гр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
София, 10.01.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 08 януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 4550 / 2018 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от В. Б. И. против определение № 136 от 17.10.2018 г. по гр.д.№ 3430/2018 г. на ВКС, ІІ гр.о., с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд по в.гр.д.№ 1137/2016 г.
В частната жалба и молбите-уточнения към нея не се направени конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното определение, а са развити оплаквания за неправилност на решението, чиято отмяна се иска и връзката им с предмета на спора.
Ответникът по частната жалба [фирма] не взема становище.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което прегражда развитието на делото е, което подлежи на обжалване. Затова съдът преценява частната жалба като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т. 1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Молбата е подадена на 28.11.2017 г. за отмяна на решение от м. юни 2017 г. по в.гр.д.№ 1137/2016 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1098/ 17.03.2017 г. по гр.д.№ 10600/2015 г. на Варненския районен съд. С последното са отхвърлени предявените от молителя обективно съединени искове против [фирма] както следва: по 1./ чл.109 ЗС- за задължаване на ответника да премахне незаконно изградено водопроводно отклонение на границата с имот с идентификатор 10135.5506.182, по отношение на който ищецът има право на строеж; 2/ за реално изпълнение на договора между страните чрез задължаване на ответника да снабди имота на ищеца с питейна вода, отговаряща на стандартите по действащото законодателство; 3/ осъдителни искове за заплащане на обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи от неточно изпълнение на задълженията на ответника по сключения между страните договор при Общите условия на ответника, а именно: А./ за заплащане на сумата 1 500 лв., представляваща стойността на закупена от ищеца бутилирана изворна или минерална вода за периода от м.април 2011 г. до завеждане на исковата молба вследствие на виновното неизпълнение на ответника на задълженията му по чл.7, ал.1 от Общите условия; Б./ за заплащане на сумата 280 лв., заплатена от ищеца за ремонт на перална машина „Горение” /помпа и барабан/ през м.май 2015 г., поради натрупване на значително количество пясък в електроуреда вследствие на виновното неизпълнение от ответника на задълженията му по чл.7, ал.1 от Общите условия; В./ за заплащане на сумата 150 лв. за закупуване от ищеца на филтрираща система „Хидра 1”, която да предпазва електроуредите от лошото качество на водата за битови нужди, вследствие на виновното неизпълнение от ответника на задълженията му по чл.7, ал.1 от Общите условия; Г./ за заплащане на сумата 4 800 лв., представляваща заплатена от ищеца сума за полагането на изолационни материали на пода и стените на жилищни помещения на собствената на ищеца сграда в [населено място], [улица], за предотвратяване на вредното влияние на радона вследствие на виновното неизпълнение от ответника на задълженията му по чл.7, ал.4 от Общите условия за поддържане на изградената ВиК система в съответствие с технически и санитарни изисквания и с изискванията за безопасност на околната среда; Д./ за заплащане на сумата 134,40 лв., представляваща неустойка в предвидения в чл.52 от Общите условия размер, поради неправомерно изграждане на водопроводно отклонение по чл.8, ал.3 от Общите условия; Е./ за заплащане на сумата 77 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за времето 20.05.2011 г.- 28.08.2015 г. върху надвнесена сума от 200 лв. от служебно начисляване на 115 куб.м. вода за периода 23.03.2011 г.- 24.04.2011 г., при реална консумация в размер на 16 куб.м.; Ж./ за заплащане на сумата 36 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за времето 25.08.2014 г.- 28.078.2015 г. върху наднвесената сума от 263,61 лв. от служебно начисляване на 117 куб.м. вода за периода 23.06.2014 г.- 04.07.2014 г., при реална консумация в размер на 16 куб.м.
Искът по чл. 109 ЗС е отхвърлен защото не се установява водопроводното отклонение да е незаконен строеж и да ограничава правото на собственост на ищеца, прието е, че земята, върху която е изградена сградата на ищеца е държавна собственост, но това е преценено като ирелевантно за спора защото искът е приет за неоснователен по посоченото друго съображение. Исковете по чл. 79 ЗЗД също са отхвърлени, поради това, че се установило, че водата не е негодна за пиене и отговаря на всички показатели, установено със СХЕ. Исковете за претърпени вреди и пропуснати ползи са отхвърлени защото не се установило да има причинно-следствена връзка между действията на ответника и твърдяните от ищеца вреди. Не се установило и ищецът да е закупил филтрираща система „Хидра 1”, както и точният размер на направени разходи за изграждане на изолация от влагата и за защита от вредното въздействие на радона. Искът за неустойка в размер на 134 лв. е отхвърлен поради това, че не са доказани предпоставките на чл. 52 от Общите условия, във вр. с чл. 92 ЗЗД. Не било доказано и наличие на недължимо платени суми.
Решението е влязло в сила с постановяването му, тъй като не е подлежало на касационно обжалване, т.е. през м. юни 2017 г. / не е посочена датата/.
Молбата за отмяна е подадена на 03.11.2017 г., като в нея се твърди наличие на основанието за отмяна по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК – нови обстоятелства. Като такова се посочва първо, че водопроводът захранва незаконно построени в зоната на гробищен парк жилищни сгради. Оспорва се изводът на съда, че жилищната му сграда била извън регулацията и че била незаконен строеж, изграден в общинска земеделска земя. Счита, че приложените доказателства към исковата молба опровергават тези изводи на съда, че те незаконни и неправилни.
С обжалваното определение е прието, че развитите оплаквания в молбата са за неправилност на въззивното решение, кореспондиращи на основанията за касационно обжалване, че не се сочи някое от конкретно изброените в чл. 303 ал.1 ГПК основания за отмяна.
Този извод кореспондира на съдържанието на молбата за отмяна и съответства на процесуалния закон. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени. По този ред на отмяна подлежи не всяко влязло в сила неправилно решение, а само това, за което са налице предпоставките на наведено от молителя, посочено в чл. 303 ГПК основание. Това налага точно посочване и пълно мотивиране на наведеното основание за отмяна. Нормата на чл. 306 ГПК въвежда изисквания към съдържанието на молбата за отмяна. Когато тя не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и се оставя без разглеждане – т.10 от ТР № 7/2014 г. ОСГТК на ВКС.
В молбата за отмяна, молителят се позовава на коказателствата, приложени към исковата молба. Тези доказцателства и представените в хода на разглеждането на делото от инстанциите по същество не са нови и не установяват нови обстоятелства. Самият ищец не твърди наличие на новонастъпили обстоятелства. Затова преценката на съда в обжалваното определение, че в молбата не е наведено основане за отмяна, кореспондиращо на чл. 303, ал.1 т.1 ГПК и е обоснована и съответстваща на процесуалния закон.
Молителят се позовава и на решение № 1146 от 19.05.2015 г. по адм.д.№ 811/2015 г. на Варненски апелативен съд, с което е отменена заповед с която е заличено записването в КК и КР, че държавата е собственик на процесния имот и той е записан като общинска собственост. Както вече се посочи, въззивният съд е приел, че имота, върху който е построена сградата на молителя – ищец в исковото производство е приета от съда за държавна собственост, а не за общинска, а посоченото решение е от 2015 г. е било приложено към въззивната жалба – т.е. преди постановяване на въззивното решение. Тъй като от влизане в сила на решението на РС – м. юни 2017 г. до подаване на молбата за отмяна на 08.11.2017 г. е изтекъл период по-дълъг от три месеца, съгласно чл. 305, т.1 ГПК, молбата за отмяна е недопустима и в частта, в която е основана на решението от 2015 г. по административното дело. В този смисъл обжалваното определение, с което молбата за отмяна е оставена без разглеждане е правилно.
Молителят твърди, че новонастъпило обстоятелство е определение № 972/ 17.10.2017 г. по гр.д.№ 1366/2017 г. по чл. 288 ГПС, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, с което е отхвърлен предявеният от него иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД против областен управител за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупка на парцела, в който е построена сградата, тъй като в него е прието, че парцела е държавна, а не общинска собственост и [фирма] може да изгражда отклонения само в общинска, а не в държавна земя, т.е. отклонението е незаконен строеж. Съдебната практика без противоречие приема, че определенията по чл. 288 ГПК не са правораздавателен акт, с тях не се разрешава правен спор и в този смисъл те не съставляват доказателство за ново обстоятелство. Молбата за отмяна, основана на такова определение е недопустима.
По изложените съображения, обжалваното определение е съобразено с процесуалния закон и задължителната съдебна практика и като правилно следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 136 от 17.10.2018 г. по гр.д.№ 3430/2018 г. на ВКС, ІІ гр.о., с което е оставена без разглеждане подадената от В. Б. И. молба за отмяна на влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд по в.гр.д.№ 1137/2016 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: