О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
София, 30.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 23 април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4912 /2018 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Ф. Б. против решение № 138 от 05.10.2018 г. по гр.д.№ 175/2018 г. на Габровски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 189 от 08.06.2018 г. по гр.д.№ 389/2018 г. по описа на РС-Севлиево. С последното е отхвърлен иск за делба, предявен от касатора против С. Б. Д. на недвижимите имоти, предмет на нотариален акт за продажба № …., т…. , рег. № …. от …. г. на нотариус К. и е отменен констативен нот. акт, издаден на основание чл. 587, ал.1 ГПК, с който В. Ф. Б. е собственик на Ѕ ид.ч. от същите имоти.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 17, ал.1 ЗЗД и чл. 21 СК , за допуснати съществени процесуални нарушения, защото не е съобразено, че касаторът не е страна по сделката и за необоснованост на извода, че процесните имоти не са съпружеска имуществена общност.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК не е формулиран ясен въпрос, но от него може да се изведе позоваване на основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК – противоречие на обжалваното решение със съдебната практика, според която съпругът, който не е участвал във възмездната сделка за придобиване на вещни права по време на брака не е страна, а трето лице, което придобива права от сдeлака по силата на закона и на него не може да се противопостави обратно писмо, разкриващо симулативността на сделката между страните по нея.
Ответницата оспорва жалбата я оспорва, както и допускането до касация, тъй като обжалваното решение съответства на съдебната практика.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено, че страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак е сключен на 20.05.2001 г. и е прекратен с развод на 10.02.2015 г. През времетраенето на брака е сключен договор за покупко-продажба на делбените имоти между ответницата и В. Х. Д., оформен с № …., т…. , рег. № …. от …. г. на нотариус К.. Ищецът се позовава на нормата на чл. 19, ал.1 СК /отм/, респективно чл. 21, ал.1 СК, като е безспорно, че има и българско гражданство. Ответницата оспорва правата на ищеца, като прави възражение за относителна симулация, твърдейки, че продажбата е привидна и прикрива дарение. Представя обратно писмо, озаглавено „съглашение”, подписано от страните по сделката. Датата на съглашението е 24.08.2007 г. и тя не е оспорена. Нотариалната заверка на подписите върху съглашението е от 14.10.2014 г.
Съдилищата по същество са приели, че обратното писмо е непротивопоставимо на ищеца, който не е бил страна по сделката и са допуснати исканите от страните свидетели. Такива е ангажирала само ответницата. Ищецът не е довел допуснатите му свидетели. От разпита на свидетелите В. Д. и Г. М. се установява, че страните по оформения с нот. акт договор за покупко-продажба са искали да сключат договор за дарение, тъй като прехвърлителката е била втора съпруга на бащата на ответницата и тя фактически я отгледала, имали са фактически отношения като майка и дъщеря, но поради високите такси при дарение са решили да оформят договора като продажба, а адвокат ги посъветвал да оформят вътрешните си отношения с представеното съглашение. В действителност пари не били броени. Тези свидетелски показания не са оборени от други гласни или писмени доказателства.
Въззивният съд е възприел изводите на РС, че е доказана симулативността на договора за продажба и прикритата сделка дарение с ангажираните свидетелски показания. Тъй като привидната сделка не произвежда действие, съгласно чл. 17, а.1 ЗЗД, а действителната /прикритата/ сделка не е възмездна, съдът е приел, че процесните имоти не са станали съпружеска имуществена общност и е отхвърлил иска за делба.
Формулираният от касатора въпрос е разрешен в съответствие със съдебната практика. „Друга страна” по смисъла на 165, ал.2 ГПК, който дава възможност за разкриване на симулативноста на сделка да се допускат свидетели, е лицето, което лично или чрез представител е участвало в сделката, защото само тези лица могат да се снабдят с обратно писмо, разкриващо вътрешните им отношения. Съпругът, който не е участвал в сделката черпи права от нея по силата на закона. Той не е страна. /Р № 94/31.03.2014г. по гр.д.№5791/2014г. ІV гр.о., Р № 251/09.01.2015г. по гр.д.№ 7253/13І гр.о. Р № 30 / 11.02.2015г. по гр.д. № 4188/2014 г. ІV гр.о./ Това обаче не означава, че не може да се разкрие симулативността на сделката, а напротив. Съставеното от страните по сделката обратно писмо е непротивопоставимо на неучаствалия в сделката съпруг. Той може да се позове на сделката, като опровергае съдържанието на обратното писмо с всички допустими от ГПК доказателства или да иска разкрие на симулативността, за което също са допустими всякакви доказателства, предвидени в процесуалния закон. По отношение на него не важи забраната на чл. 164, ал.1 ГПК за опровергаване съдържанието на подписан от него документ. Съдът е процедирал в съответствие с тази съдебна практика, като е допуснал свидетелски показания и на двете страни предвид твърденията на ответницата за симулативност на сделката по нот. акт, като прикриваща сделка дарение. Свидетелски показания са били допустими и правилно са допуснати от съда. От разпитаните свидетели се установява действителната воля между страните по сделката. Тези показания не опровергават, а напротив подкрепят съдържанието на подписаното от страните по сделката обратно писмо.
В обобщение, въззивното решение е постановено в съответствие със съдебната практика, поради което не е налице основание за допускане до касационно обжалване. Ответницата по касация е претендирала деловодни разноски, но по делото не е доказано да са направени такива – не е приложен договор за правна помощ за касационна инстанция към отговора, поради което не се присъждат такива.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 138 от 05.10.2018 г. по гр.д.№ 175/2018 г. на Габровски окръжен съд, в обжалваната част, с която е потвърдено решение № 189 от 08.06.2018 г. по гр.д.№ 389/2018 г. на РС-Севлиево по касационна жалба, подадена от В. Ф. Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: