск, че е собственик на основание давност и прекратена СИО и че ответниците са във владение на имота и ако иска бъде уважен, давността ще се прекъсне. Възивното определение не е постановено в противоречие с т.1 и т.2 от ТР № 8/2012 г. на ОСГК.
Чрез отрицателен установителен иск могат да се защитават и фактически състояния – например владение преди да е придобито правото на собственост, и правни очаквания. Ищецът обаче изрично твърди в исковата молба и в частната жалба, че от момента на фактическата раздяла – 2013 г. е напуснал вилата, която е била и семейно жилище и, че той не владее сега имота. Затова в исковата молба не се позовава на негово фактическо състояние, за да обоснове правния си интерес. Не би могъл да се позове и на правно очакване да придобие права. Последната хипотеза е приложима, когато ищецът по отрицателният установителен иск може да придобие права ако отрече правата на ответниците, какъвто е случая при колизия на права при реституция по ЗСПЗЗ в райони, където бивши ползватели са упражнили правото си на изкупуване. Последните две хипотези не са налице, поради което не обуславят правен интерес за ответника от предявяване на отрицателен установителен иск.
Касаторът се позовава на Р № 401 от 12.01.2012 г. по гр.д.№ 895/2010 г. на ВКС І гр.о. и цитираното в него Р № 631/26.09.2009 г. по гр.д.№ 5479/20013 г. на ІІІ гр.о. При внимателен прочит на съдържанието на тези решения е видно, че по предходен спор част от лицата, които са посочени като ответници, са били ищци. Исковете им за собственост са основание на членство в Ж. и са били отхвърлени, а спорните въпроси са били нищожност на решение за приемане в Ж./. С оглед това, че искът за собственост, приключил през 2008 г., по който са навели като придобивно основание придобиване от Ж. е бил отхвърлен, ВКС е приел, че давността на ответниците по по-късно предявения иск не е била прекъсната, защото прекъсването е заличено с обратно действие, а и защото те, като ищци по предходното дело, не са се позовавали на придобивна давност. Затова е прието, че по второто дело, по което са били ответници, могат да правят възражение за придобивна давност. Предвид изложеното относно съдържанието на приложените решения, с тях не е прието, че давността не се прекъсва ако ответниците не са се позовали на давност, а обжалваното определение по настоящото дело не е постановено в противоречие с цитираните решения.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване на наведеното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 11 от 09.01.2019 г. по ч. гр.д.№ 668/2018 г. на Варненски апелативен съд по частна касационна жалба, подадена от М. К., [дата на раждане] в С. Р., Ф., гражданин на Италия с право на постоянно пребиваване в Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: