3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
София, 07.11.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 06 ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 3917 /2019 година
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба, подадена от Ц. Ц. Д. против определение № 9960 от 22.04.2016 г. по ч.гр.д.№ 1737/2019 г. на СГС, с което е потвърдено определение № 42943 от 03.09.2018 г. по гр.д.№ 17869 /2018 г. на Софийски РС, с което е върната на основание чл. 130 ГПК подадената от него искова молба, по която е образувано гр.д.№ 17869/2018 г. на Софийски РС.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на материалния закон и процесуалните правила, тъй като счита, че има правен интерес да установи, че съществуващите каменни основи са носители на право на строеж.
Към частната жалба не е представено изложение на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК, отговарящи на изискванията на закона – не е посочено основание за допускане до касация, респективно такова не е обосновано, не е формулиран правен въпрос, не се сочи никаква практика. Частният касатор излага съображения по предявения от него иск и счита, че има правен интерес да установи, че е собственик на описаните каменни основи, защото така би притежавал и правото на строеж за тях.
Ответниците по касация Е. М. Б., Ц. Д. П., В. Й. Д. и И. Г. Д. оспорват частната касационна жалба и допускането й до касация. Основният довод е, че недвижимият имот, предмет на ищцовата претенция не съществува – липсват покрив и стени. Посочват, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим и защото ищецът води срещу тях и положителен установителен иск, производството по който висящо.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила е в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК след неколкократното й оставяне без движение, поради което съдът я преценява като допустима
Ищецът е предявил отрицателен установителен иск да се признае за установено, че ответниците Е. М. Б., Ц. Д. П., В. Й. Д. и И. Г. Д. не са собственици на паянтова жилищна постройка с площ 40 кв.м., намираща се в [населено място], кв. Г., в западната част на ПИ с идентификатор …. и ПИ с идентификатор …. Изрично в исковата молба, а и в частната касационна жалба, ищецът посочва, че към момента на предявяване на иска от тази сграда съществуват само каменни основи от всички страни, като липсват стени и покрив. Тези основи били част от строеж с признато право на строеж, поради което за тях се притежава право на строеж. Ответниците също твърдят, че паянтовата жилищна постройка не съществува.
За да потвърди определението на РС, СГС се е мотивирал с това, че процесните каменни основи не съставляват самостоятелен обект на правото на собственост, съгласно дефинициите в пар.5, т.39 ЗУТ, чл. 23, т.2 ЗКИР и идентичната дефиниция за сграда в пар.1, т.2 от ДР на ЗКИР, тъй като нямат стени и покрив още към момента на подаване на исковата молба, поради което за тях ищецът няма интерес да иска да се отрече и правото на собственост на ответниците.
Съгласно чл.274, ал.3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал.2 ГПК доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, който да е от значение за изхода от делото и при наличие на някоя от допълнителните предпоставки – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване и при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
В случая атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2 пр.1 и 2 ГПК. Не е налице и очевидна неправилност, тъй като не е нарушена императивна правна норма или на правен принцип, поради което не се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК
Касаторът не е формулирал материално правен или процесуално правен въпрос. Това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
До колкото може да се извлече от частната жалба въпроса за това дали има правен интерес да установи, че каменните основи, съществуващи към момента на предявяване на иска, но без оградни стени и покрив са носители на право на строеж за ответниците, което право иска да се отрече, въззивното решение е съобразено със съдебната практика. Право на строеж може да съществува отделно от правото на собственост върху терена само за обособен обект на правото на собственост съобразно съдебната практика по чл. 63 ЗС. То не е обстрактно право, а съдържанието му включва правото да се построи обособен обект на правото на собственост и притежателят на това право да стане собственик на този обект. Каменните основи не съставляват самостоятелен обект и не инкорпорират право на строеж. Съдебната практика приема, че предмет на иск за собственост, включително и на отрицателен установителен иск не може да бъде несъществуващ, или бъдещ обект на правото на собственост. /Р 53/17.02.2011г. по гр.д.№ 1467/2009г.ІІ гр.о. Р № 384/02.11.2011г. по гр.д.№ 1450/2010г.І. Р № 408 от 28.05.2010г. по гр.д.№ 52/2009г. С решение по такъв иск не може да се обособява вещ освен в изрично предвидените в закон случаи.
Ответниците по предявеният отрицателен установителен иск отричат съществуването на каменните основи и изобщо на сградата и не твърдят, че притежават право на строеж за тях, което също сочи на липса на правен интерес, за наличието на който съдът е длъжен да следи служебно.
Тъй като въззивното определение е съобразено със съдебната практика на ВКС, не е налице основание за допускане до касация, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 9960 от 22.04.2016 г. по ч.гр.д.№ 1737/2019 г. на Софийски градски съд по частна касационна жалба, подадена от Ц. Ц. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: